Изложба показва потопеното наследство в язовирите на България
Изложбата „Потопеното наследство“ бе открита на 1-ви август, във фоайето на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН. Тя е резултат от 4-годишен проект на учени от различни области, като етнография, фолклористика, както и на географ. Посетителите ще имат възможност да видят много снимки, включително и направени от високо, на обезлюдени села, послужили като терен за строежа на някои от язовирите в България.
Екипът на място проучва останките от заличените села, както и спомените и разказите на изселници от тези места. Става въпрос за мащабен изследователски проект, който обхваща над 70 селища, останали в границите на над 20 язовира, а това предполага срещи със стотици хора, разпръснати в различни краища на България.
Язовирите „Кърджали” и „Студен кладенец” в град Кърджали, под чиито води са потопени над 20 селища
През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове и да осигуряват поливното земеделие и битовото и промишленото водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите Искър, Студен кладенец, Копринка (тогава Георги Димитров) и други.
На тяхно място са били разположени села и разнообразни археологически паметници, които се налага да бъдат потопени. За целта населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени. Като мълчаливи свидетели за някогашните общности остават църквите или изселващите се поставят паметници, напомнящи за някога съществувалото село.
Сред големите водоеми е построеният през 1964 г. язовир „Ивайловград“, който е най-дългият в България – 30 км. Площта му – 15 квадратни километра, „поглъща“ четири села в Хасковска област. На 31 декември 1963 г. е обнародван указ, с който се заличават селата Костово, Кочаш, Ставри Димитрово и Черешак поради изселване. Малки Воден попада в графата „полуизселено“.
Язовир "Ивайловград" край Хасково
С помощта на много спомени от хората и техните лични семейни истории, учените се опитват да събират все по-интересна информация за селата, които са потопени под водите на някой язовир. Благодарение на проучването те научават повече за планирането на тези язовири, процедурите на отчуждаване и обезщетяване, промяната в пейзажите и още много други процеси около този интересен феномен. Повечето язовири са сред най-мащабните проекти на хидро-инженерното строителство на България. В тях постоянно биват нанасяни почвени слоеве и дъното много се променя. Поради тази причина е немислимо под водата това „потопено наследство“ да остане запазено и консервирано.
До края на годината можем да очакваме и книга от учените, в която историята на всеки язовир и унищожените заради строежа му села е описана по-подробно. Дотогава разглеждаме тяхната история във фотографиите.
Изложбата за потопеното наследство в язовирите на България ще продължи до края на септември.
