Лично мнение

Трудно ми е да започна този текст. Просто не обичам да разделям хората. Всеки от нас на първо място е човек. И тогава е всичко останало. А интелектуалец - колко глупаво звучи тази дума. Винаги ми става смешно, когато я чуя. Но днес по телевизията един съвременен българин реши да я използва. За себе си. И аз ще говоря. За него. За всички като него и за жените! За онези прелестни българки, които заслужават най-красивите думи на света. Защото тези жени съществуват. И ги срещаме на всяка крачка. Просто не винаги успяваме да ги забележим.

Та нали телевизията, списанията и онези, които не изпитват по-голяма наслада от мятането на салфетки по дискотеките, се опитват да ни убедят точно в обратното. И няма лошо в дискотеките, и аз много ги обичам, но само с тях не става.

Постоянно се обсъждат жени, които са известни единствено с името си, пластичния си хирург, отбелязванията си в социалните мрежи. Или с мъжете си...

И в интерес на истината не ми се говори за тези момичета. Виждаме само една част от света им и е абсурдно да ги обсъждаме като хора.

Но ми се говори за жените, които се борят за мечтите си, участват в доброволчески каузи, спират по улицата, за да помогнат на човек в беда, често се грижат сами за децата си и не се предават. Просто защото нямат право да го направят.

Днешните българки са много повече от това, което ни представят интелектуалците! И това може да се види на всяка крачка. От кондукторката в автобуса, която ни се усмихва, макар да знае, че ще кара 12-часова смяна, майката, която прави всичко възможно, за да отгледа достойно детето си. Състезателката, която печели награди и слави името на родината ни. Онази наша позната, която не се страхува да зареже всичко и да следва мечтите си.

Момичето, което чисти чешмите в парка - защото иска да ѝ бъде приятно, когато се разхожда. Лекарката, която се прибира уморена, но знае, че днес е спасила човешки живот. Онази, която няма много, но отделя, за да даде частица от своето на другите. Онази, която е взела най-грешните решения, но се изправя, за да започне наново живота си.

Да, съвременните българки са навсякъде. Понякога е малко неудобно да ги гледаме. Съчетават десетки социални роли и ни е срам, че не можем да улесним поне малко живота им.

Но им се възхищаваме, защото блестят - с онази ярка, но ненатрапчива светлина, която е вдъхновявала не един и двама от българските творци на миналото.

Днес обаче част от интелектуалците имат по-широко поле за изява от десетки известни и не чак толкова стойностни хора. И точно в тях е проблемът! Гледат в камерите, показват ни мигли и силикон, често не на най-интелигентните момичета и се опитват да ни убедят, че една малка извадка от обществото представлява света, в който живеем.

А има и много жени с корекции, които са не само красиви, но и интелигентни. Те обаче не са интересни за интелектуалците. Няма да им предложат сензация.

И не, не откриваме топлата вода! И в миналото е имало меркантилност. И в миналото е имало скромност. И в миналото жените са искали да изглеждат красиво.

Примери много - достатъчно е да отворим книгите, да се заслушаме в разказите на старите баби, да изгледаме някой стар български филм. И ще разберем, че всичко се върти. Само сега е една идея по-лъскаво от предишното.

Но е имало и творци, които са рисували най-работните нашенки. Писали са за най-силните представителки на нежния пол. И точно тези творци са оставили трайна следа в българското изкуство.

Вие, които говорите и пишете само за мигли и силикон. Които показвате единствено неграмотността и пошлостта - какво ще оставите?

И да, телевизорът вкъщи отново е спрян за дълго време. Докато някой гледа в камерите и пита някоя незнайна девойка: "Колко струват бюстът и устните ти?", други хора действат и са онази промяна, която искаме да виждаме в света. И това е безценно, но и безинтересно за интелектуалците от екрана. Светещите хора не могат да измерват душите си в пари, за да ви кажат кое колко струва...