Успелите споделят

Фондация "Ела и ти" вече 6 години помага на хора с увреждания да се докоснат до непознатия за тях свят на българската природата. Заедно с доброволците те достигат до труднодостъпни планински върхове, плават по реки и язовири, участват в състезания по планинско бягане, спуснат се в пещери и посрещат залеза от върха. Те дори създадоха интерактивен пътеводител на София и нейната планина Витоша през погледа на хората с увреждания. За първи път тази група хора заема активната позиция, провокирайки посетителите да видят културните забележителности по различен начин, непознат за тях до момента. 

Днес ви срещаме с учредителя на фондацията, Гергана Дойчинова, която успява да създаде приятелска общност и показва на хората в неравностойно положение един свят, в който различията единствено сближават. Повече за нейната мисия и инициативите на "Ела и ти" прочетете в следващите редове на нашето интервю.

Дойде новата година, кой беше върхът, с който изпратихте старата?

Бих казала, че това беше страхотната подкрепа, която получихме от различни дарители. Също така един наш доброволец призова на рождения си ден своите приятели вместо подаръци да съберат пари, с които да ни подкрепят за така бленуваните колички, с които водим нашите приятели с увреждания в планината. Те дариха сумата от 5000 лева. Друго, с което ще запомним изминалата година и този връх, към който поглеждаме и се връщаме, това са наградите, които получихме през декември месец. Получих две лични - едната е от фондация “Лъчезар Цоцорков” в кампанията “Окрили доброто”, а другата е “Даниела Сеизова - в името на живота”.

Награда получи и нашият доброволец Радинел Паргов от БЧК, а на същото събитие “Ела и ти” беше отличена за кауза на 2023 година. Така че за нас последните дни бяха толкова шеметни, сполетя ни една силна еуфория от събития. Обаждаха се непознати хора от различни места и искаха просто да ни подкрепят, за което изключително много благодарим. Всичко това ни дава сили и увереност, че можем да продължим, и че това, което правим, има смисъл. Не забравяме, че носим и много отговорност, защото хората виждат в нас някого, на когото биха могли да гласуват доверие.

Човек изпитва ступор пред красивите панорами. Реагират ли по подобен начин хората, на които помагате да стигнат върха?

Трудно е да се опише радостта и емоцията на тези хора, когато заедно стигнем до някое място сред природата. Не става въпрос само за гледка, те поглъщат всеки миг и всичко, до което се докоснат. Правят им впечатление много повече неща, отколкото на нас. Всички тези места те са виждали само на картичка или по телевизията. Много от тях за първи и последен път са там, в дълбоката планина или на някое друго закътано сред природата място. Емоцията е толкова силна, че не всеки успява с изразни средства да покаже това, което мисли и чувства. Със сигурност сърцата туптят, а усмивката, която се появява на лицата, е онзи издайник на сърцето, който не можем да скрием, и показва силната емоция.

В България няма много добри пътеки, особено към по-екстремните места. До кои сте успявали да стигнете вие?

Да, наистина в България няма достъп до природата за хора с увреждания или той е твърде ограничен. Нашата цел е да ги заведем на места, които не биха могли да посетят дори с помощта на своите близки. Най-отдалечените места, до които сме достигали, са хижа “Рибни езера”, хижа “Иван Вазов”. Ходили сме и до Седемте рилски езера. Качвали сме ги и на лифт. В зимната планина сме стигали до Черни връх, до хижа “Вихрен”. Други труднодостъпни места, които сме посещавали, са например водопад Скаловитец. Влизали сме в много пещери, една от които не е облагородена - това е пещера Банковица. Преминавали са с въжен тролей над водопад. Движили сме се с водни колела до птичия остров в язовир Батак и по екопътеката Искър-Златна Панега. 

Трябва ли да чакат зимата хората в нужда, или правите и по-често събития?

Нашето огромно желание е всеки месец да има събития. За целта сформираме екип, който да отговаря и да помага за това. Тази зима искаме да посетим три планини - Рила, Пирин и Витоша. Досега всяка година ходим във Витоша и два пъти сме били в Пирин. Желанието ни тази година е да стигнем и до Рила. Едно сложно събитие за нас беше достигането до пещерата на св. Иван Рилски, когато бяхме само седем доброволци и осем човека с увреждания.

Пътеката е доста тежка и на места много тясна, но въпреки това този малък екип от доброволци успяхме да се справим с това голямо предизвикателство. Така че правим всичко възможно да покриваме всички сезони, искаме да им покажем планината такава, каквато е. Ходим, дори когато вали сняг, не само при хубаво време, когато няма вятър или дъжд. Независимо от метеорологичните условия не отменяме събитията. Били сме в природата всеки сезон, за да видят това, което всички ние виждаме. За нас е изключително важно не просто да ги заведем от точка А до точка Б, а наистина да се потопят в атмосфера на приятелство и споделеност, каквато всички ние изживяваме заедно в една компания сред природата.

Добре ли е подкрепените от вас хора да имат някаква подготовка, преди да се качат с ваша помощ?

Да, задължително. Имаме разписан правилник за провеждане на събитието, който всеки един участник, независимо от това дали е човек с увреждане, или доброволец, трябва да е прочел. Винаги са информирани къде отиваме, какво предстои, какви дрехи, обувки и екипировка трябва да носят. Вода, храна, лекарства, възглавници и одеала,  когато е необходимо, слънцезащитен крем, шапка и очила - всичко това винаги изговаряме предварително. Изключително трудно е организирането на едно събитие за хора с увреждания, тъй като трябва да се координират много и различни групи хора, а същевременно трябва да бъдеш и мотиватор за всички тях.

Хората с увреждания не са така проактивни като нас, те трудно поемат отговорност или се отказват. Имат нужда и от психическа подготовка, водим разговори с тях защо е добре да дойдат. Много често те са водени от страхове и това е основната причина да не се престрашат да направят крачката, независимо че имат голямо желание. Човек се притеснява от неизвестното, техните познания какво се случва в планината са много оскъдни и тази бариера понякога е трудна за преодоляване. Веднъж престрашили се, след това искат още и още.