Как да намериш работа, която обичаш
Една история за търсенето и преследването на налудничави мечти.
Колко пъти си се чувствал изгубен? Учиш едно, работиш друго и ти се занимава с нещо съвсем различно. Би рискувал, би вложил всичките ти сили в него, но само ако знаеше какво е. Животът, мислиш си, не може да е толкова безвкусен – университет, работа, пенсия и край. Животът трябва да е вълнуващ като скоростно влакче – има скокове и спадове, но винаги е изпълнен с емоция, понякога дори адреналин.
Знаеш ли, повечето хора сме изгубени. Търсим пътя си в огромен лабиринт с много задънени улици и клопки. Често се отчайваме, съмняваме се дали някога ще намерим правилната посока. С малко късмет в такива моменти срещаме хора, които вече знаят накъде са се запътили. Те са живото доказателство, че няма нищо лошо в това да се луташ. По-добре е да търсиш неуморно, отколкото да се примириш.
Мая Донева е едно от тези доказателства. Лутането й започва с пътувания на стоп из Европа и участие в доброволчески проекти. Прекарва девет месеца в Чехия и още половин година в Полша, но ключови се оказват едва четири дни в компанията на тренер. За този кратък период Мая се запознава от близо с неформалното образование. Идеята, че ученето не е насилствено наизустяване на безполезни факти, а ценно и приятно занимание, я очарова. Изведнъж търсенето на Мая добива крайна точка – да стане тренер. Но лутането й из лабиринта едва сега започва, защото тя няма идея какво образование се изисква, къде може да добие нужните квалификации и дали тази професия изобщо има реализация в България.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 18 бизнес идеи, с които да стартирате
Завръщайки се на родна земя Мая става част от проект, който търси бивши доброволци за обучение на чужденци. Сякаш естествено нещата започват да се нареждат. Нищо, дори крайно ниските доходи и неясното бъдеще на тренер професионалистите, не може да спре Мая. Защото откриеш ли веднъж правилната посока, трябва да я следваш неизменно. „Мисля – казва тя, - че е въпрос на постоянство . Това да не се откажеш е клише, обаче много хора се провалят точно защото се отказват.“
Няколко години по-късно Мая вече е професионален тренер-обучител за тийнейджъри и възрастни. Тя им помага да се самоусъвършенстват в сферата на комуникациите, междукултурния диалог, социалните умения, работата в екип и лидерството. Нейните обучения провокират участниците и пораждат диалог. Разликата между тренер и учител е същата като разликата между това да седнат всички в кръг вместо един зад друг. В залата на обучителите всички са равни, включително и по авторитет.
Всъщност да откриеш мечтаната професия не означава, че си открил и мечтаната работа. Понякога тази работа не съществува. Тогава ти остава само едно – да си я създадеш. Преди година Мая и Стояна Стоева основават The Social Teahouse, мултифункционално пространство за срещи, събития и презентации. В чайната се предлагат обучения и първа работа на младежи от институции и млади хора в неравностойно положение. Нали знаеш колко е трудно да започнеш професионалното ти развитие като дори за стажант се изисква опит. А уменията за управление на времето и личните финанси, създаването на работни навици и познанията за функционирането на институциите са толкова незначителни, че липсват в програмата на абсолютно всеки университет. В Чайната се преподават точно тези „малки“ неща. Тя дава на младите начален тласък, когато е време да се гмурнат в търсене на реализация.
Да следваш твоето НЕЩО понякога звучи нелепо, изглежда нелогично, но винаги го усещаш като крайно наложително. Ако вече си открил крайната ти цел – не я захвърляй! Ако изобщо нямаш идея какво търсиш – не спирай да се лудаш, да опитваш нови предизвикателства и да търсиш възможности. В един момент парченцата от пъзела се нареждат и виждаш, че вече имаш карта за твоя лабиринт.
