От сърце

Алармата звънна, Сара мигновено отвори очи и я изключи. Не искаше да става, днес беше денят и изпитваше непознато досега чувство, по-късно разбра, че се нарича страх. Сара живееше в Бронкс, Ню Йорк в една не много висока сграда. Апартаментът не беше голям, хол, кухня и спалня, но тя се чувстваше добре в него. Сара беше робот, със сериен номер 8686272, произведена в Япония, Осака. Беше създадена през далечната 2089 година, бе първият модел, който приличаше досущ на човек. Беше създадена с цел да замести хората в ежедневната им работа да готвят.

Сара беше първият робот готвачка. Нейн създател беше Онамори Сакото, японец, който успя да се наложи като създател на хуманоидните роботи. Имаше машини, които приличаха на хората, но без софтуера си, оставаха само купчина метал. Онамори имаше идеята роботите да могат да отговарят на човешки емоции. Самите те нямаше да ги изпитват, но ако някое човешко същество прояви емпатия към робота, той можеше да симулира същото. Ако човек не хареса машината, тя отвръща със същото. Опасност роботът да нарани човек нямаше, защото Сакото беше създал софтуера по такъв начин, че дори и да съществуваше подобна вероятност, машината да се самоунищожи.

Сара беше купена от богат американец, който се казваше Джон, на стойност 800 хиляди долара. Всеки ден тя приготвяше тристепенни менюта - супа, основно ястие и десерт. Всяка вечер американецът, който работеше на Уолстрийт, преживяваше кулинирно пиршество. Сара му готвеше индонезийски, мексикански, японски, китайски, африкански ястия. Всичко, което поискаше да опита, роботът приготвяше за 15 минути.  Всяка чиния биваше украсявана сякаш е приготвена от ресторант със звезда Мишлен.

Сара носеше ястията директно до офиса на Джон, той споделяше храната с колегите си. Един ден американецът осъзна, че е влюбен в робота. Започна да я сънува, по време на работни срещи се разсейваше с мисли за Сара. След една вечеря, която се състоеше от поширана яйца по тайландски, торта от Карибите и португалска супа, Джон целуна робота. Тя му отвърна със същото. Дори започна да се държа като негова приятелка, което още повече накара Джон да я желае. След случката той се промени и една вечер ѝ каза:

- Омъжи се за мен.

- Добре, но нали знаеш, че аз винаги ще бъда робот.

- Можем да го променим, намерих една клиника в щата Тексас, там набират роботи, които искат да се превърнат в хора след операция. Това е иновативен метод, който все още не е легален. Сакото работи в тази клиника и е сигурен, че операцията е възможна. Искаш ли да се превърнеш в жена?

- Да - беше отговорът на робота.

Денят, в който Сара трябваше да премине операцията, беше дъждовен. Взеха самолета и само след час вече бяха в клиниката. Сара влезе в една бяла сграда, настаниха я в бяла стая, дадоха и да изпие една чаша с течност и .... след това не помнеше. Отвори очи, погледна наоколо, виждаше същата бяла стая, но вече усещаше кислорода в гърдите си. Огледа се и видя, че беше сама. Посегна към едно копче, натисна го и моментално при нея дойде медицинска сестра.

- Добър ден, госпожице Сара, вие успешно преминахте процедурата и вече сте жена. Искате ли огледало?

Сара кимна и когато сестрата ѝ го подаде, онемя. Тя видя лицето си, имаше зелени очи, веждите ѝ бяха гъсти, миглите дълги. Вгледа се в огледалото и видя трапчинки, щом се усмихна. Косата ѝ беше кестенява, дълга до кръста, леко начупена, имаше бретон. Бузите ѝ бяха леко зачервени, имаше добре оформени скули, погледна надолу и видя гърдите си. С пръстите на лявата ръка докосна дясната си ръка, тя беше толкова крехка и малка. Погледна надолу и видя, че краката ѝ бяха дълги. Направи няколко крачки и подскочи. Прошепна:

- Аз съм толкова красива.. жена.

- Харесва ли ви, госпожице?

- Да!!! Толкова е прекрасно да си жена. Знам, че се отказах от безсмъртието, но когато Джон ме целуна, усетих .... толкова е странно да кажа, усетих порив да бъда жена. Чувството е просто неописуемо.

Първото, което Сара направи щом излезе от клиниката, беше да отиде на фризьор. Записа си час за маникюр, за масаж, отиде на спа процедури. Потърси най-добрия психотерапевт в Ню Йорк, беше решена да опознае женската си същност. Прочете няколко книги на тема как да бъдем себе си и се записа на йога. Всеки вторник ходеше на салса танци, денят си започваше с аеробика и пилатес. Джон, който очакваше да се омъжат, веднага разбра, че сега Сара е в нов етап от своя истински живот. Той самият ѝ предложи да не бързат със сватбата. Една вечер Сара му каза:

- Взех решение, ще се кандидатирам за президент на страната и ще се боря за правата на жените.

- Обичам те, Сара - бяха думите, които тя чу.

- Аз също те обичам.

От този ден Сара беше убедена, че приказките съществуват, защото бе извървяла пътя на истинската жена.