От сърце

Хората, които ме познават знаят, че имам лека (или не толкова) обсесия по дракони - дали става въпрос за книги, музика, кино, мода - драконите са навсякъде. От Мушу (мъничкото драконче, пазител на Мулан) до Imagine Dragons - с времето драконите се настаниха трайно в живота ми под всякаква форма (от 3D прнтирана фигурка, която пази едно от цветята ми до находка в магазин втора употреба, която няма как да подмина) и успяваме взаимно да се намираме във всичко. 

Защо дракони?

Драконите са едни от най-популярните митични същества, с които се срещаме още като малки. Кой не е искал да язди дракон, да има дракон, да си говори с дракон? Величествени и могъщи, драконите са изключително интересни създания - бълват огън, пазят съкрвищата си, избухливи, но лоялни към семейството си, свирепи и красиви, почти безсмъртни. Кой не би искал да е дракон? Аз самата съм намирала себе си в много дракони (макар че някои хора твърдят, че съм по-скоро уивърн, което пак си е вид дракон!) и продължавам да се търся. Затова днес реших да споделя с теб 5 книги (умишлено пропускам очевидните избори като "Хобит"), които събудиха дракона в мен - всяка по различен начин.

"Голямата панда и Малкия дракон" от Джеймс Норбъри

"- Нищо не се случва! - промърмори Малкия дракон
- Може би започва да се случва отвътре - отговори Голямата панда."

Откакто се помня съм изключително неспокойна личност. Често страдам от тревожност, френетична съм и във всеки един момент 567 мисли се борят за вниманието ми. Хубавото е, че много от тези мисли са шарени (или поне интересни) и доста ме забавляват, а и винаги съм успявала цялостно да функционирам доста добре, въпреки и заради тях. Много ми е трудно обаче да изпразня главата си и да постигна някакъв вътрешен мир. Затова и реших да започна именно с тази книга - свръхчувствителните хора доста лесно се претоварваме и светът ни идва в повече, тъй че не е чак толкова учудващо, че имаме нужда от панди и дракони да ни напомнят кои са важните неща и защо животът е за живеене, не просто за преживяване. Чудесна книга с (познати) будистки идеи, която действа толкова успокояващо и може да се препрочита отново и отново! Илюстрациите са разкошни - малкият дракон ми напомни на Мушу, а голямата панда на Кунг Фу Панда. Малко хумор и много мъдрост - имаме нужда от повече такива книги, които да подреждат Вселената в и около нас.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by A Daily Cloud ☁️ (@adailycloud)

"When women were dragons" от Kelly Barnhill

"Оказва се, че смущението е по-силно от информацията. А срамът е враг на истината.”

Искрено се надявам тази книга да бъде издадена някога у нас, защото за мен като жена това е КНИГАТА. 

На 25 април 1955 г., между 11:45 и 14:30 ч. централно време, 642 987 жени, всички майки и съпруги, се превъщат в дракони. Всички наведнъж. Събитието е известно като The Mass Dragoning и е най-голямото (но не и единственото) в историята. Животът на всички се променя за часове - несравнимо голяма трагедия и загуба, която оставя САЩ с отломки от животи и домове (дори без да броим жертвите като изядените съпрузи). Как се справя цяло общество след такъв повратен момент в историята? Не както трябва. Защото ако немислимото се е случило, но не може да бъде обяснено, по-добре да бъде изопачено, забравено, неспоменавано, изтрито.

Помня деня, в който видях описанието на тази книга, помня и как реагира приятелят ми по книжка Иван като му я показах. Но аз бях абсолютно убедена, с цялото си драконско сърце, че съм попаднала на нещо специално. Оказах се меко казано права - това, че жените често се чувстваме много по-големи отвътре, отколкото изглеждаме отвън донякъде е в основата на голяма част от историята в When women were dragons. В много случаи екстериорът и интериорът не съвпадат, затова жените в книгата се превръщат в дракони. Защото не могат да продължават да задържат всичко в себе си. Защото потиснатите емоции ескалират. Защото всички ние горим и ако не пуснем огъня навън ще имплодираме. Всички жени сме дракони - красиви, силни, фантастични същества. Всички жени сме магия. И силата ни е заедно. Надявам се да не го забравяме.

"Няма дракон в тази приказка" от Лу Картър

Правим рязък завой с една детска книжка, която обаче е също толкова страхотна. Драконът не иска повече да участва в приказки, в които е лош герой. Затова тръгва да си търси нова история, но се оказва, че в повечето класически приказки няма дракон. Ще се намери ли приказка, в която има дракон и ще получи ли той шанс да стане герой? Май на всички понякога ни писва да играем ролите, които някой друг е написал за нас. И колкото по-рано децата се запознаят с тази книга, толкова по-рано ще осъзнаят, че всеки може да пренапише сюжета на собствения си живот. Защото това е история за дракон, който търси себе си отвъд ограниченията на обществото (или фолклора), дракон, на който му е омръзнало от капризни принцеси и надути принцове. Припозна ли се?

"Момичето, което пропадна в морето" от Акси О и "Шест алени жерава" от Елизабет Лим

Реших да сложа тези две книги заедно, защото имат доста общо. И в двете има дракони, естествено, но освен това и двете са базирани на азиатски фолклор, а той поначало изобилства от митология. И двете книги имат силна главна героиня, и в двете съдбата играе голяма роля - както противопоставянето ѝ, така и това да е на твоя страна понякога. И двете книги са пълни с магия, вкус, аромат, и в двете семейството е водеща ценност, но въпреки това историите са различни. И докато "Шест алени жерава" вече може да бъде прочетена на български, за "Момичето, което пропадна в морето" ще трябва да изчакате до есента, но за мен тя е по-добрата книга и си заслужава чакането. Защото:

"Все пак не всички разказвачи на истории са баби, но всички баби са разказвачи на истории."

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by A Daily Cloud ☁️ (@adailycloud)

"Дракончето с шоколадово сърце" от Стефани Бърджес

Дракони и шоколад е очаквано добра комбинация, но приключенията на Авантюрин не спират дотук. Тя е най-свирепият и смел дракон в планината. И е готова да го докаже на семейството си, като напусне сигурността на пещерата им и залови най-опасната плячка от всички – човек. Но когато мъжът, когото среща, я измамва да изпие вълшебен горещ шоколад, Авантюрин се превръща в дребно момиче, с малки тъпи зъби, никакъв огън и без нито един драконски нокът.

Ако трябва да обобщя книгата извън думите дракони и шоколад, това е книга за призванието. За това кои и какви сме отвътре. Книга за книжни дракони с шоколадови сърца. В нея има пламък, приключение и толкова много любов! Препоръчвам я горещо - като горещ шоколад!

И за финал...

Книга, в която НЯМА дракон - "Есекският змей" от Сара Пери

Една от големите ми книжни драми през миналата година беше с тази книга, затова се опитвам да ви спестя чакането - ако очаквате да има змей/дракон, няма. Метафора е. Книгата всъщност не е лоша и има интересен замисъл и добър стил на писане, но много зависи с каква нагласа я започвате - моята беше грешна...