От сърце

Коледен дух... може би означава щастие. Означава любов. Означава топлина в сърцето, въпреки контраста с метеорологичните условия. Коледа е да си дадеш равносметка. Да претеглиш с въображаема везна доброто и не чак толкова доброто, което си сторил през годината.

Коледните подаръци не са просто вещи, купени ей така, защото трябва да подариш нещо (като „задължителните“ подаръци за рождените дни). Подарък за Коледа получават само най-близките. Той обикновено е дребен и евтин – чорапи, одеяло, пижама. Но същевременно е много скъп и неповторим. Коледа е празник на семейството, какъвто и смисъл да влагате в тази дума. Понякога семейството са приятелите, колегите. Семейство може да е и домашният любимец. Семейство е всичко, което чувстваш като част от самия теб.

Както всеки голям празник, Коледа има своите традиции. Традициите са това, което „трябва да бъде“. Но „трябва“ е толкова задължаваща дума... Защото не всички могат да си позволят да следват традициите. Това значи ли, че без традиции не можем да усетим коледния дух?

И докато пиша тези свободни размисли на пейката в любимия ми парк, срещам едно лъчезарно момиче с широка безупречна усмивка и дълги какаови къдрици. От нея искри нежно сияние, което моментално ме дарява със спокойствието, от което имах нужда.

- Виждам, че си сама. Искаш ли да ти правя компания? – пита ме непознатата.

По принцип днес имах нужда да остана сама и най-малко очаквах някой странник да ме безпокои, но пък... момичето ми беше наистина симпатично.

- Да, тъкмо си мислех колко ми е скучно. Ела, седни при мен.

Разговорът потръгна толкова добре, че прекарах целия си следобед с новата си приятелка. Казваше се Галя. Ще празнува Коледа сама. Отраснала е в дом, работи нещо, колкото да изкарва за наема си. А в свободното си време плете – пуловери, чорапи, дори и кукли. Наистина плетивата ѝ са разкошни. Но Галя не ги продава.

- Това са моите рожби. Тях ги подарявам на хората, които чувствам близки. Никога не бих си помислила, че мога да ги разменя срещу определена сума. Защото те са ми безценни.

И Галя посяга към чантата си и ми подарява една вълшебна плетена кукла. Стана ми мъчно. Поканих я да празнува Коледа с нас. Как такова прекрасно момиче ще бъде само на Коледа?

- Благодаря ти, оценявам го, но ще се наложи да откажа. Не ти разказах историята си, за да ме съжалиш. Разказах я, защото те почувствах като приятел, на когото мога да споделям, макар и че не се познаваме. Отредено ми е тази Коледа да бъда сама. Не се знае, до другата мога да имам дори и собствено семейство, на което да се радвам и което да обожавам.

Не желая да бягам от съдбата си и съм я приела такава, каквато е. Трябвало е да науча нещо от нея и аз взех урока си. А той е - семейството и близките са най-важното нещо в този свят. А да живееш без тях е болезнено горчиво. Аз ще създам семейство и никога няма да изоставя децата си. Никога няма да нараня съпруга си.

Имам страхотни приятели, с които мога да празнувам. Всички бяха толкова мили с мен и ме поканиха. Така празнувах и предишните си Коледи...с приятели и с техните семейства. Но тази Коледа... ще бъда сама. Просто, за да си помисля за нещата, които направих, за тези, които не направих и за тези, които предстоя да направя. 

Коледният дух не е просто гирлянди, лампички и подаръци под елхата. Галя беше научила, че трябва да си щастлив и добър всеки ден. Да правиш това, което обичаш... всеки ден. И да го подаряваш на другите... всеки ден.

За Галя всеки ден е Коледа. Затова точно на Коледа, тя ще си подари една спокойна и красива вечер, която ще прекара... сама. Животът понякога е отредил семейството да си самият ти, за да се научиш да допуснеш другите хора в сърцето си. За да ги направиш свое семейство. Защото кой друг, ако не семейството си трябва да носим в сърцата си?