Интервюта

"Лицето на социалното предприемачество у нас". Това определение откриваме в номинацията на Ива Гумнишка в последното издание на наградите "Човек на годината" за 2021 г. В конкурса на Български хелзинкски комитет Ива е номинирана заради работата си в социалното предприятие Humans in the Loop, на което е основателка и управителка. Стартъпът представлява хибриден модел между фондация и бизнес, който развива иновативна дейност в областта на изкуствения интелект и ИТ сектора, а едновременно с това предоставя кариерни възможности на бежанци и хора, засегнати от конфликти в региона на Близкия изток.

Ива е израснала в София, където завършва Испанската гимназия. През 2013 г. заминава за САЩ, където следва човешки права в Колумбийския университет, а след дипломирането си се прибира в България. По това време Ива следи активно ситуацията с бежанската криза у нас и по света и оттам се вдъхновява да започне проект за подпомагане на имигрантите в България. Така се ражда идеята за Humans in the Loop - социалното предприятие, което предоставя работа и обучение на хората, търсещи закрила, и им помага да намерят препитание и независимост, за да продължат живота си с достойнство и чувство за смисъл.

Още за мисията на Humans in the Loop, силата на социалния елемент в съвременното предприемачество и значимостта на подкрепата за хората в нужда ни разказва Ива Гумнишка в следващите редове. 

Как се появи идеята за създаването на Humans in the Loop и каква е мисията на този социален стартъп?

Мисията на Humans in the Loop е да свържем хора, които са засегнати от конфликти или принудително преместване, с възможности за работа и обучение. В тази група се включват бежанци, мигранти, хора, които са се заселили от един град в друг вследствие от военен конфликт или друго подобно събитие. Включват се и хора, които в момента живеят в конфликтни зони.

Фокусът ни е върху България, Турция и Близкия изток. Работим в Сирия, Ирак, Афганистан, Ливан и Йемен. Идеята се появи от ситуацията в България през 2017 г. покрай бежанската криза. За много от бежанците най-голямата пречка е да си намерят работа и начин за прехрана в България, да могат да се преквалифицират, да научат български език.

Нашата идея беше просто да създадем възможност за тях да започнат работа на достъпно място, за да могат да продължат да се развиват и да следват професионалния си път въпреки обстоятелствата.

На колко души сте помогнали до този момент?

Досега в България сме работили с над 100 души, като много от тях са преминали и през нашите програми за обучения. А общо във всички страни, в които развиваме дейност, сме работили с над 700 души. В чужбина хората най-често се включват в програмите ни за заетост и работата, която предоставяме, тъй като всяка организация, с която си партнираме на място, провежда различните обучения. В България имаме и специална обучителна програма, която ние самите провеждаме.

Имаме хора, които от 2017-2018 г. все още са с нас, както и такива, които съвсем скоро са се присъединили. Важно е да отбележим и че почти половината от хората, на които помагаме, за жени.

Животът ти до този момент е доста цветен, живяла си на различни места, имаш специално отношение към чуждите култури. Защо избра да се върнеш в България и да развиваш този социален стартъп именно тук?

Много често в сферата на човешките права, регионалното развитие и други хуманитарни дейности е доста популярно човек да работи на глобално ниво и да разрешава проблеми, които засягат различни страни. Но това е и проблематично, тъй като води до голям комплекс на спасителя – някой, който пътува до нова страна и се опитва да спаси местните хора от проблемите, които имат те.

Поради тази причина аз реших, че най-подходящото място да започна някаква промяна в света би била именно България, защото предлага контекст, който познавам и в който мога да навигирам по-лесно. 

Да, ние работим и в чужбина, но това е най-вече чрез партньорство с други организации. Тоест ние им предоставяме възможности, но те са тези, които работят на ниво терен и управляват ситуацията на място, в което познават културните специфики. Засега това е най-добрият вариант за нас, защото всеки контекст е различен, всяка култура е различна и е най-добре да се партнира с местни граждански организации на ниско ниво – организации, които имат опит в конкретната държава.

Как се съчетават социалната кауза за човешките права с иновативната и дигиталната индустрия и защо е важно лично за теб подобна предприемаческа инициатива да има социална насоченост?

Самата инициатива започна по-скоро като социална и предприемаческият характер дойде от нуждата да я направим устойчива и независима. Ако човек работи в НПО, много често е зависим от външни финансирания, фондове, грантове и т.н. Има много организации, които работят на този принцип, но много често това означава, че непрекъснато има нестабилност и зависимост от интересите на тези, които те финансират.

Така че за нас предприемаческият път беше начин да изградим нещо, което е устойчиво и независимо, за да ни позволи да се издържаме сами и да осъществяваме това, в което виждаме смисъл. 

А това ли е бъдещето на бизнеса – социалната насоченост?

Да, определено. Напоследък виждам много организации, които говорят за въздействие – социално, екологично и т.н. Социалният ефект може да идва под различни форми и се радвам, че той все по-често бива припознат от бизнеса. Това, което е важно да се спомене, е, че всяка организация трябва да помисли за въздействието си върху всички обекти, които тя засяга – околната среда, обществото, служителите си. Всяка една компания и организация има въздействие и трябва да се помисли какво е то - позитивно или негативно - за да се управлява по-ефективно.

За съжаление, често се наблюдава и измиване на имиджа с някаква социална мисия, без тя да е ясно формулирана, без да има ясни индикатори за това, какво точно се постига, защо това е целта, доколко дейността на фирмата директно допринася към тези индикатори. В същото време има много добре изградени модели за управление на социален ефект и въздействие.

Въпросът е всяка компания да следва уредените добри практики и модели, за да сме сигурни, че когато обявяваме, че правим добро и имаме социално въздействие, това наистина е така.

Предприемаческата страна на Humans in the Loop е свързана с технологиите и изкуствения интелект. Но с развитието на тази сфера винаги ли ще има нужда от интегрирането на човешкия ресурс, който вие предоставяте?

Много зависи, тъй като това, което в момента наричаме изкуствен интелект, представлява модели за машинно обучение и невронни мрежи, които се обучават чрез голям брой данни. На тези данни трябва да им се даде някаква структура, за да може да се разбере точно какво означават. В такива случаи, в които се използват невронни мрежи върху голям брой данни, има нужда от човешка ръка, трябва някой да обработи данните и да създаде това, което се нарича златен стандарт.

В момента това е най-утвърденият и най-модерният метод за изграждане и обучаване на изкуствен интелект, но нямаме гаранция, че няма да се появи нов подход, който използва нови методи. Ако продължим да използваме настоящия подход, според мен човешкият ресурс ще бъде все така необходим. Дори да намалее нуждата за въвличане на хората в началото на цикъла за обработка на данни, все пак ще има нужда от оператори, които да супервизират процеса на работа на обучения модел и да осъществяват мониторинг на данните.

Нашата цел на този етап е да имаме хора, които са обучени да разбират устройството и работата на изкуствения интелект, така че да могат да извършват такъв мониторинг в дългосрочен план.