От сърце

Обръщам се към вас, жени, като ваша посестрима. Като човек, който е минал през всичко в любовта и почти е опустошил най-голямата и чиста любов на света и най-важния човек за него. А този път е трънлив, с много завои и води към собствения ад. Защото самотата и вината за едно разбито сърце могат да те преследват до края на дните ти, ако не се измъкнеш възможно най-бързо от собственото си блато.

Жени, нека обичаме мъжете си. Да обичаме с душите и сърцата си, от името на най-дълбоките и важни кътчета на съзнанието, от дълбините на натрупаната памет, предавана поколения наред, от зова на кръвта, от най-женствените си корени. Да извикваме най-доброто, нежно и мило свое аз тогава, когато се опитаме да прехвърлим топката в полетата на горките си мъже. Да не ги нараняваме тогава, когато не смеем да признаем страховете си и да се изправим пред тях. Да не ги обиждаме тогава, когато сме им най-мили, тогава, когато са отделили от времето си, за да ни зарадват въпреки че изобщо не им е било до още един ангажимент в натоварения им график.

Да не ги отблъскваме тогава, когато, изморени от трудния си работен ден, нямаме сили и желание даже да се усмихнем. Те не заслужават нашето мрънкане, лошо настроение и заяждане. Защото са ни чакали и са се безпокояли за нас. Да не ги натъжаваме дори и да ни се иска да викаме от болка, съмнения, колебания и просто подскачащи нагоре-надолу хормони. Защото са мислили за нас и как ще ни посрещнат с прегръдка на вратата. Да не им затваряме досадени телефона, когато ни потърсят – колкото и да ни е натегнала поредната задача на прекия началник. Защото тези мъже искат да чуят гласа на любимата или да си поговорят с нея за нещо важно.

Да не ги ревнуваме, защото така ще загубим доверието им. Достойният мъж ще ни предупреди, ако не харесва нещо в нас, но никога няма да ни забие нож в гърба. Нека не го бъркаме със сваляча или използвача, както и с паразита, който живее на гърба на другите – едва ли бихме се подценили да изберем такъв мъж до себе си, а значи нашият не притежава отличителните белези на споменатите двама.

Да не отказваме да изслушаме съмненията на мъжете си, да им дадем съвет. Защото, щом са го поискали, значи вярват, че можем да мислим и да разчитме на интуициите си. Да не се дистанцираме от тях, когато не са допринесли за отчуждението ни. Нека да им обясним причините и да ги помолим мило да ни оставят насаме със собствените ни мисли, докато си съберем разпилените мозъчни клетки.

Да не им крещим – няма нищо по-грозно от истерична и словесно агресивна жена. Ние сме дами, а те – нашите джентълмени. Да не губим обноските си, да не натрапваме мненията си, защото така подценяваме преценките и изборите им, когато са се съединили с нас. Нека не ограничаваме личната свобода, защото така ще подрежем крилете им и ще ги съсипем. Ще можем ли да живеем след това с тази мисъл – че сме допринесли за нечие сриване?

Да не се борим с тях за надмощие. Да ги оставим да ни пазят и закрилят, когато пожелаят. Но да не бъдем и малки момиченца, когато от нас се иска зрялост – да ги накараме да се гордеят с нас.

Да не ги натоварваме психически с проблеми, с чието решение можем да се справим сами. Нека искаме съвет, само ако не виждаме изход от дадена ситуация. Нека да мислим заедно върху решението на задачата – така ще се учим да работим в екип. Да не спорим с тях пред външни хора и да не правим скандали – много трудно след това ще поискат изобщо да разговарят с нас.

Да не забравяме поръчките им, особено ако сме обещали – нека да държим на дадената дума. Ще ни се възхищават за структурираността. Нека не губим идентичностите си с течение на времето и да не се отпускаме. Да държим юздите на животите си в ръце – иначе ще ги отблъснем и ще започнат да се съмняват в изборите, които са направили някога.

Да не запускаме външния си вид. Те ни харесват и раздърпани, и с мазни коси, и с неподрязани нокти, защото ни обичат. Но това не означава, че ще се чувстват добре в компаниите ни. Нека спортуваме, да се храним здравословно, да не пушим, да не прекаляваме с нищо и да не преяждаме – така ще им покажем, че ценим себе си и собственото си здраве. А те със сигурност не желаят да изглеждат по-добре от нас и да не смеят да ни показват на колегите и приятелите си. Да не ги караме да стават за присмех. Това няма да ни бъде простено – мъжът е воин и неговата чест не бива да бъде поставяна под съмнение, а авторитетът му – подронван.

Да не обсъждаме жените, появили се поради една или друга причина в животите на мъжете ни, да не даваме квалификации по техен адрес, защото ще означава, че сме злобни и завистливи, а те няма да допуснат да обичат такива жени и полека-лека ще ги отвратим. Да не ругаем и да не предизвикваме нечия арогантност само защото те са до нас – не е достойно.

И не на последно място: да поискаме прошка, когато сме наранили мъжа до нас дълбоко и непоправимо. Да изкупим вината си и никога вече да не повтаряме грешките си. Защото ще загубим търпението му.

Жени, нека да обичаме нежно и от цели сърца любимите – те са там, за да бъдем щастливи заедно. И нека не очакваме и тяхната обич в замяна, защото това ще означава, че не са чисти и благородни чувствата ни.