Дезинформация за COVID-19

По някакво космическо стечение на обстоятелствата и аз съм журналист. Не съм завършила журналистика, но още в четвърти клас започнах първите си стъпки като Лоис Лейн с издаване на импровизиран вестник. В гимназията опитите ми прераснаха до репортер в младежко предаване за местната телевизия. Но на съзнателно ниво никога не съм мислела, че ще се занимавам с това, и си имаше конкретна причина да е така - аз не харесвам журналистиката в България. Точно по тази причина всеки ден се боря да я променя. Всеки път, когато видя смислен или позитивен материал във водеща медия, имам чувството, че успявам. И всеки път, когато видя такъв като този, за който ще пиша днес, усещам, че пътят ще е дълъг и трънлив, защото водещите медии не искат да се променят. Но от нас зависи да им показваме защо промяната е нужна.

Снощи през стената ми във Фейсбук мина една "новина": 

Пациенти с COVID-19 разказват: Болките са ужасни, като пробождане с нож

Всъщност има много такива заглавия - те са масов проблем. И преди да я подмина, защото реших, че е нещо на ПИК или БЛИЦ, видях, че греша. Новината е в сайта на водеща национална медия. Наясно съм, че до края на пандемията има много време и е рано да обявя bTV за победител в категорията "Най-лоша журналистическа практика", но вече виждам сериозна заявка в тяхно лице. Като национална медия, те имат изключително голямо влияние, което могат да използват по много начини. Препоръчително в рамките на етичните норми. Който е измислил това заглавие (може да е клет журналист или още по-клет редактор), заслужава награда.

Не знам какво е обратното на Пулицър, но честито - вие го спечелихте.

Интересното е, че репортажът, пуснат в централната емисия новини, носи друго заглавие:

Говорят заразените
Пациенти разказват за битката с COVID-19, която водят

Тъй като става въпрос за телевизията, хората така или иначе са гледали новините и не е имало нужда от кликбейт заглавие, което да ги подтиква да цъкнат на новината. Промяната се е наложила впоследствие. Самият репортаж е достатъчно красноречив, тъй като в по-голямата му част една жена, която е заразена с вируса, плаче. Това е емоционален спусък само по себе си, но пък всички най-гледани репортажи включват "жертва", която плаче.

Рейтингът се измерва в сълзи. Нищо не продава както човешката драма. И ако по принцип сме свикнали националните медии да ни показват баби, които плачат, защото къщата им е наводнена или са изгубили животните си, ситуацията сега е различна. Критична. Изискваща изключително внимание и професионализъм.

Още със започването на разпространението на коронавируса водещи журналистически организации пуснаха насоки за това как да се отразяват новините около COVID-19. Това е нужно, защото се намираме в исторически момент, който изисква от всички нас да сме на ниво. Аз, разбира се, веднага се запознах с тях - все пак има хора с много повече опит, които знаят трудностите, на които всички ние ще се натъкнем. Но или водещи медии у нас не са си направили труда да ги погледнат, или просто са решили, че не са за тях. Ето някои други заглавия, които правят впечатление, но поне не принадлежат на национални медии:

ИЗУМИТЕЛНО: Български професор разкри как се убива коронавирусът за две секунди

5G спира молекулата с кислород да достига до мозъка чрез хемоглобина

Жена с коронавирус роди в Атина

И журналистите са хора

Това е нещо, което периодично чувам от колеги. Много от тези колеги наистина са. Свестни хора при това и добри професионалисти. Те са в епицентъра на събитията, работата им е животозастрашаваща, а зрителите и читателите все по-често ги хулят. Виждайки заглавията по-горе, не съм учудена.

Тази сутрин една приятелка ми писа. Каза, че баба ѝ е гледала въпросния репортаж на bTV, била е много разстроена и плаче по телефона, защото смята, че това значи, че ако се разболее, ще умре. И то в мъки. Бабата на моята приятелка е една от хилядите баби, видели видеото. Една от хилядите баби, наплашени до смърт. Една от хилядите баби, които плачат, защото мислят, че щом по bTV хора са разказвали колко е силна болката, значи всички ще умрем от коронавирус. Предполагам, това е било посланието - ако не внимаваме, ние ще сме плачещите хора по телевизията. Репортажът има ролята на предупреждение.

Как обаче трябва да се поднасят предупрежденията?

Ако някога си гледал кеч, знаеш, че преди всяко излъчване и в рекламните паузи има видео, което гласеше:

Никога не правете това у дома си. Оставете опасността на нас.

Това е предупреждение. Световната федерация по кеч е по-адекватна от национална телевизия в България. Как се стигна дотук?

А може би хората са мислели, че да хванеш коронавирус, нещо, заради което обявиха извънредно положение и пандемия, е чудесно преживяване? Може би не са предполагали, че хората ги боли? Или просто не са знаели, че "болката е като пробождане с нож", а това е било важно да се отбележи?

Утре очаквам репортаж за това как от рак се умира. И че химиотерапията според много болни е по-лоша от смърт и те кара да се чувстваш вече мъртъв.

Все пак никой не подозира, че да си болен от сериозна болест, която застрашава живота ти, е болезнено преживяване. Не и докато не видиш човек да плаче по телевизията.

Каква е работата ни като журналисти в тези объркани времена?

Една от най-важните ни задачи е да не всяваме страх и паника. Отразяваме ситуацията, без да сме емоционални по темата. Без крещящи заглавия, които биха ужасили всеки нормален човек. Защото хората, които ни гледат, слушат и четат, реагират на думите ни. Още с промененото заглавие bTV се провалят на този фронт. То е достойно за жълта медия, търси сензация, класически кликбейт, който би трябвало да е недопустим в национална медия с високи стандарти и професионализъм. Същата тази медия ще пуска ново токшоу за епидемията. Хората, измислили Пациенти с COVID-19, разказват: Болките са ужасни, като пробождане с нож.

Изводът, до който е стигнала бабата на моята приятелка, е този, че всички ще умрем в мъки. И то от коронавирус. И всичко това, защото не са спазени елементарни етични правила. 

Ролята ни като журналисти е да не оставяме хората с грешно впечатление. Да не ги заблуждаваме в търсене на сензация. Да се стараем да не разпространяваме грешното послание. Разбира се, че всеки разбира нещата различно, но точно затова КАК ще предадем информацията е от първостепенно значение.

Не се заблуждавай - емоционалните щети, които медиите могат да нанесат, са огромни. Икономическите - също. Тъй като нямаме преки наблюдения върху целия свят, разчитаме на медиите да ни покажат къде какво се случва. А от това как ще ни го покажат, зависи нагласата ни към цялата ситуация. Отговорността върху водещите медии е най-голяма - моят текст в най-добрия случай ще стигне до няколко хиляди души. Всяка централна емисия новини стига до милиони. И дори да си изпуснал нея, винаги може да влезеш в сайта и да видиш как Пациенти с COVID-19 разказват: Болките са ужасни, като пробождане с нож.