Октаново число

Връзката и взаимодействието между теория и практика са жизнено важни, за да бъде съвременната ни култура пълнокръвна, помнеща с разбиране миналото и способна да сътворява бъдеще. Д-р Моника Вакарелова е сред малцината хора, владеещи до съвършенство стихията да създават цялост от тези две половини постоянно и неусетно.

От 2017 г. тя е Главен координатор на Културния център на Софийския университет, където се грижи за планирането и провеждането на многобройните събития в ежемесечната програмата на това специално измерение в студентския живот на най-големия университет в страната. Паралелно защитава дисертация и става доктор по културна история на съвременността. Води семинари в курсовете „История на съвременната европейска култура“ и „Магистърско ателие: Изкуствата и сравнителната културна история на съвременността“ в специалност „Културология“, а също така вече 5 години е отговорен редактор на академичното електронно списание за изкуства и култура „Пирон“.

И сред всички тези ангажименти, намира време да пише и критически текстове за филми, книги и други произведения на изкуството за различни медии. Авторският ù почерк, който неизбежно прозира зад всичко, до което се докосне, е прецизността и способността да вижда по-надълбоко и по-нашироко. 

Къде минава личната ти граница между нещата, които правиш, защото някой просто трябва да ги свърши, и онези, които правиш, защо просто не можеш да не ги?

Двете са различни и между тях има граница, но е въпрос на личен комфорт да мисля за нея по-скоро като за съединителна, а не като за разделителна линия. Предполагам, че общото между различните неща, с които се занимавам, е един вид постоянна смяна на фокуса – от някаква по-обща картина или концепция към конкретните изграждащи я елементи – и обратно. Тази смяна е важна за мен, усещането ми е, че по някакъв начин ме тренира – и тъкмо това ме кара да възприемам като необходими и полезни множеството технически задачи, които иначе вероятно всеки може да свърши. 

Когато например участвам в организацията на културни или академични събития, работата ми е свързана с това да съобразявам и мислено да се движа между общия идеен замисъл и техническите и организационни детайли, необходими за осъществяването му.

Това движение се повтаря, макар и по различен начин, и в работата ми като редактор – от избистрянето на тематичната рамка на броевете на списанието до правилно поставените кавички или цитирания вътре в текстовете. И една вече съвсем абстрактна аналогия – в семинарите, които водя, се изисква непрестанно лавиране между широкия контекст, свързан с даден културен проблем или историческа ситуация, и добре подбрания конкретен пример, с който да се работи.

Коя e твоята дефиниция за култира? 

Вероятно е сред най-широките – това е структурата на нашето отношение към света.

А как съотнасяш изкуствата към културата? Кое е яйцето и кое кокошката? 

Както отделната картина към общото визуално поле или частния случай към контекста. Всяко произведение на изкуството е предопределено от културата, в която е създадено, то е резултат от конкретна културна ситуация. Но заедно с това то участва в начина, по който възприемаме тази ситуация и следователно не е просто неин продукт – то има потенциала да разширява границите ѝ и дори да променя нейния курс. 

Живеем във време, в което често чуваме като основно изискване към висшето образование да дава на студентите бързо конвертируеми умения на пазара на труда. Пропускаме ли нещо с тази норма? 

Това е необходимо и важно, но висшето образование трябва да дава много повече. Университетът предоставя уникална възможност, която повечето хора не получават след това – да се потопиш в областта, към която имаш интерес и която си избрал за себе си, и да имаш лукса това да е единственото, което се очаква от теб на този етап. Тази ситуация в повечето случаи има изключително формиращо влияние, което далеч надскача конкретните знания по специалността – тя има повече функцията на калибриране на личностния и професионален компас, свързана е с изграждането на цялостна колегиална етика и усещане за общност. 

Каква е личната ти формула за свързване на теорията с практиката? 

Не съм се замислила – изглежда, че няма конкретна формула. Поне в моята специалност – а ми се струва, че това важи и за хуманитаристиката изобщо – двете винаги са били ръка за ръка; така е и в личен план. Теорията е обяснителна схема, практиката е тъканта, която я изгражда.

Културният център на СУ съществува от 2009 г. Кои са най-големите му постижения до момента, според теб? 

За нас е особено важен фокусът върху интерпретацията на културата, затова и се стремим да създадем и развием среда, в която аналитичните коментари и критическото осмисляне са също толкова важни, колкото и самите културни събития и продукти. Това ми се струва доста важно, защото в момента предлагането на културни събития в София е огромно, но за сметка на това рефлексията върху тях е изключително ограничена – това е вярно включително за професионалните критически материали под формата на оперативна критика. Не можем да решим този сложен проблем, но правим всичко възможно да развиваме онези умения, които позволяват културата да бъде разбирана и преживявана по един задълбочен и в крайна сметка – даващ смисъл начин. 

А как и накъде още си мечтаеш да се развие? 

В момента ние сме „център“ само във виртуалния смисъл на думата, не и в буквалния – не разполагаме със собствено пространство за събитията, които организираме, което води до множество ограничения и трудности. Убедена съм, че наличието на такова пространство би променило значително резултатите от нашата работа – то би оказало положително влияние и върху видимостта на дейността ни, и върху изграждането на по-устойчива публика, привличането на повече външни партньорства и т.н. Това е доста конкретна мечта, надявам се да се сбъдне. 

Като звено на най-големия университет в България, ролята на Културния център е от една страна да обогатява живота на студентите от всички специалности с глътки качествено културно съдържание, а също така да им дава пространство за среща с преподавателите им от друг ъгъл. В този смисъл, как подбирате събитията, зад които заставате и организирате? 

Програмата ни е доста разнообразна, а начинът на изготвянето ѝ е хибриден – концепцията на част от събитията (обикновено тези, които са включени в някаква тематична серия) е създадена от екипа на Културния център, а останалите се осъществяват в партньорство с други лица или организации, които са се обърнали към нас, или към които ние сме се обърнали със специална покана. 

По отношение на втората група: два пъти годишно обявяваме отворена покана, насочена както към академичната общност, така и към всички културни оператори – да кандидатстват с проект за осъществяване на разнообразни събития в областта на изкуствата и науката, които да се реализират в университетските пространства – семинари, дискусии и кръгли маси, представяния на художествена и научна литература, четения, прожекции, концерти, сценични проекти и т.н. 

С помощта на културния съвет към Центъра, който включва преподаватели от различни факултети, избираме кои предложения и при какви условия да включим в програмата си, след което следват поредица от срещи с одобрените кандидати – вече наши партньори – в които уточняваме, а понякога дори и заедно изцяло променяме формата на събитията.