Спорт

На 8-ми март отбелязваме Международния ден на жената. Този празник има дълга предистория. Още във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в защита на правата на дамското съсловие.

Такава е ситуацията и в спорта -  жени не участват на първите съвременни Олимпийски игри през 1896. Пробивът на дамите е част от историята на еманципацията им, където спортът е територия на себедоказване, на утвърждаване на морално-волеви качества. На победи и поражения, както и тяхното надмогване, защото двете страни на монетата винаги вървят заедно.

Затова на най-женския ден решихме да ви разходим из победите, медалите и славата донесли ни едни от най-успешните български спортистки. Да започваме...

Здравка Йорданова, Светла Оцетова, Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева - "златните гребла" на България

Здравка Йорданова и Светла Оцетова са първите българки олимпийски шампиони от Монреал през 1976 година. Златните медалистки на двойка скул бяха удостоени с ордена "Стара планина"  за изключителните им заслуги в областта на физическото възпитание и спорта.

Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева печелят олимпийско злато в гребането на игрите в Монреал (1976) и бронзови медалистки от олимпиадата в Москва (1980). През годините Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева остават в сянката на Здравка Йорданова и Светла Оцетова, които печелят златното отличие в гребането на Олимпиадата в Монреал едва 2 часа преди тях и това ги прави първите български олимпийски шампионки. Въпреки това, двете гребкини заслужават огромно уважение още повече, защото наред с Румяна Нейкова, са единствените българки в гребането с медали от 2 олимпиади.

Йорданка Благоева  - 194 см за първия български световен рекорд в атлетиката

Състезателка по лека атлетика в дисциплината висок скок. Йорданка Благоева е едно от светилата в българския спорт. Останала е в историята като първата българка със световен рекорд в леката атлетика – 194 см в скока на височина. Носителка е и на 2 олимпийски медала от Мюнхен ‘72 (сребърен) и Монреал ‘76 (бронзов). 

Стефка Костадинова -  "209 см над земята"

На 30 август 1987 г. Стефка Костадинова поставя световен рекорд от 209 см в скока на височина на световното първенство в Рим. До ден днешен рекордът остава неподобрен. Олимпийска шампионка от Атланта през 1996 г. и многократна носителка на европейски и световни титли.

Иванка Христова  – "тласък" за първа олимпийска титла 

Първата олимпийска шампионка на България по лека атлетика, извоювала златния медал на тласкане на гюле през  1976 г., носителка на  бронзов олимпийски медал през 1972 г. в Мюнхен. Има общо 10 участия на еврошампионати в зала и от тях спечелва 1 златен, 2 сребърни, 1 бронзов медал.

Йорданка Донкова -  "повече препятствия - повече нови рекорди"

Олимпийска шампионка от Сеул през 1988 г. и световна рекордьорка на 100 м с препятствия. В продължение на 27 години е световна рекордьорка в дисциплината 100 метра с препятствия 12.21 секунди. Рекордът е поставен в Стара Загора на 21 август 1988 г. В богатата си спортна кариера има още бронзов медал от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г.; европейска шампионка от Щутгарт през 86-та г. и множество медали от европейски и световни първенства. 5 пъти подобрява световния рекорд на 100 м с препятствия, 2 пъти на 60 м с препятствия в зала.

Ваня Гешева – олимпийската мечта "3в1"

Най-титулуваната българска гребкиня. Тя печели пълен комплект медали от една олимпиада - олимпийска шампионка по кану-каяк от Игрите в Сеул през 1988 г., сребърен медал (К-2), както и бронзов (К-4). Гешева е вицешампионка и от Москва 1980, има и световна титла от Монреал през 1976 г.

Таня Богомилова и Антоанета Френкева - "водните грации" 

Таня Богомилова  е единствената ни олимпийска шампионка по плуване. На летните олимпийски игри в Сеул грабва златния медал на 100 м. бруст и поставя олимпийски рекорд. Европейска шампионка на 200 м. бруст и носителка на два бронзови медала през 1985 в София.

Антоанета Френкева - една от великите български спортистки, единствената българска плувкиня с два медала от олимпийски игри. Печели ги в Сеул през 1988 г., когато взима първо бронз на 200 м бруст, а после и сребро на 100 м, като на 100 м бруст е изпреварена единствено от другата българка - Таня Богомилова.

Екатерина Дафовска - "зимната стихия" на България

На 9 февруари 1998 г. в Нагано грабва първия и единствен златен медал за България от зимни олимпийски игри в дисциплината 15 километра индивидуално. Освен олимпийската титла в кариерата си има европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.

Румяна Нейкова –  „желязното момиче“ на академичното гребане

Носителка на 3 олимпийски медала от 3 олимпиади. Златна олимпийска медалистка от Пекин 2008 година. Притежателка на множество медали от световни и европейски първенства, както и Световни купи.

Станка Златева – "нежната усмивка" на българската борба

Носителка на 2 сребърни олимпийски медала, петкратна световна и шесткратна европейска шампионка. Първата българка, участничка на олимпийските игри в женската борба (2004). Първата българска световна шампионка по борба (2006).

Мария Гроздева – "умиротворителят с пистолет"

Двукратна олимпийска шампионка по спортна стрелба през 2000 г. в Сидни и през 2004 г. в Атина. Освен олимпийските титли, Мария Гроздева е носителка на 3 бронзови отличия от Олимпийски игри. Деветкратна европейска шампионка. Притежателка на олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет.

Тереза Маринова -  „летящото“ българско момиче

Поредното златно име в българската атлетика. Олимпийска шампионка  от игрите в Сидни през 2000 г. в дисциплината троен скок, поставяйки национален рекорд на България. Световна шампионка в Лисабон (2001), европейска шампионка в зала във Виена (2002), световна рекордьорка за девойки в Сидни с 14.62

Ивет Лалова – "белязана от съдбата"

Преди 12 години се заговори за Ивет Лалова като за най-бързата бяла жена в света – тогава тя постигна 10,77 секунди на 100 м на Олимпийските игри в Атина през 2004 г. По ирония на съдбата пак там година по-късно нелеп инцидент ѝ отне не само възможността да тича бърза като вятъра, а и да ходи..

Години след инцидента, Ивет, не просто тича.. тя победи медицината и продължава да се надбягва най-вече със себе си. През 2012 година в Хелзинки, Ивет е шампионка. Първата българка в историята с контитентална титла в късия спринт от първенство на открито. 4 години по-късно историята се повтаря. 32-годишната Ивет Лалова спечели 2 сребърни медала в двете най-престижни дисциплини на леката атлетика - спринтовете на 100 и 200 м.

Не случайно завърших, именно с Ивет Лалова, защото тя е олицетворение на жена, показала на света със своята борбеност, какво значи да носиш българския дух. Олицетворение на непримиримост, огромно сърце, постоянно грееща усмивка, много топлина и жажда за още и още победи!

Това са само част от най-успелите български жени, оставили траен отпечатък в българската и световна спортна история. Спортната слава на нашата страна, определено, е едно от нещата, които ни карат да се гордеем с това, че сме българи. Дори и днес, когато успехите ни понякога са по-малко, е достатъчно да се поровим поне малко в постиженията ни от миналото, за да усетим духа на шампионите.