#рЕмисия

Фалшивите новини се превръщат във все по-сериозен проблем. Всекидневно всички виждаме десетки такива, често без да го осъзнаваме дори. Затова и е много важно да знаем на кои източници можем да се доверим.

Тук се намесва проектът "Медийно око". Стартиран от Красимир Гаджоков през 2013 година като публикация в блога му на списък с анонимни сайтове за обществени новини, през 2015 година се ражда и приложението за Chrome браузър, което предупреждава, ако се зарежда сайт на анонимна медия. В края на 2016 година проектът е обявен за отделен уебсайт, съдържащ информация за цели 320 български медии.

Второто издание на проекта от 15 декември 2017 добавя допълнителна класификация на медиите, за които има публикации, съдържащи "фалшиви новини", "клевети", "теории на конспирацията", "реч на омразата" и др. "Медийно око" предупреждава потребителите и в самия Фейсбук, когато в някой пост или коментар е посочена връзка към публикация в неетична медия. Най-новата версия на "Медийно око" - от април 2020 - включва в обхвата си и уебсайтове на телевизионни канали или радиостанции.

Може би сега в главата ви ще изникне въпросът дали тази платформа не е финансирана от някого.

Създателят ѝ Красимир Гаджоков е дългогодишен специалист по информационни технологии. Уменията му позволяват да проектира и изгражда уебсайтове и програми. "Медийно око" е точно такава програма, която той създава в свободното си време. Единствената чужда помощ, която получава Красимир, е за намиране на все още необхванати уебсайтове и медии и добавянето им в "черния списък" на програмата.

Потърсихме създателя на "Медийно око", за да ни разкаже повече за проекта.

Имате ли идеи за бъдещи подобрения на “Медийно око”? Ако да - какви са те? 

Да, имам доста идеи. Само времето не стига, защото правя това, когато намеря пролука между другите задачи. Някои от по-значимите идеи са например хора с доказано обществено присъствие и ценности да се включват в оценяването на медиите в проекта. Бих добавил и възможност за посочване на конкретното опровержение - статия в достоверен и реномиран източник заедно с аргументи, заради които дадена публикация е класифицирана като неетична. Това би засилило още повече достоверността на класификациите и доверието в обективността на проекта.

И сега има такива - в полето Бележки на страницата за дадена медия в проекта - но са малко. Развитие в една допълнителна посока би било да бъдат намирани най-популярните статии за деня/седмицата, например по брой коментари (където има такива). След това може да се проследи дали същият текст е публикуван и в други онлайн медии. Това ще покаже кои медии са предимно "копия" на други или пък просто нямат оригинално съдържание. Последното само по себе си не е нещо отрицателно - просто е страна на медиите, която е полезно да бъде известна.

Как виждате проекта след 1, 5 или 10 години?

Виждам го с много повече възможности, да обхваща много други аспекти на медиите и тяхната работа. До 5 години най-нужната функция е автоматичното откриване на фалшиви новини. Вече има много сериозни практически модели и алгоритми в тази област. Просто трябва да видим дали могат да се приложат за български език директно, защото някои от тях разчитат на структурата и конкретните думи в английския, където са и правени повечето изследвания по темата. Но платформите за машинно обучение и изкуствен интелект, реализиращи такива възможности, изискват сериозна производителност. Ще трябват сериозни средства, в сравнение със сега, за осъществяване на такава идея.

Смятате ли, че подобни проекти биха могли да подобрят позицията на България в класацията на “Репортери без граници” за свобода на медиите?

Проекти като "медийно Око" сами по себе си едва ли биха подобрили автоматично изключително срамната 111-а позиция на България по отношение свободата на медиите. Но може би биха подобрили възприятията за прозрачност от гледна точка на собственост на по-малките онлайн медии. Предвиждам скоро да направя кампания, в която да пиша до всички анонимни сайтове с предложение да обявят своята собственост. Когато някой формира обществено мнение по такива важни въпроси, от които зависи животът на другите хора около него - като избори например - то той трябва да застава с името си. 

Дали и колко сайтове ще приемат това като аргумент, ще видим. Досега съм успявал в някои единични случаи.

Но трагичното състояние на българската медийна свобода е предимно заради натиск и изкривяване на отразяването на обществените новини от страна на медии с добре известна собственост. Твърде голям дял от най-ползваните български медии имат известни зависимости от известни на обществото личности, което обаче не им пречи да бълват фалшиви новини.

Какви трудности срещнахте и продължавате да срещате в развитието на проекта? 

Нямам особени трудности освен липсата на време и ресурси - например хора, които активно да се включат в разработването на новите идеи на практическо ниво. Имам няколко безценни сътрудници, които намират необхванати от проекта сайтове или съдържание, което да бъде прегледано за евентуална класификация.

Доста рядко получавам съобщения от засегнати от класификация издатели или редактори. Понякога грешката е моя. Рядко съм получавал и искания за промяна без аргументи, просто защото на някой не му харесва. Но досега те са били само от малко известни сайтове.

Имате ли идеи за популяризирането на проекта?

За пръв път преди няколко дни използвах възможността за реклама във Фейсбук на страницата на проекта (която струва само 35 канадски долара) - уточнявам , защото редовният въпрос е "а кой ви плаща". Всичко плащам аз самият, и то е нищожно като сума). Получи се голямо оживление, доста коментари и критики. Опитвам се да отговоря на всеки - това събужда интерес, дори и да е било критика на проекта. И преди да направя реклама, проектът беше намерен и цитиран в няколко доклада към конференции и изследвания за медиите (могат да се видят на уеб-страницата в графа "За проекта").

С течение на времето, покрай интереса ми към фалшивите новини, намирам други свързани с тази тема проекти. Тогава обикновено им представям "Медийно Око" и завързваме някакво минимално сътрудничество. Една по-далечна идея за популяризиране е публикуване на кода на проекта като отворен код. Тогава всеки би могъл да го усъвършенства и добавя нови възможности. Още по-интересна тогава ще е възможността, че всеки би могъл да вземе кода и да създаде сайт със същата цел за медиите в друга държава.