Екология

В сезона на летните разходки е хубаво да си припомним, че влизайки в дома на дивите животни, ние трябва да го пазим чист и подреден, да пазим домакините си в безопасност, за да ни "поканят" отново. В тази статия ще разгледаме стъпки, предложени от WWF България, които е добре да следваме, за да избегнем нежелана среща с един впечатляващ индивид - мечката. 

1. Да използваме маркирани пътеки

Ще започнем с това, че мечката "има вроден страх от човека" и тя също предпочита да не ни вижда. За да избегнем нежелана среща с Мецана е добре да проверим маршрута си и да следваме маркираните пътеки.

2. Да вдигнем шум

Ако се разхождаме в гората паралелно с мечка, вдигането на шум би било достатъчно, за да избегнем срещата. Като казвам шум, имам предвид да говорим на висок тон, да си пуснем музика или да използваме звънче. Тези сигнали ще дадат ясна представа на Мечо къде точно сме ние, а той сам ще се отдалечи, без дори да разберем.

3. Да си изхвърлим боклуците на обозначените места

Добра практика е да изхвърляме отпадъците си в населено място, което означава да ги носим в чантата си, докато се разхождаме в гората. Защо? Защото хранителните отпадъци привличат диви животни, в това число и мечките, които си търсят лесен достъп до храна.

Ако все пак се срещнем с мечка, това не означава задължителна смъртна присъда за една от двете страни. Има последователни действия, алгоритъм, който ще съхрани и нас, и мечката. Да видим...

1. Колкото и да ни е трудно, важно е да запазим спокойствие, за да остане спокойна и мечката.
2. Важно е да използваме плавни и бавни движения, защото резките могат да бъдат разчетени като провокация.
3. Добре е да следим мечока с очи, което ще се разчете от него или нея като увереност. 
4. Следва отсъплението - вървим бавно, гледаме мечката и говорим монотонно, всичко останало ще се разчете като провокация. А и нека не се залъгваме - нямаме голям шанс да я надбягаме - мечката е хищник, развиващ 40 км/ч на пресечен терен; бягащият човек може да провокира хищническото в нея, а ние не искаме това.
5. В случай, че имаме раница или друг багаж със себе си, е добре с плавно движение да го оставим до нас, като отново - през цялото време следим мечката с очите си. Разделяйки се с багажа си, от една страна той няма вече да ни пречи, но от друга – може да разсее мечката и да ни даде шанс да "се изпарим", плавно. 

Кафявата мечка попада в Червената книга на България, тъй като е застрашен от изчезване вид. По данни на Министерството на околната среда и водите, към 2018 г. в България са установени 313 индивида, като популацията им продължава да намалява. Мечите местообитания в страната ни са в планините Родопи, Рила, Пирин, Централен Балкан и Витоша.

Когато влизаме в горите, нека следваме установените правила, за да съхраним мечките, все пак сме в техния дом! 

Информация: wwf.bg