Как успешно да ръковoдите и мотивирате млад екип?

08 февруари 2016 10:36 | Автор: Венелин Добрев | Личностно развитие

Искра Евтимова e на 27 години. Завършила е Икономическия Университет във Варна и работи по специалността си. Длъжността ѝ е онлайн маркетинг мениджър във First Online Solutions. Компанията е международна и оперира на три континента, но е с изнесена дейност предимно във Варна. Казва за себе си, че е оптимистична натура. Обича природата, хората, танците, музиката и пътуванията. Тя ще ни разкаже повече за своите принципи за успешен мениджмънт.

Разкажи ни малко повече за отдела, който ръководиш.

Около 20 човека сме и отговаряме за онлайн присъствието на фирмата в Австралия, част от Англия и Атланта, САЩ. По-голямата част от екипа се грижи за Австралия. Имаме си SEO специалисти - за сайтове и листинги, имаме копирайтър, дизайнер, девелъпър и онлайн маркетинг специалист. Почти всички сме позиционирани в офиса във Варна. Дизайнерът е в София, а от началото на март стартират няколко човека в офиса във Велико Търново.

Кои са основините принципи, които спазваш при ръководенето на твоя екип?

- Обученията. Когато започне нов човек при нас, винаги го обучаваме. Никак не харесвам варианта, в който някой започва работа и го хвърлят в дълбоките води - "оправяй се". Естеството работата ни е такова, че няма как да научиш нещо и да се приключи до там. Средата постоянно се променя и се налага адаптиране от наша страна, следователно и постоянно учене. Пращаме си полезни статии, видеа. Ако някой колега е по-добър в нещо, прави презентация на останалите. Понякога каним и външни за фирмата специалисти да проведат обучение.

- Мотивацията. За млад човек особено това е изключително важно. Опитвам се да наблюдавам на кого какво му е по-интересно да прави и да му давам повече такива задачи. Естествено, че няма как да ни е приятно абсолютно всичко, но не пречи да се опитвам да се съобразявам с предпочитанията.

- Атмосферата в офиса. Старая се да създам приятелска атмосфера на работа и всички да идват с желание. Ако някой има проблем, обикновено няколко човека се опитват да му помогнат. По поводи си подаряваме подаръци, излизаме (лятото повече). С една част от екипа ходихме лятото до Барселона, работихме заедно една седмица от Велико Търново за разнообразие, организираме си палатки и бунгала. С ръка на сърцето мога да кажа, че не сме просто колеги, а сме приятели.

- Мислещи хора. Искам екипът ми да мисли, а не да спазва инструкции. Предпочитам да имат свободата на работа те да преценяват кое и как да свършат, вместо аз да давам постоянно задачи. Пишат си репорти всеки ден в една система кой какво е свършил. Ако нещо не е ок, се казва на момента.

- Въпроси и идеи. Няма глупави въпроси или тъпи идеи. За въпросите искам от тях, като не знаят нещо или се чудят, първо да помислят какво може да се направи и да излязат с предложение, а не "Какво да правя сега?". Държа да чувам всяка една идея дори и да е глупава. Не се знае, откъде какво ще изскочи и как може да се модифицира идеята, така че да стане полезна.

- Екипна работа. Всички много си помагат. Постоянно се питат нещо, споделят си кой какво е открил. Никога няма да чуете в нашия екип "Нямам време сега, не ме занимавай".

- Дисциплината. Зодия Дева съм и много държа на работно време за седмицата. Трябва да са 40 часа за седмицата, дори и да не са разпределени 5 дни по 8 часа. Като казвам 40 часа имам предвид и да не ги превишават. Често ми се случва да гоня някои от колегите да си тръгват, защото остават прекалено дълго на работа. Също така държа да се спазват крайните срокове, да се въвеждат из системите отпуски, болнични и така нататък. Въвели сме малко процедури, но са важни, за да е лесна организацията.

- Обратната връзка. Според мен обратна връзка трябва да се дава на момента. Когато някой е направил нещо хубаво, то трябва да се отбележи на момента. Когато някой е сгрешил някъде, трябва да се отбележи на момента, а не 3 месеца по-късно, защото тогава конкретният човек има насрочена среща с мениджъра си за оценка на работата му.

- Работим с хора. Всеки един от екипа е човешко същество със собствени нужди, емоции и проблеми. Опитвам се да влизам в положение и да ги разбирам. На всеки се е случвало да му стане зле, да трябва да излезе да отиде на лекар, да свърши някоя задача или да си седи у тях, защото чака майстори. Нямам проблем с това да ги пусна да излязат за няколко часа, защото знам, че в следващите дни ще си ги наваксат. Ако някой е зле, го пращам да си работи вкъщи, за да не разболява останалите и да се лекува (ако не си е пуснал болничен).

- Развитие. Не говоря за изкачване в йерархията. Няма как да станат всички мениджъри или супервайзъри на този етап. Имам предвид личностно и професионално. Наясно съм, че тези хора няма да се пенсионират в тази фирма. Тепърва им предстои да сменят организации, сфери на дейност, може би градове, държави. Искам работата при нас да им е помогнала да станат по-добри специалисти и по-добри хора.

Коя според теб е тайната към това да заръжаш един млад човек мотивиран и да го караш да дава най-доброто от себе си?

За радост хората са различни. Едни се мотивират от пари, други от потупване по рамото, трети да учат нови неща, четвърти да им е разнообразно, пети от екипа и хората, шести от резултатите си. Може би тайната е да разбереш кой от какво се мотивира и да подхождаш индивидуално. Не мисля, че има някаква универсална формула, която да работи за всички.

Кои са предимствата и недостаътците на това да менажираш млад екип?

Малко ми е трудно да отговоря понеже не съм менажирала екип с по-възрастни хора. Мисля си, че не е толкова до възтрастта, колкото до конкретния характер. И млад, и възрастен, човек може да е отговорен, и млад, и възрастен, човек може да учи нови неща, и млад, и възрастен човек може да създава проблеми. Зависи как се организира работата, какви характери се подберат и как се обучат в началото.

model-1007191_1920

Какъв е твоят съвет от позицията на мениджър към младите хора, които искат да направят кариерен пробив в дадена област?

Не спирайте да опитвате. В никакъв случай! Повечето хора ги е страх да не се провалят. Такова нещо като провал няма. И аз като започнах работа в сегашната фирма ми беше предложена позиция, за която нямах грам опит. Но при мен и обучение нямаше. Или се справям, или не. Около 10 минути се панирах как няма да се справя, след което си казах "Е дори и да не се справя какво толкова?! Поне съм опитала". Една година по-късно вече бяхме самостоятелен отдел. С хъс, мотивация, в допустими дози инат и много работа всичко се постига!

Ако искате да прочетете повече от Искра Евтимова можете да следите нейния блог