Успелите

Животът на Веселин Живков - спринт на високи обороти

Веселин Живков е само на 15 години, но вече прави ярко впечатление в леката атлетика. Трудно може да пропуснеш младока – не само заради буйната му къдрава коса, а и заради огромния талант, който крие в себе си. Често спринтира из между всичките си задължения и таланти, но е уверен в себе си -  когато има желание и мотивация, всичко е възможно. Пленява с позитивната енергия, която лъха от него и вдъхновява с вярата, че мечтите се сбъдват. Ще ви представим едно момче, което притежава всички качества, за да бъде шампион както в атлетиката, така и в живота.

През 2015 година печели злато и сребро от Европейските детски лекоатлетически игри в Бърно (Чех), а през месец септември миналата година, на същия стадион, грабна златните отличия и в двете дисциплини. Няколко месеца по-късно, в края на годината, Веселин подобри два национални рекорда в българската лека атлетика по време на турнир в Дортмунд. Младият талант записа две победи – на 60 м и на 200 м, като стана първият българин във възрастта при момчетата под 16 г., който слиза под 7 сек на 60 м и под 23 сек на 200 м.

В края на миналата година завоюва две победи - на 60 м и на 200 м на международния турнир в Дортмунд. Разкажи ни малко повече за емоциите от цялото състезание.

В Дортмунд бях впечатлен от залата, която беше в много добро състояние. Присъстваха много атлети, включително от съседните страни. С треньора ми решихме да се състезавам при мъжете на 60 метра за по-голяма конкуренция. Много съм доволен, че успях да запиша първата си победа при мъжете на международен турнир. Стадионът се намираше до стадиона на футболния отбор „Борусия Дортмунд“, които играеха по това време. Имах късмета да погледам през оградата този голям отбор.

Как стана така, че атлетиката те спечели?

Занимавах се със ски и тенис, когато една пролет баща ми реши да ме заведе на състезание по лека атлетика. Само с обща физическа подготовка от тениса, изненадващо, се оказах на върха на стълбичката.

Защо се насочи към спринтовите дисциплини?

Още от ските обичам по-високите скорости. Монотонното бягане на дълги дисциплини не ме привлича.

Когато застанеш на стартовото блокче, какво минава през ума ти?

Дали изглеждам добре. Мисля, единствено за стартовия изстрел. Изолирам се от всичко останало и случващо се около мен.

Кое е най-ценното ти отличие до този момент?

Най-ценното ми отличие е двойната победа на Европейските детски атлетически игри и най-вече призът за най-добър атлет във възрастта.

Какво видя в теб Христо Стоянов и ти какво научи от него?

Предполагам, че е видял моя талант, но за по-добър отговор може да попитате самия Христо Стоянов. Научих много за леката атлетика от него.

Има ли атлет, на когото симпатизираш?

Симпатизирам на Джеси Оуенс. Въпреки всичките трудности, той не се е отказал. Борил се е срещу системата.

Тренировката, която най-много обичаш и която най-много мразиш?

Най-много обичам тренировката, в която работим за бързина, защото там мога да се боря с границите на възможностите си. Тренировката, която най-много мразя е - за скоростна издръжливост.

Разкажи ни някоя комична случка по време на състезание.

На Европейските детски атлетически игри, на 300 метра, бяхме застанали на старт. Всички започнаха да се събличат по екипи. Когато си свалих тениската, се оказа, че аз нямам потник. На бърз 50-метров спринт, гол до кръста и събрал погледите на всички, достигнах раницата си, където беше потника ми. С леко закъснение серията стартира, а след това - спечелих златото.

Как минава един твой ден?

През учебно време, когато съм първата смяна на училище - от 7:30 до 13:30, после лягам за бърз сън и след това отивам на тренировка. По време на втората смяна съм сутрин на тренировка, заради която винаги закъснявам за училище. През ваканциите тренировките са ми следобед, а преди тях излизам с приятели или гледам филми и сериали.

Лесно ли се съчетават спортът и училището?

Има ли желание и мотивация, всичко е лесно.

Имаш ли друго хоби извън спорта? 

Извън спорта се занимавам в областта на информационните технологии. Участвам на състезания, като миналата година спечелих първо място на Олимпиадата по информационни технологии в състезателната група 5-8 клас.

Кои са силните ти страни като състезател и има ли нещо, което би искал да промениш?

Силните ми страни са мотивацията, психиката, увереността в моите възможности. Не знам дали трябва да променям нещо. По-скоро трябва да продължа в същата посока.

Какво искаш да постигнеш? Докъде искаш да стигнеш в атлетиката? 

Искам някой ден да имам късмета да участвам на Олимпийски игри и да стигна, колкото се може по-близо до финала.

Коя е най-дръзката ти мечта?

Да бъда жител на Вселената. Да мога свободно да обикалям Космоса и да го опознавам.

Довърши изречението: Леката атлетика е...

... едно голямо предизвикателство за мен.


Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.

 

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Станимира Атанасова

Студентка в НСА "Васил Левски", специалност „Спортен коментатор“. Спортът ме плени от дете. Започнах с лека атлетика, след което волейболът спечели сърцето ми. Вярвам в силата и необятната магия на спорта. Възхищавам се на човешкия дух. Вярвам в усмивките, в многото усмивки. Харесвам различния ъгъл на живота, който ни прави човеци. Вярвам, че нищо не остава незабелязано.

Оставете коментар

0 коментара