Изкуство

Хората в древността са се ориентирали за времето и пространството според позицията на небесните тела. Съществуването и митологията им са били тясно свързани с поддържането и продължаването на живота. Били са в директен контакт с природата и с нейната цикличност, с осигуряването на плодородие.

Ние, градските хора, днес все по-малко произвеждаме храна, почти не използваме изкопаеми горива за отопление и изобщо не измерваме времето спрямо небесните тела. Като резултат губим контакт със слънцето - източника на нашето съществуване, с космоса и цикличността в природата. Възстановяването на връзката човек – природа посредством природните цикли и контакта с небесните тела е тема и мисия на много ландшафтни артисти.

Небесните тела: слънцето, луната и звездите

За да осигурят на зрителя директна връзка с цикличността, някои съвременни автори "рамкират" небесните тела със скулптурни елементи.  Емблематична е снежната скулптура на Анди Голдсуърти Да докоснем севера (Touching North), която се намира на Северния полюс. Тя се състои от четири кръгли порти, „иззидани” от снежни блокове. За зрителя застанал в средата на инсталацията, слънцето ще се намира в един от отворите през дните на лятно или зимно слънцестоене, пролетно или есенно равноденствие на това специфично географско място. Като всяка творба на Анди Голдсуърти, скулптурата е изградена от естествени материали и след известно време се разпада на съставните си елементи и се връща обратно там, откъдето е дошла - в природата.

Нанси Холт  изпраща подобно послание, но от пустинята. Нейната инсталация Слънчеви тунели (Sun Tunnels) се състои от четири бетонови тръби, разположени по двойки една срещу друга и ориентирани така, че да "рамкират" изгрева и залеза на слънцето по време на зимното и лятното  слънцестоене в тази конкретна точка от земното кълбо.

В продължение на десетина дни преди и след слънчевото събитие изгревът и залезът на слънцето се виждат в отворите на тръбите. В стените на самите тръби има допълнително изрязани дупки под формата на съзвездията на Козирог, Персеус, Драко и Колумба. Освен препратка към звездите и космоса, те внасят допълнителен визуален ефект и "преживяване" в тъмния интериор на тръбите. Зрителят може да преживее различни видове светлина: през деня фигурите на съзвездията са образувани от слънчевата светлина, а през нощта от светлината на луната и звездите.

Цикличност на живота

Някои автори разглеждат идеята за живота и смъртта като две неделими части на едно цяло, в което те се променят от едно състояние в друго. Техните проекти интерпретират аграрния цикъл на раждане, живот, смърт и прераждане. Изграждат конструкции от чували пълни с почва, в която са добавени семена на плодни и зеленчукови растения.

За няколко месеца "постройката" преминава през пълен цикъл: от неутрален зимен подслон, през светлозелено пространство с пъстри цветове през пролетта, последвано от тъмнозелена лятна къща и накрая, през есента, архитектурната форма експлоадира, набъбнала от плодове и зеленчуци.

Лайтмотивът на проекта е, че животът на конструкцията би могъл да се поднови, ако се направят нови "растителни тухли" от останалия след унищожението й материал и се "иззида" нова зимна постройка. Конструкцията се трансформира от подслон до храна и обратно. Посланието е ясно: нашето съществуване е "цялостно" и животът продължава чрез преминаването от едно състояние в друго.

Спиралата и продължаването на живота

Проектът Пустинно дихание (Desert Breath) е красива спираловидна инсталация, вдъхновена от идеята за отчитането на времето спрямо природните събития. Тя е дело на трима млади гръцки творци, обединени от общото си желание да създадат инсталация в пустинята с такива размери, които дават възможност тя да "се преживее" докато се върви през нея.

Проектът "се случва" в Египет, в Сахара, върху 100 000 кв.м. Инсталацията се състои от две, взаимно заключени спирали, които започват от общ център и имат еднаква посока на въртене. Едната е направена от изпъкнали конуси, а другата от издълбани в пясъка конуси. Спиралата е един от най-древните намерени символи. Започвайки от една точка и развивайки се навън до края на вселената, тя символизира безкрайността. За направата на 178-те конуса от инсталацията са били преместени 8 хиляди куб. метра пясък, като от пясъка на вдлъбнатите конуси са направени изпъкналите. Размерът на всеки конус е пропорционален на отстоянието му до центъра на спиралите т.е. конусите постепенно намаляват по размер по посока към центъра.

В центъра на инсталацията е разположено кръгло водно огледало, което всъщност представлява основата на вдлъбнат конус пълен с вода до ръба. В средата на вдълбания конус има изпъкнал конус, чийто отрязан връх образува малък остров в средата на кръглата водна повърхност. Това земно тяло, с обем 1200 куб. метра и W-образен разрез символизира съюза на позитивното и негативното, на изпъкналите и вдлъбнатите конуси.

Малкият остров в средата на водното тяло, разположен точно на водното ниво и на хоризонта, символизира началото, мястото на раждане, прераждане и продължаване на живота. Отнела месеци трудна работа в жега и ветрове, Пустинно дихание е много обмислена, красива и богата на символи творба. Веднъж завършена, тя е предадена на природните стихии, които започват бавния процес на нейното поглъщане обратно в ландшафта, от който се е родила.

Документирането на този процес е неделима част от проекта. Чрез своето бавно разпадане, инсталацията става мярка за измерване на времето. Целта на творците е да създадат реалност, която може да се изпита и преживее във времето. Инсталацията е специфична за конкретното място, изборът на материал - пясък, а формата - конус, са тясно свързани с ритъма на пустинята. Малките огледала поставени на върха на всеки конус създават оптичната илюзия за вода или на езика на пустинята, за мираж.