От сърце

Този халат често ставаше предмет на различни заплахи. Достатъчно е само да си спомним как добри роднини дойдоха на острова и разчистиха, за да изненадат приятно бащата. Изхвърлиха много неща, които семейството харесваше, но най-лошото беше, че хвърлиха халата в морето и оставиха водата да го отнесе. След това твърдяха, че миришел. Естествено, та това беше част от чара му! Миризмата е важно нещо, напомня ти за всичко, което си преживял, представлява обвивка от спомени и сигурност.

Това е цитат от една много интересна и не достатъчно известна (според мен) книга - "Лятна книга" на Туве Янсон. Започнах с него, защото той улавя духа на текстa - значението на дрехите, но не като вещи, които купуваме, и мания, от която страдаме. Искам да говоря за дрехите, които носят чувство за сигурност. Тези, които обличаме като униформа, която сами сме избрали.

Дрехите, с които се чувстваме най-много себе си. Дрехите като врата към спомените. Тези дрехи не са важни, защото са определена марка или струват много пари - за нас те имат друга стойност, далеч отвъд комерсиалната.

Има много емблематични дрехи, които сме виждали на снимки или по телевизията. С времето те започват да живеят собствен живот, стават толкова известни, колкото и притежателите им. Аз винаги се сещам за черната рокля на Одри Хепбърн в "Закуска в Тифани", бялата рокля на Мерилин Монро и белия потник (да, най-обикновен бял потник) на Фреди Меркюри на концерта LIVE AID. Известните хора имат техните истории, ние имаме нашите.

Случвало ли ти се е някой да спомене определена дата или да ти припомни случка от общия ви живот и веднага да се сетиш с какво си бил облечен тогава? На мен редовно ми се случва. Често не си спомням по-важни неща, но помня дрехите.

Някои спомени идват по-лесно при мен, когато са облечени.

И понеже това е текст за скритата сила на дрехите, най-логично е да ти разкажа моята (из)носена история.

Откакто се помня се вълнувам от дрехите. Преминавала съм през различни фази, не само за да намеря стила си, но и за да открия дрехите, които се превръщат в повече от обикновено парче плат. Когато бях малка, за всички специални поводи мама ме водеше при шивачка, която шиеше рокли, сукмани, ризи, поли и всички мои официални облекла от детството ми. Дори преди това баба ми Десанка (на която съм кръстена) е работила като шивачка и ми е купувала модерни (за онова време) рокли. Радвам се, че имам снимки на много от тях и честно казано все още мисля, че са много сладки. Може да се каже, че отношението ми към дрехите е било предопределено.

Чувала съм коментари, че често се обличам все едно живея в комикс или в постоянен маскарад, но не мисля, че има закон, който да казва, че само на Вси светии може да носиш чорапогащник скелет или че не можеш да изглеждаш като Снежанка всеки ден. Защото може.

Като се обърна назад във времето обаче любимите ми дрехи нямат толкова общо с начина, по който се обличам. Те просто са специални и имам усещането, че са с мен цял живот. Или поне половината от него. Това е нещо като личният ми топ 3 - онези три дрехи, за които веднага се сещам и имат статут на нещо повече.

Започвам от една розова пижама на мечета, която имам, откакто бях на 14 години. Изумителното е, че още не е скъсана никъде (българско производство!) и съм я носила през всички тези 15 години. Носих я даже, докато бях бременна!

Разбира се, че е раздърпана, ластикът на долнището е ужасно хлабав, а цветът е толкова избелял, че вече не може да бъде наречен точно розов, но това няма значение. Моята пижама е моята крепост. С нея се чувствам у дома, където и да се намирам.

Следва любимият ми ръчно рисуван суитшърт с гарги. Получих го като подарък от мама за един рожден ден, когато бях на 15 или 16. Също го имам до ден днешен.

Той има дупки - най-специалните дупки на света. Не е скъсан - нахапан е. Попадна между зъбите на заека ми Кашу, с който живеех повече от 8 години. Дори днес, когато го облека, виждам дупките и си спомням за Кашу - най-големия, ушат и дебел заек на планетата.

Кашу от няколко години е в заешкия рай, но горнището пази спомена за него и за нищо на света не бих го изхвърлила.

Под номер 3 в тази НЕкласация е любимата ми риза на сини и бели черти. Интересно е, че никак не обичам дрехи на черти, освен когато са в синьо и бяло - по някаква причина тези черти ми влияят различно. Обичам всичко на точки и други по-симпатични фигурки като зайчета, дъги и лисички.

Въпросната риза я имам от 10 години. Тя е мъжка и я купих от магазин за дрехи втора употреба за 2 лв. Оттогава досега не е имало период, в който да не я нося. Както за вкъщи, така и навън. Изумително е, че тя не се е променила - нито като цвят, нито като материя. Не знам какво й е специалното, но сякаш е неподвластна на времето.

Винаги, когато не мога да измисля какво да облека или не ми се занимава да съчетавам цяло ансамбълче (това е ретро думата за outfit), обличам ризата с каквито и да е дънки и се чувствам идеално. Това е най-Деси дрехата в гардероба ми, а най-странното е, че всяко лято по магазините продават почти същите ризи и никога не излиза от мода.

Имам и няколко рокли, които ме карат да се чувствам като принцеса. Винаги, когато ги облека, пораствам с поне 10 см. Тези рокли са като заклинание, което всеки път работи и от обикновена Деси се превръщам в малка господарка на Вселената.

Това, което исках да кажа е, че понякога силата на дрехите се простира далеч отвъд функцията им и парчето плат, което всъщност представляват. Някои дрехи са се превърнали в част от световната история, други са част от личната ни такава. Дрехи, с които ни свързват силни емоции. Независимо кои са твоите любими дрехи, те говорят много за човека, който си днес. Остави ги да разказват. И не прекалявай с покупките (дори на намаление) - малко дрехи притежават тази сила.

P.S. В една друга книга, която четох ("Денонощната книжарница на мистър Пенумбра"), главната героиня носеше всеки ден една и съща тениска и едни и същи дънки. Оказа се, че за да не си губи времето да избира (героинята е програмист и се опитва да е възможно най-ефективна във всяко едно отношение) просто си е купила 20 еднакви тениски и 20 еднакви чифта дънки. Това е нейната "униформа". Това ми се видя много интересна стратегия - на мен лично би ми писнало най-вероятно, но съм сигурна, че по света има истински хора, за които работи добре. Може ти да си следващият.