Образование и наука

Тази статия е посветена на рационализма. Именно, защото винаги предпочитаме да гледаме на любовта като на една енигма, която би изгубила очарованието си, ако гледаме на нея по друг начин. Впечатляващото е, че тя поразява всички, рано или късно. И когато това се случи, ние буквално се преобразяваме. Оказва се, че влюбването влияе на мозъка ни по същия начин, както и наркотичните вещества. То действа пристрастяващо.

Представете си, че харесвате някого. Всеки път, когато си помислите за него мозъкът ви изпуска допамин. Допаминът е невротрансмитер, който отговаря за удоволствието и е вашият награден център. Съзнавате или не, мозъкът ви предпочита да му е хубаво. И щом той е регистрирал, че мисълта за определен човек ви кара да се чувствате добре, той ще се старае да ви напомня за него. И то доста често. Докато не обсеби цялото ви съзнание. На този принцип работят всички зависимости.

А сега си представете, че си уреждате среща с този човек. Изпадате в еуфория, пулсът ви се ускорява, хвърчат пеперуди, започвате да се паникьосвате и дори да се изнервяте. Може би отдавна не сте се замисляли как изглеждате, но за тази среща със сигурност ще минете през цялата палитра от емоции и то за най-незначителните детайли.

На този етап симптоми са провокирани от секретирането на два от хормоните на стреса: адреналин и норепинефрин. И двата хормона имат сходно въздействие върху организма – подготвят го да отговори на външен негативен стимул. Ако адреналинът е план А, то норепинефринът е план Б. Само че норепинефринът е и хормонът, който ни кара да се чувстваме, не само омаяни, но и обсебени. Така че той е главният ни мотиватор по време на влюбване.

Колкото повече продължават да се редуват тези процеси, толкова по-голям е шансът да настъпи същинското влюбване. Тогава лимбичната система засилва своята активност. Тази част от мозъка ни, която отговаря на външни стимули без да използва силата на мисълта. Затова и по време на влюбването сме „слепи“ за недостатъците на половинката си.

Центърът, който отговаря за регулацията на емоциите ни - амигдала, значително намалява своята активност. Затова, когато сме влюбени сме по-склонни на безразсъдни постъпки, които при нормални обстоятелства в никакъв случай не бихме извършили. Ето защо любовта е лудост.

Допаминът продължава да се отпуска през целия процес на влючването. Това само затвърждава зависимостта ни към съответния човек. И когато той не е около нас … познайте! Изпитваме всички симптоми на абстиненцията:

• ставаме раздразнителни и дори тъжни;
• не можем да си го избием от главата;
• умираме да го видим отново и ако не го направим, имаме чувството, че наистина ще умрем.

Още по-интересен е фактът, че хората, които са заедно от десетки години и заявяват, че все още са влюбени, също отчитат засилена активност на лимбичния мозък. Което означава, че те преминават през фазите на влюбване отново и отново. Това абсолютно разбива на пух и прах теорията, че влюбането трае 5 месеца. След този критичен момент връзката или трябва да се „спаси“, или да се прекрати.  Очевидно то трае толкова, колкото му позволим.

Скъпи читатели, любовта е най-силното чувство на света.

Хората пеят за любов, пишат, танцуват, разказват митове и легенди за любов, те живеят за любов, убиват за любов и умират за любов. Любовта е обсебваща.

И тази маниакалност ескалира, когато сме отхвърлени. Хората, които страдат от синдрома на „разбитото сърце“ засилват активността на всички тези процеси, които изброих. Вместо да забравят за човека, те още повече започват да мислят за него, вместо да се отрезвят, те стават още по-безразсъдни. Като добавим към всичко това и фактът, че по време на този „приказен период“ нивата на серотонин, т.е. хормона на настроението, са ниски … може да се получи много страшна картинка.

За радост или не, никой не е бил подминат от любовта. Дори и невроучените се влюбват. Хората, които познават мозъка по-добре от всеки друг. Именно защото любовта просто се случва. Тя не може да бъде предвидена, нито избегната. Когато ви сполети, не се борете с влиянието й върху вас. Не можете да го промените. Просто й се отдайте!

„Най-силното оръжие на света е възпламенената човешка душа.“ – Фердинанд Фоч