Лично мнение

В последните години антиутопиите определено изместиха всякакви вампири, върколаци и тем подобни създания в тийнейджърската литература. Погледнато по-назад във времето, този жанр винаги е бил успешен. Това, от една страна, е радващо, защото антиутопиите (поне за мен) са интересни и разнообразни. От друга, след няколко прочетени подобни книги човек започва да се чуди дали самите ние не живеем в антиутопия.

Работейки за Успелите, от време на време няма как да не се запитам дали правим достатъчно. Дали въобще даваме някаква алтернатива. Дали усилията ни имат смисъл и за кого. Да споделяш добри новини и да пишеш позитивно съдържание, изглежда по-трудно от всякога. Има дни, в които наистина се питам случва ли се нещо добро в тази държава (а понякога и по света). 

Дори в най-трудните и привидно бедни на добрини моменти, се появява някоя бяла лястовица и ми припомня смисъла на всичко, което аз и колегите в екипа правим. Защото доброто го има. Добре скрито, понякога заметено в ъгъла като нещо дребно и незначително. И точно тук идваме ние. Скромността може и да краси човека, но на никого не помагаме, като скрием добрите постъпки, защото тогава остава само лошото. Работата ни е да изтупаме прахта от доброто и да покажем блестящите му доспехи. Защото доброто винаги блести, има онази вътрешна светлина, която не може да се заличи напълно, колкото и да опитваш. 

Обаче лошото изглежда, че е навсякъде. То е като плевел, който задушава всички и всичко наоколо. Облъчва ни от всеки монитор, от всеки канал. И в нашата страна плевелите не просто виреят - те сякаш избуяват с нова сила всеки ден. Лоши неща се случват постоянно, препаратите ни или са спрели да действат, или не знаем как да ги ползваме. Въобще сме забравили, че ги имаме. И така, оглеждайки се наоколо, виждаме всички признаци на една класическа литературна антиутопия начело с ненаказаното зло. Зло, по-голямо и по-могъщо от нас. Или поне до един момент.

Всъщност днешните младежи ще се окажат много по-подготвени за тази антиутопия. Стотици книги са показали как да се справим с подобен режим. Момичетата знаят, че това да не те е страх и да си смела, са две отделни неща и един ден, кой знае, може би ще намерим нашата Сойка-присмехулка. Момчетата знаят, че ако бягат достатъчно бързо, може и да се измъкнат от лабиринта. Но докато в книгите хората умират на страниците, в реалността не е така. Истински хора губят живота си в борбата с антиутопията. Всеки ден някой се отказва. Заминава. И аз не бих съдила тези хора - никой не иска да живее в антиутопия.

Все пак си мисля, дори да звучи наивно, че ако дадем път на доброто и смисленото, на градивното и успешното, надежда все пак ще има. Не че добрите новини ще спасят мен, теб или света - далеч съм от тази мисъл. И идеята никога не е била да си затваряме очите пред лошото, защото никой не е победил, заравяйки главата си в пясъка. Но ако въпреки антиутопията, в която живеем, има толкова хора, които се опитват да градят светло бъдеще за нас и децата ни, които помагат на ближния по наглед дребни начини, които променят живота и средата, тогава наистина сме по-силни, отколкото предполагаме.

Изпрати ни добра новина, помогни ни да се преборим с антиутопията или поне да избледнее чувството, че живеем в такава. Днес доброто беше облечено като малко момче, което чупи касичката си, за да купи обяд за бедните, като млад мъж, който предотвратява телефонна измама, като две момичета, които мечтаят на едро и не оставят никой да ми казва какво могат и не могат да работят жените. А утре? Решаваш ти.

Снимка: Alex Andreev