Успелите споделят

Покрай Пролетния панаир на книгата обърнахме внимание, че симпатичното младо издателство „Ерове“ навъртя една годинка. Няма грешка, издателството е кръстено на буквите от азбуката – ер малък и ер голям. Създават го младо семейство етнолози – Тодор и Атанаска Станчеви, а книгите, които реализират на българския пазар, са за непознатите култури, странните обичаи, науката. Освен това издателство „Ерове“ залага на шрифт с българска кирилица, а не масово използваната от всички руска кирилица. (За разликата между двете – тук).

Първата книга на „Ерове“ е заглавието от 2014 на журналиста от National Geographic Карл Хофман, който издава „Дивашка жътва“. В нея четем за една от най-големи мистерии на ХХ век – изчезването на богатия наследник Майкъл Рокфелер по време на експедиция в Нова Гвинея. От проучването му на терен става ясно, че политически игри покриват ужасяващите обстоятелства, при които 23-годишният младеж е изгубил живота си.

Следват две класически етнографски изследвания: „Да пораснеш в Нова Гвинея“ и „Да пораснеш в Самоа“. „Змията и Дъгата“ пък е писана от харвардски учен и проследява тайните общества на културата на водун в Хаити.

Ето какво споделиха пред Успелите младите етнолози-издатели след една година на българския пазар:

„Ерове“ вече е на една година. Какво стана дотук и какво следва?

Атанаска Станчева: За тази една година успяхме да издадем 4 преводни книги, като до края на 2017-а имаме планове за поне още две. Смятаме да продължим да развиваме поредицата Cabinet of curiousities с още заглавия, с които да запознаваме българската публика със странни културни практики и явления.

Тодор Станчев: Да, за нас беше важна година, като всяка първа най-вероятно, защото положихме основите на двете ни основни засега направления – първото, насочено към по-широката публика чрез Cabinet of curiosities, където ще съберем заглавия, разказващи за странни неща, за което вече стана дума, като канибалството в Нова Гвинея или зомбирането в Хаити.

Втората е за по-специализираната аудитория (хуманитаристи, педагози, психолози и др.), където ще наблегнем на основополагащи трудове като книгите на Маргарет Мийд, която описва културите на Южния Пасифик през 30-те години на миналия век.

А.С.: Освен тях, мислим да започнем и една нова серия дебюти, в която да публикуваме изследвания на млади колеги хуманитаристи, които са направили свое академично изследване и искат да го публикуват.

Как подбирате заглавията, които издавате?

А.С.: Относно серията ни от научни заглавия съвсем съзнателно избрахме да издадем още в началото при създаването на издателството първите изследвания на Маргарет Мийд. Изучавали сме ги в университета и сметнахме за необходимо да бъдат преведени на български език.

Те са класика в развитието на антропологията не само в САЩ. Другата поредица Cabinet of curiousities започна съвсем случайно, първо от нашето собствено любопитство и както обичаме да казваме книгите сами ни намериха…

Т.С.: … и си казахме, ОК, нека видим докъде можем да стигнем. Като цяло полето, в което издаваме, ни беше познато. Аз съм завършил етнология в СУ, както и Атанаска, която продължи с това и в момента е доктор по етнология. Има ниша за подобни книги, тъй като се издават малко в тази област, а ние имаме представа какво точно липсва като теми и заглавия.

Относно дадено заглавие – обмисляме доста, проучваме постоянно. Четем ревюта, гледаме класации, публикации, трейлъри ако има, адаптации, разбира се, четем и самата книга. Но най-важна е тематиката, дали тя попада в нашия сегмент и серии. Сега например имаме поне още пет книги, подходящи за странната ни поредица, въпросът е коя след коя да издадем. (смее се)

Какво е отношението на българския читател към етнологията и непознатите култури като цяло?

А.С.: Ако трябва да бъда честна, много малко хора в нашето по-широко обкръжение знаеха какво е етнология. Когато завършихме специалността и започнахме да си търсим работа, работодателите ни питаха: “Какво? Екология?“ Тези ситуации ни накараха да се замислим и да започнем да работим в посока по-голямото популяризиране на етнологията в обществото ни.

Заедно с други колеги от специалността създадохме Международен фестивал на етнографския филм с образователна и популяризаторска цел. А издателството е още една стъпка за осъществяване на нашите намерения. Все повече хора започват да се интересуват от своята собствена култура, което се изразява чрез завръщане към миналото и преосмислянето по нов начин на елементи от т.нар. традиционна култура.

Примери за етнология могат да се видят навсякъде около нас – от изработката на шалове с шевици, носене на носии вместо рокли на бала до завръщане към земеделски практики от миналото.

(За проекта на Uspelite.bg – Носия – ризи с традиционна българска шевица, тук) Наред с това наблюдавам, че все повече хора имат интерес към чуждите култури и нашата идея е да успеем да им предоставим частица от знанието. По време на Панаира на книгата имахме възможност да комуникираме лично с читателите ни и установихме, че книгите от двете ни серии се четат от хора с много различни професии.

Използвате българска кирилица за своите книги, защо?

Т.С.: Защото държим на детайлите и изборът на български кирилски шрифт е един от тях. Шрифтовата система, която ползваме в нашите издания, се нарича Модерато и е разработена от Илия Груев, преподавател в НХА. Сега обмисляме да си закупим и друг шрифт за нашите цели, не че този не е прекрасен, но все пак искаме да имаме разнообразие в стиловете.

Истината е, че българската кирилица е доста по-четивна и не натоварва окото спрямо руската, а и все пак се нарекохме на две от най-характерните и специфични букви от българската азбука, щеше да е странно да не ползваме такава в книгите ни.

Доволни ли сте от реализацията си до момента? Това ли очаквахте?

Т.С.: Да, доволни сме, дори сме приятно изненадани колко добре се приемат нашите книги и от четящите, и от колегите издатели. Ние все пак сме доста сегментирани с тези истории за далечни култури и обсебени изследователи и смятаме, че пазарът имаше нужда от издателство с подобна насоченост.

Коя книга Ви е особено на сърце от тези, които сте издали, и защо?

Т.С.: Всяка следваща, защото е ново приключение с множество изпитания, през които трябва да преминем. Да открием правата, да стигнем до договор, да съберем екип, да експериментираме с оформлението, същински Индиана Джоунс-Кихотовци. (смее се)

Остава ли Ви време за четене? Какво предпочитате да четете и препоръчвате на нашата любопитна аудитория?

А.С.: Професията ми е свързана с много четене на научна литература и по тази причина ми остава много малко време за четене за удоволствие. Може би е професионално изкривяване, но предпочитам да чета документални книги, отколкото фикция.

Т.С.: Аз в последно време освен книгите, които подготвяме, съм задълбал в митичното и приказното. Бих препоръчал да четем повече митове, с тяхна помощ, както казва Джоузеф Камбъл, можем да настроим ума си на вълните на чистото преживяване на живота.

Накрая не мога да не ви запитам като етнолози: накъде вървим ние, българите, като социум?

Т.С.: Днес всеки в почти реално време вижда и научава какво се случва наоколо, а в същото време сме повече от дистанцирани един от друг, затова и може би нашите книги са толкова добре приемани, защото се опитваме чрез тях да запознаем с другостта. А според нас това би спомогнало за по-доброто възприемане на самия себе си.

А.С.: Точно така. За мен толерантността, разбирането и приемането на другия е от ключово значение за развитието на обществото. Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, тъй като нещата са много комплексни и специфични за всяка една култура.

Наблюдавам обаче, че има наличие на две тенденции - едната, свързана с материализма и изпъкване на егото, а другата насочена към духовността и стремеж към общностно благоденствие. Предстои да видим как ще се развият нещата, надявам се все повече хора да се обърнат към втората тенденция. 

*Авторът на Uspelite.bg Васил Койнарев е редактор на последната книга на издателството "Да пораснеш в Нова Гвинея. Сравнително изследване за примитивното възпитание." и коректор на предпоследното заглавие "Змията и Дъгата. Удивителното приключение на харвардски учен в тайните общества на културата на водун в Хаити. История за зомбита и магии."

Повече за работата на Васил Койнарев като професионален редактор на свободна практика.