Лично мнение

Вече втора седмица медиите безпощадно ни заливат с материали за Местни избори 2019. На фона на всички проценти и партии, кои градове отиват на балотаж и колко от тях успяха да отличат „победителя‘‘ в тази надпревара от обещания, една история успя да изпъкне най-ярко измежду сивите дописки.

Баба Верка е на 90 години от Цървендол, малко китно селце в кюстендилско. Тя е единствен жител на селото и изборна секция при нея няма, транспорт до съседното село, където трябва да гласува, също липсва. Но тези малки подробности не я спират по никакъв начин да упражни правото си на глас. С помощта на дъщеря си тя успява да се добере до урната в Долно село, където за пореден път гласува с надежда за по-добро бъдеще на своите деца, внуци и правнуци.

Така село Цървендол става рекордьор със своята 100% избирателна активност. В по-големите областни градове средната избирателна активност е около 50%. Кои са причините българинът да не посещава избирателната секция и защо не взимаме пример от 90-годишната баба Верка от Цървендол?

Изтъквана причина № 1: „Защо да гласувам, когато нищо няма да се промени?"

Самото твърдение противоречи само на себе си. „Промяната" се случва, когато ние самите се „борим" за нея – в случая с нашия глас. Ако гласът ни не бъде чут и не изкажем мнението си, ситуацията няма да получи дори шанс за промяна. Когато искаш нещо да се случи по определен начин, правиш всичко възможно събитията да се развият по благоприятния за теб вариант, нали? Към това се стремим ние, хората – да отстояваме интересите и вижданията си, тогава защо гласоподаването е третирано различно?!

Изтъквана причина № 2: "Моят глас не е важен. Нека другите гласуват"

Колкото и изтъркано да звучи, поговорката "Капка по капка вир става" важи с пълна сила в този случай. Крайният резултат от изборите зависи от сборното мнение на всички гласоподаватели. Ако всеки от нас разсъждава по следния начин, че неговият глас не е от значение, то въпросните длъжностни лица ще бъдат "издигнати" не на база масовото мнение на гражданите, а само от изключително малък процент хора. При такъв случай шансът за недоволство след избори е почти сигурен.

"Нека другите гласуват.", често перифразиран и като „Нека младите гласуват". Докога ще чакаме някого другиго да свърши нашата работа? И защо просто дружно не упражним правото си на глас – млади и възрастни? Все пак всички ние сме жители на този град/село, вярвам, че всеки един от нас иска с цялото си същество да живее на едно още по-чисто и подредено място. А за да се случи това, е необходимо само едно-единствено нещо – да не се отказваме доброволно от правата си, за които са се борили нашите предци със зъби и нокти много преди нашето зачеване.

Изтъквана причина № 3: „Трябваше да подам декларация, затова не гласувах."

Това твърдение чувам все по-често от млади хора, които в момента живеят в различен град от този, в който са родени, и имат временна регистрация там. Те имат право да гласуват в родния си град, но за да упражняват правото си на глас, където живеят в момента, трябва да попълнят документ за това в определен срок и да получат съответното разрешение.

Поради цялата процедура или пътуването на далечно разстояние, масово младежите (а може би и възрастни) предпочитат да не се занимават с тази дейност и да се съсредоточат върху собствения си живот. Но колкото и да се стремим да се усъвършенстваме като личности и в професионален аспект, когато средата около нас се руши, ние също вървим назад заедно с нея.

С тези оправдания в случая вредим не само на себе си, но и на близките си. Не допринасяме за развитието на цяло едно населено място, криейки се зад мързел и погрешни убеждения. Ако си стигнал и до този ред, ще ти кажа, че докато четеш този текст, други хора определят ТВОЯТА съдба! Ако искаш сам да решиш какво искаш за града/селото, в което живееш, знаеш какво трябва да направиш. Ако баба Верка може да гласува на 90 години и ти можеш да отделиш няколко минути, за да пуснеш своята бюлетина!