От сърце

Да е било четвъртък. Малко преди обяд. Върви си момиче из центъра на забързана София и подрежда графика за остатъка от деня в главата си. „Така. Приключих с досадните документи, сега да отида до банката да платя наема, ох пак закъснях... Добре, че хазяинът е разбран. Оттам – на работа, трябва да намеря време да...“ Мисълта й е прекъсната от детски глас на момченце в одърпан, скъсан и оцапан анцуг и същите такива платненки.

- Како, како, може ли някоя ст‘инка да си купя закуска? – не е първия път, когато чува това, придружено от големи, невинни детски очи, все пак е в центъра на София. Преди няколко месеца, в парка пред Народен театър, едно момченце правело фокуси, забавлявайки хората по пейките за стотинки. Сторило й се е познато.

- Може и ти да ми я купиш...

- Банички обичаш ли?

- Ееееми...

- Какво обичаш?

- Пица!

- Пица?! Брей, че си се изучил. Къде продават пици?

- Ей там, преди мола на Стамболийски.

- Аз съм в същата посока, ще ти взема пица.

- А може ли и нещо за пиене?

- Их, какво ти се пие?

- Айран!

- Може.

- Да занеса на болната ми сестричка, че е малка и пие само айран и яде само кисело млеко.

- Тя на колко години е?

- На 2.

- А ти?

- На 9.

- Сега кой я гледа?

- Мама. Ти какво работиш?

- Продавам дрехи в интернет, няма да ти е интересно. - на ум: „Защо пък не?! То и на мен нямаше да ми е интересно. Не ми се говори с детето за работа.“

- Ти ходиш ли на училище?

- Понякога.

- А госпожата кара ли ти се?

- Не. Тя знае.

- Интересно ли ти е в училище?

- Много! Преди имах и тромпет. Истински!

- Сериозно? Можеш ли да свириш?

- Ммммм....да!

- Браво на теб! Защо преди?

- Като почина татко преди 10 месеца и мама го продаде, щото ни трябваха пари. Ние сме 5 деца и цялото семейство сме по улиците. Аз съм най-големият!

- ...Вярвам ти. Затова ли не ходиш винаги на училище?

- Ъ...да. Тя, мама, много тетрадки, моливи и химикали ми донесе!

- А ти помагаш ли на мама, като си най-големият мъж вкъщи?

- Да, много. Снощи съм изпрал 3 килима. Ей такива големи! Много големи!

- Браво на теб! Помагай й, защото й е трудно да гледа 5 деца. Ето ги пиците. Здравейте, една пица и един голям айран.

- А в торбичка може ли?

- Заповядай. Поздрави вкъщи!

- Благодаря, чао! - и избяга.

И сега се надява, че момчето ще има възможност да ходи редовно на училище, да играе с деца, да не му се налага да търси кой да му купи закуска и че ще има тромпет, с който да смайва света. Явно детето наистина прави магии. Всеки може да те изненада.