Общество

Детска занималня "Патиланско царство", създадена и ръководена от Деси Караиванова, обучава и развлича децата от плевенското село всеки понеделник, сряда и петък от ваканцията от 16:00 до 18:00ч.

Лятото, прекарано на село, е скъп спомен - ожулени колене, филия с червен пипер, "манджи" от джожден, чемшир и пясък, диво бягане по улиците, състезание с колелета, "Дядо, повози ме с каруцата!"...Днес обаче летните ваканции се прекарват в игри с най-различни джаджи и (за добро или не) с колене без нито една драскотина. А баба казваше, че юнак без рана не може.

Магията на детството и ученето чрез игра е намерила своето царство - това на патиланците от село Тодорово. Там един ентусиазиран родител решава да организира занималня, в която освен че играят на добре познатите стражари и апаши, жумичка, ластик и т.н., децата учат столиците на Европа, правят "петминутки" - всяко дете чете 5 минути, докато другите рисуват, режат, лепят, след което всеки записва какво е прочел, творят с декопаж и...създават спомени за цял живот.

А всъщност приказката за патиланците започва с баби и дядовци...

Март - месец на слънчеви дъждове, бял и червен конец, щъркели и лястовички, страховете на хората със сенна хрема, че скоро ще започнат да кихат на всяка втора крачка, както и месец на ново начало за Деси. Леля Деси, както я наричат децата от Тодорово, е готина, забавна и слуша много рок.

В първия пролетен месец тя започва работа като организатор в клуба на инвалида и пенсионера, а през априлската ваканция решава да направи "Великденска работилница - баба, дядо и внуче". Всеки ден в 10ч. децата рисуват, смеят се и играят около бабите и дядовците, които пък позабравят малко за "какво е било едно време", да прочетат вестника, чиято таргет група са именно те, или пък да обсъдят драмата на поредното истанбулско семейство, на която са станали свидетели предишната вечер. А на Велики четвъртък тече усилено боядисване на яйца.

Първи юни - отново по инициатива на леля Деси, родителите събират по 3 лева и на площада е организирано детско парти, като дори кметският наместник подарява торта на малчуганите. А по мое време магазинерката на село се мръщеше, ако нямам точни стотинки за сладолед...

Като споменах сладолед, всяко лято дъщерята на Деси събира в техния двор връстниците си и той става арена за игри и усмивки. И тази година на Деси ѝ щуква най-невероятната идея - занималня за всички деца от Тодорово! Затова говори с кмета, който веднага се съгласява и им дава стаята за гласуване в изоставеното училище, както и разрешение да почистят и обособят двора, както си пожелаят, та дори купува и косачка. Кмет като слънце!

Нашата любима леля Деси веднага запретва ръкави и започва работа - от родителите събира по 5 лева за материали - боички, тетрадки, моливи, нейни приятели донасят палети, друг човек подарява блажни бои. Скоро дворът станал за чудо и приказ и ако Пипи Дългото чорапче го беше видяла, щеше да остави Вила Вилекула и да заживее там.

Деси много харесва как учат децата в Дания и се опитва да направи същото и в занималнята - тук има деца от 6 до 12 години, малките гледат от големите, а големите се грижат за малките. Всички са щастливи, когато правят нещо с ръцете си - рисуват, режат, лепят, и дори забравят с кое копче се включва таблета. Разбират и че ученето не е скучно или досадно, особено когато правят петминутки. На никого не се карат, когато сгреши, защото знаят, че за другия път ще си е взел поука. Също така са по-добре запознати със столиците на Европа от някои известни личности. 

Сред децата има и такива от ромски произход, които учат и играят наравно с другите, защото са също толкова интелигентни и креативни. Самата леля Деси казва, че разликата е там, че ние имаме по-малко деца, които пък имат повече джаджи и повече отделено време от мама и тате, за да им се обясни задачата по математика, а при сладурите от ромския квартал не е така.

Когато имаш желанието и търпението да покажеш спокойно на едно дете нещо интересно, виждаш как грейват очите му, няма значение от какво семейство произлиза.

Занималнята завършва с лятно парти на 16-и септември, финансирано съвсем скромно от няколко дарители. Децата яли, пили и се веселили, танцували, пели и много се смели.

Но приказката не свършва тук. Добрата фея Деси е подготвила вълшебства и за следващата година.

Чудеса се правят и без магическа пръчка. Рецептата е следната: шантава идея, добро сърце и желание да рисуваш усмивки.