Живко Желязков: Аз съм щастлив човек и обичам работата с деца!
Днес се срещаме с Живко Желязков - президент на ВК Сливен, както и треньор в клуба. Срещата ни е изключително интересна. Предварително знам за него, че тренира деца, които му се отблагодаряват с работа и усмивки. А не с пари...
При срещата ни оставам изумена. Децата, за които знам, че тренира, са се махнали от клуба. Засегнати от статия, която излиза в медиите. Аз стоя изумена, а той ми казва, че от сърце им е пожелал щастие...
Разговорът поема посока, различна от тази, която е предварително в главата ми. И си говорим - за мотивацията да отделяш от времето и енергията си. За парите. За щастието, любовта и силата, с която се променят човешки съдби.
Запознайте се с Живко Желязков...
Ти си добър спортист. Какви качества изгради у себе си, за да станеш и добър треньор?
Много рано се отказах от състезателната си кариера. Бях на 19 години. Животът понякога ни изправя пред такива предизвикателства. Да бъда добър треньор - това ще го уча цял живот. Опитът е много важен, а той се придобива както с времето, така и с ученето в НСА.
Работил си предимно с деца от ромски произход, които живеят в тежки условия. Как се променят децата от първата ви среща до едногодишната им работа с теб?
Това вече наистина е минало! В момента работим само с две деца от ромски произход! Всички останали напуснаха клуба. Това се случи след последната статия за нашия клуб. Аз им пожелах успех в живота.
Държа да се знае, че с тези деца работих напълно безплатно 2 години! Но аз не мога да се сърдя. Нито на тях, нито на роднините им.
Децата водят живот с много лишения, но не се отказват от спорта и тренировките. Това как им помага?
Наистина е така. Децата в Сливен са от семейства, които нямат големи финансови възможности. Не става въпрос за етноси. 80% от децата живеят по този начин. Просто град Сливен е икономически зле. Родителите работят за малко пари. Аз лично се лишавам от много неща, за да не лишавам тях.
Близките им подкрепят ли ги?
Вижте, това е болна тема! Има деца, които, ако искат да играят волейбол, то близките им биха направили всичко възможно. При нас, с малки изключения, близките на децата не се интересуват от волейбол. Болно ми е като гледам отборите, с които играем. Идват с роднини. Пълнят цялата публика. И това е почти навсякъде. Може би проблемът е във финансовото състояние на семействата в Сливен.
Ние в Сливен сме единственият спортен клуб (мисля, борба и бокс), където не се заплаща месечна такса. Просто работим без пари. И има родители, които не оценяват това. Надявам се нещата да се променят...
Ако някой реши да помогне на твоята кауза, как може да го направи?
Винаги може да ме потърси и да сключим договор за дарение. При нас всичко е изрядно. Ще споделя последния път, когато получихме помощ. Тя дойде от приятел. Нямахме пари за подготвителен лагер. Този човек ни пое лагера в Банско. Настани ни в 4 звезден хотел. Престоят ни му струваше около 3000 лв. Този жест бе много важен за нас.
Щастлив човек ли си?
Абсолютно! Щастливо женен, с две прекрасни деца и съпруга, която ме подкрепя. А и работя с деца - няма как да не бъда щастлив!
Учиш ги. Те те приемат като баща. Радостта е в очите им! - когато победят, когато ги заведеш на лагер, състезания...
Няма как да не съм щастлив. Финансово не устроен, но щастлив!
