Екология

Преди 2 години написах първата си истинска позитивна новина за родния ми град - Бяла Слатина. Преди 2 години четирима ентусиасти решиха да проявят самоинициатива и да почистят около Перката - 15-метров бетонен паметник във формата на перка от самолет. Перката е символ на Бяла Слатина, място, което всички гости на града задължително посещават, и любима дестинация за малки и големи в околността. Под Перката се намира Лесопаркът, а съвсем близо е и старият басейн. Преди 2 години Цветан и Андрей (организатори) заедно с Ива и Борислав, които впоследстие се присъединяват към тях, успяват да почистят района и да съберат повече от 25 торби боклук с обем над 80 литра. Всичко това се случи през 2019 г., а цялата история може да прочетеш ТУК.

Прескачаме две години напред във времето и се спираме на датата 1 май 2021 г. Организаторите са си все същите - Цветан и Андрей, но доброволците по почистването вече са повече. И макар че в социалните мрежи над 100 човека са заявили присъствие, в деня на инциативата се появяват около 20. Вярно, не са 100, но все пак желаещи не липсват! Един от тях е Борислава Първанова - за мен Боби, тъй като се познаваме от малки. Боби е сред най-активните хора, които познавам - избрала е правото за нейна професия, но обича да се занимава и с куп други неща, сред които е фотографията - всички страхотни кадри в статията днес са нейни. Затова и я помолих да ми разкаже как е минало събитието (наистина си е събитие!).

Идеята тази година беше да чистим в Лесопарка и на Перката, както и да засадим дръвчета. Организаторите Цветан и Андрей се бяха погрижили да има ръкавици и чували. Бяха купили и може би около 20 фиданки за засаждане.

Като отидохме на Перката, установихме, че там е поизчистено. Затова основното на тази локация беше засаждането на част от дръвчетата, макар че все пак имаше и отпадъци, които събрахме. После се спуснахме надолу покрай езерото и в посока към стария басейн. На Хана и покрай езерото имаше доста неща за почистване - пластмасови бутилки, картонени чашки, опаковки от различни неща за хранене.

Основната ни работа обаче се оказа поляната пред басейна и най-вече това, което открихме в малката горичка срещу входа. Установихме, че последните години, когато басейнът е работел, боклукът се е изхвърлял в тази горичка. Затова дружно се захванахме и го изчистихме. Чувалите, които виждате пълни, са основно от това място. След това засадихме останалите дръвчета покрай реката.

Като цяло почистването беше много забавно, но и докато го правехме, всички бяхме с доста смесени емоции. От една страна е усещането за това, че правиш нещо смислено, макар и то да е наглед незначително. В същото време, когато се навеждах за N-ти път, за да вдигна поредната захвърлена пластмасова бутилка, много ме беше яд на нас, хората, че не сме способни на съвсем елементарни действия като това вместо да я захвърлиш в тревата, да я сложиш в кошчето.

Защо ти разказвам тази история? Защото примерът на хората от Бяла Слатина е важен - действията на доброволците, които почистват там, не са нещо еднократно, има устойчивост във времето, има повторяемост. Разбира се, раздвам се, че ентусиастите по почистването се увеличават, но няма ли да е по-хубаво останалите да се научат да не замърсяват?

За финал ще оставя посланието, което самата Боби остави:

И все пак, в тази обща битка за по-чиста среда, в която живеем, вярвам, че всяка малка крачка има смисъл.