Как срещнах Баба Марта на сергия с китайски мартеници
Преди два дни, бързайки за последна среща за деня, реших, че ще взема мартенички, които да подаря на хората, с които ще се виждам. Нямах твърде много време, а и закъснявах, да не говорим, че и температурите не бяха от най-приятните. Та бързо го измислих, да мина през уличните сергии около Халите. Знам, че са китайски, по-голямата част… знам, че от традиции и обичаи напоследък хората търсят начин да припечелят... Но пък си казах, че аз с много хубаво намерение ще ги подаря и те ще си имат вълшебната сила.
Спрях се на произволна сергия. Дори не погледнах жената, която държеше да ми покаже всички разновидности, понеже тъкмо ги беше подредила. Знаех точно какво искам и ми беше важно да стане бързо, понеже бързах за срещата. И да, беше ми тъпо, че купувам китайски мартеници с пластмасови сини сърчица. Бързо намерихме точно това, което ми трябваше. Когато…
Когато погледнах жената, за да ѝ подам култовата сума от 1,50 лв. Беше възрастна, навлечена до безбожност (понеже нали навън е “апокалипсис”). Тя ме погледна право в очите и подавайки ми мартеничките каза:
Аз да съм по-добра към теб и ти да си по-добра към мен! Аз да те уважавам повече от вчера и ти да ме уважаваш повече от вчера!
Това, каза ми жената, е руска поговорка. Аз я помолих да спре, понеже вече се просълзявах. А тя ме погледна в очите още по-дълбоко и ме прегърна. Прегърна ме така истински и силно, че заплаках и аз от сърце. Стана ми така топло… така уютно… така истинско… И разбрах как тези мартенички се превърнаха в едни от най-специалните и вълшебни, които някога съм купувала или правила.
Благодарих и си тръгнах. На следващия ден реших да отида отново, не защото ми трябваха още мартеници. За друго. Явно не беше на смяна.
Днес закичвам от вълшебните китайски мартеници на жената, която ме прегърна и ми пожела да съм по-добра и по-уважаваща, пожелавайки същото на хората, на които подарявам мартеничката със синьо сърчице.
Защото да си жив и здрав, вярвам, че е следствие и от това да си по-добър и да уважаваш повече другите!
Автор: Любомира Велчева
