Успелите споделят

Интервюто, което, сигурна съм, всички чакате с отварачка за бира в ръка вече е тук! Малко е странно, че се случи чак сега, а не примерно преди 6 години при все че двама от тримата Брато са ми съграждани (или съселяни, вече не знам кое е по-правилно, защото статутът на град май е формален). Но пък сега имам чудесен повод да ви срещна с тях - издаването на новата им (втора!) книга. "Как да оцелееш в България" ще разкрие някои от тънкостите на оцеляването по нашите ширини - нека не се правим, че всички нямаме нужда някой да ни даде акъл по въпроса, аз личнно чакам с нетърпение да прочета съветите им. 

Брато имат доста отдадени фенове, все пак творят с хумор и размах вече 10 години в онлайн пространството. Благодарение на предварителните поръчки книгата им оглави първото място на ciela.com за най-продавани заглавия. Аз лично не съм учудена - единствените наръчници, които чета са за оцеляване в зомби апокалипсис (с дете), а техният изглежда поне толкова полезен. Ако все още се колебаеш дали да си го купиш, вярвам, че интервюто с Филип, Дани и Владимир ще те насърчи да се запътиш към книжарницата още сега.

Представете се накратко - кои са Брато?

Филип: Брато са всички пичове на този свят, които предпочитат лежерното пред нервите, книгата и бирата пред дрогата и обърнатите очи. Отбрано общество от модерни джентълмени с малко по-груб хумор, обединени под знамето на интелигентните шеги. 

Владимир: Иначе зад сайта Brato.bg вече 10 години стоим трима – аз (Владимир Иванов – бел. ред.), Филип Зуберски и Дани Йорданов. Ние сме младежи по душа и се забавляваме с обикновени неща. Ориентирани сме към алтернативата на грубата и озъбена реалност. Алтернатива сте и вие с Вашия сайт, който отдавна следим. Успехът и положителните новини трябва да са водещи у нас, за да оцелеем някак, а не онези, с които започват всички емисии. 

Дани: Обичаме хумора, иронията и сарказма. Падаме си по боб на гърне, кожа от прасе и домашна баница със сирене. Радваме се на простите неща, но не и на простите хора. Тепърва ще ставаме все повече в социалните мрежи, защото позиционирането в група, такава готина социална група като нашата, е част от общото оцеляване.

А как се събрахте и станахте Брато?

Филип: Всичко стана доста естествено. Преди години аз и Дани решихме да направим сайт, в който хората да разпускат със свеж и интелигентен хумор. Впоследствие се запознахме с Влади и той внесе доста столичен колорит към нашите идеи с подчертан привкус към Северозапада. Подчертаваме, че време за адаптация не е имал, сякаш за това сме били създадени. 

Дани: Тогава още беше модерно да се чете. Днес е модерно да изглаждаш гънките в Тик-Ток, но ние не се отказваме от другото. Ще нагъваме, колкото можем. 

Владимир: Години наред лягаме и ставаме с нови и нови идеи да забавляваме хората с материалите ни. Създаденото от нас виртуално пространство е безплатната космическа капсула за изстрелване към орбитата на хумора, иронията и самоиронията. Да си отвориш една бира и да знаеш, че още трима като теб седят наоколо и се смеят по същия дебилен начин. Ние също консумираме от въпросните течности, докато творим.

И всъщност защо Брато, не приемате ли жени в колектива (пита тази жена)?

Филип: Приемаме всички жени от години. Казваме им на галено Цецки, защото за нас това умалително е изпълнено едновременно с много любов, разтуха, мотивация и душевен трепет. 

Дани: Да, един ерген даже би казал, че това звучи доста мило.

Филип: Без Цецките не сме за никъде, заклеваме се в качествата на националите ни по футбол.

Владимир: Цецка е и събирателен образ на българската жена, която е видяла какво ли не. И още ще вижда…

Подчертаваме дебело, че ни следят, четат и ни се кефят и представители на нежния пол, който от години в действителност е по-силният. Ние също им се кефим, това е ясно!

Как избирате темите и нещата, за които да пишете в сайта?

Дани: Според новинарския поток и душевното ни състояние. Понякога идеите за писане ни осеняват по доста интересен начини. Случвало ни се е, когато простатата ни алармира в ранните часове на деня. 

Владимир: Това е лесно! Пари нямаме, но фантазия имаме. Идеите ни хрумват в бара, магазина и дори в офиса, където изпълняваме истинските си професии. Като цяло не можем да се оплачем от липса на идеи, друг е въпросът, че доста от тях си останаха като една нереализирана чернова, но не е като да не сме писали.

Филип: Все по-рядко имаме време да пишем за сайта, но за сметка на това събрахме топа на топа в първата книга. С втората обаче надминахме себе си.

Новата ви книга се казва "Как да оцелееш в България", какво да (не) очакваме от нея?

Дани: Не очаквайте Достоевски, Гогол или Венета Райкова. Имаме претенции – да нямаме никакви претенции. Очаквайте едно безпощадно хумористично огледало, потънало в смели преувеличения и метафори. Очаквайте мед за душата, масаж за главата.

Владимир: За нас хуморът е бил водещ във всяко едно отношение. Не изневеряваме на нашия Брато стил във всички 256 страници. В тях са събрани истории от живия живот, в които всеки един читател ще се познае. Ще се смее от сърце, но и през зъби. „Как да оцелееш в България“ съдържа практични и изпитани съвети, които развиват полезни умения за оцеляване в „Люлин“, Враца, на сватба, в такси и като цяло в България. Разбира се, на места и богатата ни фантазия спомага.

Филип: Не можем да пропуснем да споменем, че корицата и изображенията във вътрешните страници са нарисувани от гениалната ръка на Неда Малчева. Ситуациите в книгата ще ви се сторят познати до болка… Къде от смях, къде не. Четете, посмейте се и се убедете за пореден път, че сме велик народ. Народ, който оцелява напук на всичко.

Дайте ни някой практичен съвет за оцеляване.

Филип: Ако нямате чувство за хумор, не сте за никъде, както казват в Северозапада. Всичко друго е второстепенно. Човек трябва да бъде над нещата, да бъде добър приятел и да не се взима насериозно. 

Владимир: Практичен съвет е прегърнеш бившата на улицата, ако случайно се засечете. Но без да й казваш нищо. Нека след това се терзае какво си имал предвид. Ок, това май не е от помощ. Оцеляваме като се смеем, ако видите усмихнат човек на улицата, не е задължително непременно да е луд.

Трудно ли се издава книга в България, какви препятствия срещнахте по пътя?

Владимир: Спокойно може да напишем наръчник за издаване на книга. Преди 5 години бял свят видя „Наръчникът на едно брато“. Тогава усетихме от първа ръка за какво става дума и колко сложен процес е. Дори лично доставяхме книги в София, хем защото първият тираж продавахме само онлайн, хем заради мерака да благодарим лично на хората, които ни подкрепят. Но и издателството „Кеч а стори“ ни показа разни тънкости, де.

Филип: Беше много трудно, дори един от нас плачеше на сън, а след леене на куршум започна да спи що-годе нормално. Сега, благодарение на издателство „Сиела“, се чувстваме като истински автори. Ставаме на крака за тях и се покланяме до земята, защото те правят така, че нещата да изглеждат лесно.  

Въпреки че авторите сте трима мъже, за илюстрациите сте се доверили на жена - Неда Малчева, как се спряхте на нея?

Дани: Единственият ни досег с Неда преди книгата е бил виртуален. Само лайкове по нейните публикации в мрежата, тя не знаеше за нашето съществуване. За нейните илюстрации, както и за редакцията на Веселина Седларска, заслугата е на екипа на „Сиела“. Работихме със страхотни професионалисти, шапка им сваляме. Дано има пак от същото. Корицата е уникална, уверете се сами. Вижте птичката, която не се интересува от това какъв тарикат си, вижте русата жена, всеки познава по една такава. Вижте улицата. Това сме. 

Нещо за финал?

Филип: Четете, всичко друго се прощава. 

Дани: Не си забравяйте чувството за хумор вкъщи, вредно е за здравето. 

Владимир: Гледайте националния отбор по футбол и не правете същите глупости.