Личностно развитие

Когато не чета книги, чета за книги. Това е концепцията ми за живот от известно време насам. Така днес попаднах на един интересен материал, който казва, че за времето, прекарано в социалните мрежи, можеш да прочетеш...чакай...200 книги! Да, правилно разбра - 200. Истината е, че дори запален книжен дракон (схвана ли шегата?) като мен се изплаши от тази (внушителна) бройка. 

Но защо не започнем по-скромно? 200 книги са доста и изискват наистина много време. Аз обаче мисля, че можеш да имаш всичко - работа, социален живот (онлайн и оффлайн), четене. Четящите хора са мислещи хора. Никога не забравяй това. Тези, които четат винаги ще управляват тези, които не го правят. И тъй като през последните дни има особено голям бум на антиутопиите, можеш да започнеш оттам.

Но преди да минем към самото четене, нека обърнем внимание на големия въпрос:

Как да намерим време да четем?

Аз вярвам, че всичко е в баланса. Няма нужда да деактивираш профила си във фейсбук и да се запишеш незабавно в местната библиотека (макар че реално те съветвам да направиш последното - това ще помогне и на теб (ще ти спести пари) и на библиотеката (нова читателска карта - ура!)).

А ето и топ 3 на „любимите“ ми оправдания за нечетене:

Нямам време.

Когато някой ми изтъкне тази причина, често се чудя дали мисли, че аз съм специална и по някаква магическа формула (или космическа прищявка) имам повече от 24 часа в денонощието. Ето една новина - всички имаме еднакво време. 24 часа за мен са точно толкова, колкото 24 часа и за теб (и за Бионсе, и за Далай Лама). В това отношение всички сме равни. Затова подобно оправдание няма как да е адекватно.

Имам много работа.

А аз стоя със скръстени ръце. В момента не пиша този текст и не мисля по 20 други въпроса. Всички имаме работа. Дали е много, или малко, никой не може да измери. Хората (и особено ние, българите) имаме онзи особено досаден недостатък да подценяваме чуждия труд. Ако аз ти кажа, че работя, има голям шанс ти да си помислиш нещо от типа на „Това работа ли е? Ти да видиш аз колко работа имам...“. Да, работа е. Това и всичко друго, което върша. Всяка работа е важна, за човека, който я работи. Ти не си специален, защото имаш много работа. Следователно причината да не четеш не може да е тази.

Зает съм.

Във всеки един момент някой е зает с нещо. Случаите, когато лежиш и гледаш в точка в тавана, стават все по-малко с времето. Така е устроен животът ни от един етап нататък, че да ни поддържа заети. В момента, в който не си зает, започваш да се чудиш какво да правиш и в следващия вече си зает. Магията на XXI век. Заетостта е почти перманентно състояние на духа. До голяма степен това е изискване на времето, в което живеем. Но с какво да си зает избираш ти.

Четенето, точно както нечетенето, е въпрос на избор.

Ако миналата година не си прочел нито една книга (или си прочел две), тази можеш да си поставиш някаква ясна и лесно постижима цел - 10 книги. И за да не ти звучи толкова невероятна тази бройка, може да сметнеш чисто математически какво ще ти коства да прочетеш 10 книги. 

Средната скорост на четене на човек е 200 - 400 думи/минута
1 книга ≈  50 000 думи
10 книги х 50 000 думи = 500 000 думи
500 000 думи : 200 (ще вземем най-бавната скорост) думи/минута = 2 500 минути
2 500 минути : 60 (минути в един час) ≈ 42 часа

Тъй като по принцип боравя повече с думи, откокото с цифри, може и да не съм сметнала вярно. Но 42 ми звучи като едно разумно число (дали е случайност, че това е и Отговорът на Вселената, Живота и Всичко останало? Едва ли.).

42 часа. По-малко от две денонощия. Толкова ще ти отнеме да прочетеш 10 книги. Без да бързаш при това. 10 книги, които ще те отведат в различни светове. Или ще те направят по-добър професионалист (а защо не и човек). 10 книги, след които ще искаш още 10. Които ще те ядосат или разсмеят. Но със сигурност няма да те оставят безразличен. 

В крайна сметка няма магическа формула. Но ако си поставяш конкретни цели и вървиш към тях с малки крачки, рано или късно ще ги постигнеш. И ако тази година са 10 книги, след 5 наистина може да са 200. Всичко зависи от теб. И за да ти го докажа, ще завърша с един цитат на Тери Пратчет, който много обичам:

„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“