Как така не гледаш новини?
Много ясно си спомням как в детската градина имаше телевизор. И да ви кажа той беше постоянно включен. Интересното е, че не помня нищо друго освен следобедната емисия новини по БНТ. Дали се е случвало ние, децата, да сме насядали на земята и да се взираме в екрана един път, или много – отново не мога да ви кажа. Предполагам, че сме гледали и детски филмчета или предавания по този телевизор, но съзнанието ми със сигурност не ги е запечатало като траен спомен. Защо ви казвам това? ... Тогава за първи път, по детински, си зададох въпроса: Какво им харесват на новините мама, тате и другите възрастни хора? Та чак и в детската градина трябваше да ги гледаме.
Този въпрос блуждаеше в съзнанието ми доста дълго време. Годините минаваха и аз все още не можех да си отговоря. Много често ми се е случваше да ме питат: „Ти новини не гледаш ли?“ ... укорително и нападателно. В такива моменти се чувствах като невежа. Нали знаете, ние младите обичаме да подражаваме. От малки ни е внушавано, че трябва да се „вписваме“ в обществото.
Така се случи, че постъпих в бакалавърската си степен по Публична администрация и практиката да не гледам новини, си беше направо срамна. И с право. Въпреки че публичната администрация трябва да бъде политически неутрална, тя силно се политизира. Трябваше да бъда информирана за всичко, което се случва в света на политиката, но не за да си формирам лично мнение и позиция. А за да си помагам за анализите и проектите, които правехме. Тяхната цел беше да изследват много гледни точки и да бъдат обективни. Така с колегите се учехме на критично мислене. И съм безкрайно благодарна на своите преподаватели за това умение. Случваше се да се губим в потока от информация и да вдигаме ръце с думите: „Вече не знам какво да мисля!“ Но поне не ставахме жертви на едностранчиви аргументации.
Тогава разбрах колко манипулативно поднесена може да бъде една информация. Тогава разбрах, че истината в света на политиката е многопластова и всяко действие зависи от множество интереси. Тогава разбрах колко много може да се направи, а колко малко всъщност се прави. На входа на следването си бях идеалистка – готова да променя света. След 4 години се превърнах в цинична непукистка. Разочарована, ядосана и обидена.
Помня как много често се обаждах на баща ми, за да си поговорим за това, което чувах и виждах по новините. Заедно се възмущавахме. Единственото, до което водеха тези разговори, беше устойчивото чувство на безсилие. Да си предимно гневен, разочарован и безсилен не е най-здравословното състояние. Не бях нещастна, защото съм закърмена с оптимизъм и всичко друго в живота ми компенсираше информацията, която получавах от медиите. Малко по малко телевизорът ми започваше да става все по-самотен и ненужен.
Вече ми е ясно, че за никого не е приоритет обществото да бъде здраво и щастливо. Манипулацията не работи на този принцип. Колкото по-потиснат, обезкуражен и гневен е един човек, толкова по-податлив е на манипулации. За да има власт, трябва да има и над какво да се властва. Другият феномен е този на пристрастяването. Докато има търсене, ще има и предлагане. Някои хора просто обичат да се чувстват нещастни. Така намират оправдание за всичко лошо, което им се случва. Доста сме известни с: „Не е важно на мен да ми е добре. Важното е на Вуте да му е зле!“ Веднага щом негативна новина ни настигне, на подсъзнателно ниво настъпва успокоението, че явно има накъде по-зле да бъде.
От друга страна, информацията, която получаваме ежедневно ни помага да си изградим устойчиви вярвания и мнения. Учените са доказали, че негативната информация се абсорбира много по-бързо от положителната. Само от нас зависи с какво бихме искали да запълваме съзнанието си.
Лошите емоции, лошите родители или лошата обратна връзка имат по-силен ефект от добрите. Лошите внушения и стереотипи се усвояват по-бързо и са в пъти по-резистентни от добрите.
Рой Баумайстер, професор по психология в Щатския университет във Флорида
Много правилно е заключил Густав Льобон, че тълпата не притежава критично мислене, защото индивидите в нея губят своята индивидуалност. Винаги интелигентността на тълпата е по-ниска, отколкото тази на отделните й членове. И тя най-вече се влияе от емоционалното и психологическото въздействие. За съжаление, всеки един от нас, докато гледа новинарските емисии, се превръща в част от една тълпа. Колкото и да не искаме да си го признаем. Проблемът е, че целенасоченото обстрелване с негативни новини, ни прави особено уязвими.
Дали ще се опожарява дворец, или трябва да се покаже себеотрицание, тълпата се поддава еднакво лесно. Всичко ще зависи от природата на възбудителя, а не вече, както е при отделния човек, от връзките между внушеното действие и количеството разум, способно да се противопостави на извършването му.
Густав Льобон „Психология на тълпите“
Изискват се големи усилия, вяра, желание и действия, за да се опълчим на статуквото. Когато ни е писнало от негативизъм, започваме да се хващаме за позитивното като удавник за сламка. И то започва да се превръща в нашия нов наркотик. Колкото повече го търсим, толкова повече го срещаме. И тук се случва магията.
Далече съм от мисълта, че новините, които запълват ефирното време, ще се опитат да променят облика си. Те не са създадени, за да вдъхват надежда или да бъдат конструктивни. Уви, аз вярвам в чудесата. Най-хубавото на времето, в което живеем е привидната свобода за избор. Аз направих своя избор. Отписвайки се от тази тълпа, може би попадам в границите на друга. Но ако тя се характеризира с позитивизъм, борбеност, надежда и чувство за отговорност – за мен е удоволствие да бъда част от нея.
