Интервюта

Различни занимания, арттерапия, игри, музика, добро настроение и още много изненади. Всичко това очаква украински деца и техните родители в „Къщата на София“. Срещите са подходящи за деца от 6 до 10-годишна възраст и се провеждат всеки четвъртък и петък от 16:30 до 18:00 часа. Идеята за създаването на тези срещи е украинските деца да бъдат заобиколени от позитивни хора, с които да забравят тревогите. Проектът „ДоброТворчество“ стартира на 1 април 2022 година. Целта е украинските деца да се радват заедно, да споделят хубави моменти, да творят и да мечтаят. Срещаме ви и с главния инициатор и създател на всичко това – Ралица Филипова – човека с огромно сърце, двигател и неуморим добротворец.

Как се роди идеята за проекта „ДоброТворчество“?

Бях в колата и пътувах към Нов български университет. Слушах радио. Влиятелен медик говореше за това какви зарази могат да донесат децата – мигранти от Украйна, заради различната им схема на ваксиниране. Полудях от възмущение. Представих си как пощурелите ни майки започват да игнорират тези деца в детските градини, на площадките, какво ще означава за тях и семействата им това отношение. Беше несправедливо да им се нанася още един удар – не военен, човешки. Едва дочаках да паркирам и звъннах на Дина Темелкова от „Къщата на София“.

„Дина, трябва да измислим нещо. Ти имаш пространството на Къщата, аз имам идеи за работа с деца. Да опитаме да намалим болката...“ – казах ѝ аз.

Срещнахме се още същия ден в Къщата и започнахме да мислим какво можем да направим, за да се чувстват тези изплашени невинни деца и роднините им „добре дошли“ у нас. Кипяхме от енергия, звъняхме на близки и приятели, „заразявахме“ с идеята си хората около нас. Стана като лавина от доброта и съпричастност. Затова кръстихме така проекта – „ДоброТворчество“.

Какво почувствахте в деня, в който се запознахте с децата?

Беше 1 април. Преди две години. Валеше като из ведро. Мислехме, че никой няма да дойде, но постепенно „Къщата на София“ започна да се пълни с деца и майки. Никой никого не познаваше. Прегръдките стопиха дистанцията. Хванахме се за ръце и направихме нашето „кръгче“, в което всеки се представяше както и на какъвто език може. Имаше деца на различна възраст, майки с различни професии, но от първия път границите изчезнаха. Може да звучи клиширано, но направихме свое украинско-българско семейство.

Всички приятели, които бяха в този момент там, се раздаваха. Беше много, много невероятно. Като че ли някаква добра сила беше с нас тогава и в следващите ни срещи.

Как преминава един ден в „Къщата на София“?

Интересно и забавно. Въпреки че имаме идея какво и с кого ще правим, трябва гъвкаво да реагираме, защото понякога идват по-малки деца, понякога по-големи. Много е симпатично когато след „Здравейте“ децата хукват към масата с лакомствата. Стана ни традиция от първия момент да подреждаме маса за децата и маса за майките. Децата са любопитни, креативни и с желание да научат нови и нови неща. Понякога се уморяват и трябва бързо от четките за рисуване да преминем към топки за игра или криеница. 

Какви хора могат да бъдат доброволци?

Всеки, който има добро сърце и желание да отдели от времето и енергията си, за да зареди с топлина украинските ни приятели.

Какво споделят с Вас родителите на децата?

Хубав въпрос. Още от самото начало си дадохме дума, че няма да говорим за войната, за това какво са оставили зад себе си, за страховете им. Искаме часовете в Къщата да са времето и мястото, в което тези хора забравят за всичко и се връщат към нормалността. Веднъж майката на едно момченце от Одеса ми каза:

„При вас се чувствам както на срещите, които моята майка организираше в Дома на културата в Одеса. Беше толкова хубаво“.

Единствен път наруших нашето правило и попитах много мили баба и дядо дали след лятото ще се видим отново.

„Ние нямаме къде да се върнем. Къщата ни е разрушена“ – ми отговориха и едвам сдържаха сълзите си.

Имате ли любим момент с децата, който винаги ще помните?

Когато видят, че окачваме пинятата – кутия пълна с лакомства и малки изненади. Започва радостно жужене, бързане, едвам оформяме редицата, за да може всеки да опита късмета си да счупи кутията.

Вие учите децата, но на какво ви научиха те?

Затруднихте ме. Мога ли малко да Ви коригирам? Аз споделям с тях, не ги уча. Но да, те са мои учители. И децата, и родителите им. Не преставам да се прекланям пред достойнството на тези хора, на умението им да виждат доброто в лошото, да не се оплакват. А децата – за пореден път се възхищавам на тези малки – големи човеци.

Какво бихте казали на читателите?

Ако усетите, че ви свива стомахът от някоя несправедливост, ако можете с нещо, макар и малко, да я промените, ако имате желание, не се колебайте. Тръгнете след сърцето си, приятелите ще дойдат и ще ви подкрепят.

Всичко за предстоящите събития по Проект „ДоброТворчество“ в „Къщата на София“ може да следите на официалната Фейсбук страница ТУК.  Тази година инициативата се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“.