Доброто от света

Често пъти в моменти на трудности и безизходица се раждат най-големите идеи. Онези, които са като искрица, която води човека сред ежедневието, което пък понякога изглежда като сложен планински терен, по който трябва да се премине.

Глобалната пандемия от коронавирус предизвика не само физическото ни здраве, но и психическото такова. Трябваше да отложим любими проекти или дългочакани промени. И все още го правим. За радост, всеки един от нас има възможността дори и в моментите, когато всичко се обърква, да продължи да мечтае и да извършва малки стъпки в полза на осъществяването на своите мечти.

Такава е и историята на Манеул Уилсън от Лондон, който работи като майстор в център за млади хора, изложени на риск от това да загубят дома си.

През 2019 г. Мануел започва работа в центъра, който извършва дейността си под патронажа на благотворителната организация Evolve Housing and Support.

Извършвайки всекидневните си дейности, Мануел случайно забелязва занемарено пиано, скрито сред боксови чували, билярдна маса и маса за пинг-понг. Така му хрумва идеята, че именно това пиано може да е ключът към по-добър живот за много от младите хора в центъра.

Като бивш певец, едно от първите неща, които привличат вниманието на Мануел, когато започва работа в центъра, е интересът, който младежите проявяват към музиката.

„Забелязах, че когато минавах покрай стаята на някого, от там почти винаги се чуваше музика. Някои от момчетата рапираха, други пееха, но музикалният елемент винаги присъстваше в ежедневието им“, казва Уилсън, който е по-известен в центъра като Мани.

Уилсън смята, че музиката е чудесен способ за подпомагане и подкрепа, когато става въпрос за психическо здраве. Затова и решава, че трябва да направи нещо за младежите, правейки деня им по-музикален.

„Научих се как да настройвам пианото и поправих счупените части. Опитах се да го „възродя“ и то започна да привлича младежите“, разказва Уилсън. „Преди пандемията, по време на почивка, просто сядах на пианото и започвах да свиря. Музиката привличаше младежите около мен, те идваха, започваха да задават въпроси. Беше страхотно да видя как искаха да се присъединят към мен, как се „събуждаха“ и искаха да се социализират, намирайки общ интерес“, споделя Мануел.

Плановете на Уилсън не спират до тук. След известно време той купува и вече използвана електронна клавиатура и я носи в центъра. Това, разбира се, кара все повече от младите хора да присъстват на импровизираните музикални сесии.

„Започнах да давам уроци на няколко души и през следващите няколко месеца младежите започнаха да свирят на пиано, сякаш го правеха от години. Много от тях имат природен талант“, казва той.

„Колелото се завърта“ и в началото на 2020 г. проектът вече официално се разширява и към него се присъединяват няколко консултанти. Подкрепящите инициативата решават да участват, виждайки позитивното въздействие на музиката върху младите хора.

„Много от тези деца са преживели изключителни трудности през живота си, в някои случаи става въпрос за сериозна травма. Наличието на пианото в центъра им позволи да отворят сърцата си и да разкажат чрез музиката неща, на които не бихте повярвали. Те имаха смелостта да споделят своите житейски истории“, разказва още Мануел.

Но през март 2020 г., с идването на първия локдаун, нещата приемат неочакван обрат. Взето е трудното решение проектът да се замрази временно, а споделените пространства за социализиране също стават недостъпни за младежите от центъра. В тази така трудна обстановка Уилсън се притеснява как да продължи напред и как да не „изпусне“ момента, в който младежите тъкмо са започнали да отварят себе си към света.

Така се заражда идеята за създаване на звукозаписно студио.

„В началото разполагахме само с няколко части оборудване: електронна клавиатура, електронен комплект барабани и няколко усилвателя, но знам, че имаме нужда от повече, когато локдаунът приключи. Представям си споделено пространство, създадено съгласно противоемидемологичните мерки, където хората да могат да дойдат и да изразят творчеството си заедно. Използвахме част от стаята за отдих, но това не беше достатъчно. Имахме нужда от стая, където да няма прекъсвания и да има звукоизолация.", разказва Мани.

В крайна сметка персоналът предоставя своята стая и към днешна дата Уилсън и колегата му Глен планират да направят стаята напълно звукоизолирана и да я превърнат в звукозаписно студио.

„Това, което най-много ме вълнува, е моментът, в който младите хора ще дойдат и ще декорират собственото си студио. Разбира се, когато е безопасно това да се случи. Искам да се почувстват като у дома си, когато влязат в студиото. Искам да се включат във възможно най-много аспекти от подготовката на студиото, за да чувстват сякаш то им принадлежи, защото това наистина е така."

По време на третия локдаун, през който преминава към днешна дата Обединеното кралство, младежите и Мануел поддържат редовно онлайн връзка чрез обаждания. Те обсъждат проекта за студиото и неговото оформление, както и правят планове как да се снабдят с нужното оборудване.

„Нямаме лаптопи, аудио интерфейси, микрофони, китари и други неща“, казва Уилсън. „Тук има хора, които имат свои собствени канали в YouTube, акаунти в Soundcloud и музикални видеоклипове и искам да приведа студиото във възможно най-добра форма, за да мога да подкрепя тези млади хора с бъдещата им музикална кариера. Това е моята мисия. Да им подаря надежда, че въпреки трудностите, могат да излязат от тежката ситуация и да се развият в сферата, в която желаят“, завършва разказа си Мануел.

Снимка: Oleg Ivanov

Източник: positive.news