Доброто от света

Проблемът с нелегалното тралене (метод за промишлен риболов, състоящ се в активното теглене на специална риболовна мрежа - трал - от една или няколко лодки) е пагубен за подводния свят и неговото биоразнообразие - както в България, така и по целия свят. Един италиански рибар обаче намира елегантно и красиво решение. 60-годишният Паоло Фанчули стои зад подводния музей на дъното на Средиземно море, който не само предлага на гмуркачите ентисуасти да разгледат прекрасни мраморни произведения на изкуството, но и със своите скулптури спира мрежите на тралещите кораби и спасява морската екосистема.

Още като дете италианецът Паоло Фанчули живо се интересува от чудесата на морското дъно. Занимават го най-вече останките от корабокруширали кораби, обитавани от най-различни риби, водорасли и микроорганизми. Любовта към морето подтиква 13-годишния Паоло от тосканското градче Таламоне да се посвети на рибарския занаят, в който гори и до днес. Макар и вече на 60 години италианецът остава верен на своята малка лодка "Сирена", с помощта на която продължава да практикува устойчив риболовен туризъм в Средиземноморието.

През последните години обаче работата на Паоло става все по-трудна - най-вече заради траленето в близост до италианските брегове. Тази практика е забранена със закон, но в търсене на по-голяма печалба много рибари продължават да я поддържат нелегално през нощта. За да достигнат морското дъно, мрежите на тралещите лодки и кораби са натоварени с тежки вериги. При спускане веригите изкореняват морската трева, в която обитателите на подводния свят снасят яйцата си. Така процесът уврежда морската екосистема и нарушава природното биоразнообразие.

Паоло Фанчули; Снимка: Марта Клинко

Паоло Фанчули забелязва вредите от траленето още през 80-те години на миналия век. Осъзнаването на начина, по който нелегалната дейност на останалите рибари се отразява на неговата собствена работа, поставя началото на дълга битка с неустойчивите и незаконни риболовни практики, която продължава до днес.

С проявите си Паоло бързо се превръща в същинска местна знаменитост. Заедно със свои колеги рибари и активисти от "Грийнпийс" той блокира едно от пристанищата на Тоскана в протест срещу траленето, а веднъж дори спира тралещ кораб, като се преструва на полицай. Между 2002 и 2006 г. Паоло работи съвместно с властите и WWF за поставянето на повече от 120 циментови блока на морското дъно с цел да спрат мрежите на тралещите рибари. Това решение обаче се оказва не особено ефективно, тъй като блоковете са разположени далеч един от друг и мрежите с лекота успяват да минат между тях.

Неуспехът подтиква Паоло да потърси друг път за противодействие на траленето и той отново си спомня за останките от претърпели корабокрушение кораби, на които се е възхищавал като дете.

Скултупа на Джорджо Бутини; Снимка: Джовани Киприано

"Не искам просто бетон", казва си рибарят.

"Като малък най-много ме очароваха красивите старинни предмети под водата."

Така се ражда идеята за забележителния подводен музей край бреговете на Тоскана. Вместо още бетонни блокове Паоло решава да спусне на морското дъно истински произведения на изкуството. За целта той се обръща към близка кариера с молба да получи два мраморни блока, от които да направи скулптури. От кариерата обаче прегръщат идеята на Паоло и даряват цели 100 блока за каузата.

С подкрепата на съмишленици, туристи и дарители в онлайн набирателна кампания италианският рибар успява да осъществи проекта си. Артисти и скулптори от страната и света, сред които Джорджо Бутини, Масимо Липи, Бевърли Пепър и Емили Янг, извайват изящни произведения на изкуството от мраморните блокове. След това Паоло спуска готовите многотонни скулптури на морското дъно, където те действат едновременно като физическа преграда пред мрежите за тралене и като единствен по рода си подводен музей.

Снимка: Марта Клинко

Творбите са разположени в кръг на разстояние от четири метра помежду си, като в средата има обелиск на италианския артист Масимо Каталани. Всеки желаещ да посети музея може да го направи, като си уреди специална водолазна обиколка или пък се впусне в приключението на самостоятелното гмуркане.

А освен че представлява интересна туристическа атракция и културна забележителност, музеят има и положително влияние върху проблема с траленето. Ако преди десетилетие морската трева е била на изчезване, днес тя израства обратно и дава надежда за бъдещето на средиземноморското биоразнообразие. Водорасли покриват скулптурите, ракообразни се заселват в близост до тях, а в региона се наблюдават все повече морски костенурки и делфини. Така проблемът с нелегалното тралене се оказва на практика разрешен - с изкуство, мисъл и любов към природата.

На корицата: "Сирена", скулптура на Джорджо Бутини; Снимка: Марта Клинко