Каузи

Наскоро попаднах на (още) една чудесна книжна инициатива - "КнигоЧанти с тиранти". На първо четене (ха!) ме грабна името, а след това видях, че проектът си има и страхотна кауза - финансиране на лятно училище по изкуства за деца, лишени от родителски грижи. И тъй като ние, хората с книжни инициативи (тук имам предвид себе си като книжна сладкарка в Trouble Bakers), трябва да се подкрепяме, веднага се свързах с инициаторите на идеята.

Зад нея стоят момчетата от "Говоран" - двама приятели, Антон Велчев и Петко Чернев. Не ги познавам лично, но имам страхотни впечатления от Антон, който помогна и за Искаме твоята кръв!, и вярвам, че влага енергията си в смислени неща. А като човек, който преди пандемията прекарваше време с жени и деца от кризисен център за пострадали от домашно насилие, възгледите ми до голяма степен се припокриват с тези на Петко - за хората от уязвими групи е важно да имат приятели и топли спомени от хубави (и полезни) преживявания.

И след като Антон засенчи моето представяне накратко (виж интервюто), което обикновено е "обичам книги, мразя рукола", е време, вместо да се опитвам да ти разказвам за нещо, което съм видяла в интернет, да дам думата на инициаторите.

Представете се накратко.

Антон: Накратко? - Антон.

Петко: Казвам се Петко Чернев. Рисувах като дете и не спрях. 

Как се роди идеята за проект „Говоран“ и „КнигоЧанти с тиранти"?

А.: Работя в голямо издателство и знам, че всяко книжно изложение се превръща в истинско екологично бедствие, заради торбичките за еднократна употреба, в които много от сънародниците ни са влюбени.

За себе си съм решил проблема с платнена торбичка, която винаги нося в раницата си. Така че първоначалният подтик беше екологичният. 

Същевременно, на книжни изложения, за да се харесват, е логично чантите да са на книжна тематика. Още по-голяма ще е ползата, когато хората започнат да си носят КнигоЧантите, така те се превръщат в ходещи постери, популяризиращи добрата книга. Има толкова красиво подредени думи! Чудесно би било четенето и книгата да се възприемат като нещо модерно, като част от стила ни, така както е с музиката, киното, спорта… 

В "Говоран" пък се крие амбицията ни нещата, които правим, да говорят нещо на хората. 

А самите имена на инициативите?

А.: Говоранът е фантастична птица от книгата на Кир Буличов "Момиченцето от Земята". За нея се казва, че „знае много езици, лети между звездите и винаги се връща в гнездото си“. Ние приветстваме възможността на всеки да живее и пътува, където му харесва, но за себе си смятаме и че трябва да правим усилия да се грижим за гнездото си.

И вярваме, че е добре да го правим с емпатия, т.е -. като говорим езика на другия и понякога дори се наместваме в обувките му. А КнигоЧантите са с тиранти, защото предпочитам торбичките с дълги дръжки, същински тиранти! Могат да се носят на рамо. А и звучи добре. 

Освен чанти можем ли да очакваме други аксесоари и какви?

А.: Хората искат фланелки със същите и подобни щампи, не знам дали ще им ги дадем: найлонови фланелки няма, за да е необходим по-еко заместител.

Евентуално дъждобрани (усмихва се). Имаме обаче и друга идея, която ще оповестим, когато вече връщане назад няма, така както стана с КнигоЧантите. 

Как се вдъхновявате за дизайните?

П.: Просто чакам някой цитат да ми проговори. После е лесно.

А.: Двамата се знаем повече от половин живот. С годините се виждаме по-рядко, но мислим един за друг. Петко е добър художник и е взискателен до маниакалност. Изпратих му стотина цитата и подчертах, че работим само с тези, които му "кликват". Първата щампа беше "Свободата, Санчо", идеята си е изцяло негова. Смятам, че е една от най-добрите. Важна ни е заради онази безвкусна реклама. Сервантес е изключителен хуманист и искаме цитатът отново да се свързва с висшата идея, която носи.

Инак, обикновено аз подавам някаква идея, Петко ми връща как грубо си го представя и постепенно наместваме нещата, като след всяка промяна си даваме време да „отлежи“. Нямало е спорове, надживели сме егото си. Мислили сме щампите с месеци, като се тръгва от есенцията на книгата, вкарва се епохата, нашето време също присъства. Причината да реализираме Оруел например са протестите.

„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“

Много неща се коренят в невежеството и в липсата на памет, а книгата е памет. Лесно възпламенима памет. За щампата на Джордж Мартин пък имахме и друга идея: силует на автора с характерния му каскет и надпис: „Главата под каскета има значение“. 

Почти всичко сме обсъждали писмено. Кореспонденцията ни е огромна. Следващата ни КнигоЧанта ще е с цитат от Харпър Ли и също изглежда прекрасно. 

Проектът ви е насочен към финансиране на Училище по изкуства - "Оцвети ми лято", може ли да ни разкажете повече за него?

А.: За училището ще разкаже Петко, който е от неговите основатели. Бил съм само на две от изданията му и за кратко, но имам наблюдения как работи екипът. Като баща на две деца, който знае колко трудно се постига, мисля че най-силно впечатление прави, че общуват с учениците като с равни. Много естествени и честни са с тях, нещо, което децата веднага улавят. Има доверие в цялата работа.

П.: Най-милото нещо, с което съм се занимавал. По форма се води лятно училище по изкуства, но е по-скоро лагер сред природата, но без усещането за задължение, макар и с физзарядка. Програмата ни е доста динамична и завършваме винаги с представление пред публика. Разбира се, имаме някаква тема за всяко издание, но много от нещата се променят и доизмислят на място. Стремим се да изградим с децата мини общество без йерархия.

В екипа ни също има малко правила. Всеки носи себе си и преценява каква ще е ролята му. Ние също учим от децата. Точно заради това всичко се променя в диалога и съвместната работа. Лично за мен това е и основното предимство на училището. Смъкваме бариерите, а те са много, правим децата част от приятелски кръг и в общата работа те разбират, че са значими. Така отключват усещане за отговорност и творчески потенциал.

В последните години започнахме да правим и кратки посещения в дома и през други части на годината, да носим подаръци по празници, да организираме занятия. Уви, от две години сме прекратили дейност поради липса на достатъчно средства.

Защо смятате, че тази инициатива е важна за децата, лишени от родителска грижа, и какви са резултатите до момента?

П.: Тук по-скоро ще продължа мисълта си от миналия въпрос. Ние не гоним непременно видими успехи, макар да имаме дете, спечелило награда от България търси талант с пеене. Хлебар, който дори беше част от доброволците ни една година. Имаме и много други успели деца. Мерим успеха си по-скоро с продължаващото ни след толкова години приятелство - с много от участниците държим връзка.

Моето усещане е, че им оставяме един топъл спомен за дом и по-щастливо детство. Казано по-официално, стараем се да запълним един дефицит в повечето програми за деца от институции – духовното и емоционално израстване и близкия контакт с възрастен, който те разбира - точно това, което им е отнето.

Казано по-разговорно пък, не разбирам защо се хвърлят средства и усилия за уроци по компютри и мениджмънт, преди да са се научили да пишат грамотно и да си опържат поне едни яйца.

Занятията са разнообразни – изобразителни изкуства и моделиране, музика, фолклор, етнография, йога, готварство и много други. За нас е важно освен усещане за красивото занятията да им създават и други полезни навици - трудови навици, умение за работа в екип, грамотност... Ох, това писане! Даваш им съвсем странична задачка, за която обаче всеки трябва нещо да си запише и после: „Абе, Пенчо, това така ли се пише? Марийке, ти за запетайки не си ли чувала?“. Весело е.

„Говоран“ – нещата говорят. А вие какво искате да кажете на нашите читатели?

А.: На първо място ще ги помоля да подкрепят „Оцвети ми лято“. Поради липса на финансиране, „училището по изкуства“ не се провежда вече две години и тази празнина се усеща. Акцентът на следващото издание ще бъде четенето за удоволствие. Ще каним автори, преводачи. Ще подаряваме книги и ще поставяме драматизации.

КнигоЧантите също са добра кауза, красиви и смислени са.

После ще добавя: ако имате добра идея – действайте! Но търсете и съмишленици. С едно на място ударено рамо, нещата се получават. 

И понеже сме говорани и многословието ни е природа, ще си позволя и трето:
Гласувайте и бъдете активни.