От сърце

2021 година е към своя край, което значи и край на книжните предизвикателства (догодина пак!). Дотук успях да прочета 39 книги, 15 от които, за добро или зло, намериха някакво място в мастиленото ми сърце. Какво ме впечатли, какво ме разочарова, какво смятам, че си заслужава да (не) прочетеш? Време е за Годишните награди на Деси-с-лава в категории, които всеки път са различни и за които едва ли си чувал. Не обичам стандартни класации, не редя книгите с номера и не ги деля на "най-четени" или "най-купувани". Имам си мои критерии и дори една книга да стигне до новите си (по)читатели, моята работа ще е свършена. Защото книгите са колкото за четене, толкова и за споделяне. 

Най-човешка нечовешка книга
"Клара и Слънцето", Казуо Ишигуро

Реших да започна с най-популярната книга от този списък - все пак аз и Бил Гейтс (и още много хора) сме я харесали! Много се развълнувах, защото обикновено с Бил Гейтс не четем едни и същи книги (ха ха). "Клара и Слънцето" на Казуо Ишигуро (аз я четох в оригинал на английски, но е издадена и у нас) показва живота в близкото бъдеще през погледа на Клара, която е изкуствена приятелка (artificial friend) и вижда света по различен начин. Книгата е чудесно написана, леко притеснителна, много мила и наистина човечна. А краят (поне за мен) беше неочакван.

WTF книга на годината
"The route of ice and salt", Jose Luis Zarate

Ако обичаш странни книги, тази ще се опита да победи повечето, които си чел. Разкошно написана, но с банален (донякъде) сюжет, книгата е нещо като мокър сън с плъхове. Липсва дълбочина, но пък е кратка. Един (гей) капитан превозва Дракула (без да знае) и се случват случки с него и екипажа му. Докъде води всичко това? Няма да ти кажа.

Книга между световете
"Край никой път", Мия Коту

Бял африканец с женско име - Мия Коту, веднага грабна вниманието ми, а разказите му са толкова (не)реални, на ръба между магичното и обикновеното, проницателни и дръзки, свършващи рязко, неочаквано и безцеремонно, че те оставят в неизбежно състояние на размисъл дълго след като ги прочетеш.

Утеха в думи
"Consolations: The solace, nourishment and underlying meaning of everyday words", David Whyte

Какво заглавие, а? Книгата се състои от кратки есета за различни думи като тъга, приятелство, любов, амбиция, загуба. Всяка дума в тази книга е утеха и ти казва, че е ОК да си човек. Написана поетично, без да е поезия, изреченията ти носят вътрешен мир. Тази книга е подслон във всяка душевна буря и бих я препрочитала отново и отново.

Книга на/за книгите
"Беззвездното море", Ерин Моргънстърн

Библиофилско изживяване, което те потапя надълбоко и ако не внимаваш, може да се удавиш. Книгата преплита различни истории, които работят добре както заедно, така и поотделно, и те отвежда на пътешествие в свят, в който всичко е възможно (а не би трябвало да бъде). Книгата, която или ще обикнеш с цялата си душа, или просто няма да харесаш въобще. За мен очевидно е първото, а историите ѝ жужат в главата ми много след като съм я прочела.

Шедьовър за деца
"Балада за един счупен нос", Арне Свинген

Без съмнение книгата, за която съм говорила най-често през тази година. Смешна, тъжна, истинска, вълнуваща, нелепа, гадна, тежка - в малко страници може да събереш целия живот, ако си скандинавски писател. Несъмнено книгата, която ме разплака и разсмя повече от веднъж и ми показа моментите, които имат потенциала да променят всичко.

Небългарска книга с действие в България
"Cleanness", Garth Greenwell

Макар че на моменти авторът се престарава (има садо-мазо гей сцени, които идват в повече), за мен беше интересно да видя България през погледа на чужденец, който пише така добре. Първата история беше страхотна, но натам в общи линии се повтаря едно и също и така чак до края. Изморителна книга, която сякаш повече взима (времето ти), отколкото дава, но интересна в своята различност.

Морална дилема на годината
"Three worlds collide", Eliezer Yudkowsky

Книгата, която ми разбърка и мозъка, и ценностите. Хората сме свикнали да мислим, че нашият морал е най-висшият морал, но какво ще стане ако две извънземни раси с различни разбирания предизвикат това ни мислене? Интересен читателски екперимент, който завърта моралния ти компас и стрелките се движат като луди, защото отговорите рядко са прости, а понякога такива просто няма. Накрая ще се чувстваш обнадежден и тъжен, объркан, но и малко повече човек.

Разочарование на годината
"Среднощната библиотека", Мат Хейг

Книгата, която много исках да ми хареса, но просто не се справи. Книга, която говори за психичното здраве по доста повърхностен и елементарен начин - очаквах много повече. Книга за изборите, които правим, и резултата, който не контролираме (шокиращо, знам). Страхотна идея в основата, развита по доста посредствен начин.

Поетична проза на годината
"Писма на Омар до бъдещата му съпруга", Рене Карабаш

Критична и предубедена съм към българската писателска сцена, но Омар съчетава любимите ми неща - поетична проза и епистоларна форма. Историята е красива, смислена, буди емоция и наистина има какво да каже за любовта (а не е като да е тема, по която малко е писано). Наистина чудесно изпълнение от идеята до оформлението.

Книга от известен автор, която не харесах
"Орикс и Крейк", Маргарет Атууд

Книгата, на която не повярвах. Героите бяха плоски макар и в основата си идеята да беше добра, всичко в изпълнението беше дразнещо. Харесвам Маргарет Атууд, но с тази книга съм закъсняла доста и това се отрази на оценката ми. Вярвам, че други хора ще бъдат впечатлени от нея и моето мнение няма да им повлияе - все пак четенето е субективно.

Най-трогателна книга
"Къщата в лазурното море', Т. Дж. Клун

Книгата, която грабна сърцето ми и която, ако ще да има 136 недостатъка, за мен няма нито един. Защо? Защото има Чонси! Тази книга има душа, има специални деца, има обич, има (избрано) семейство, има всичко. Книгата, в която просто искаш всички да са добре, защото го заслужават.

Стара класика
"Планетата на маймуните", Пиер Бул

Огромна почитателка съм на всичко свързано с Планетата на маймуните, но си мислех, че понеже книгата е доста стара (а аз вече съм чела немалко научна фантастика) няма да ми хареса толкова. Сгреших, защото всъщност беше интересна и добре написана, а видях и много паралели с филмите (особено последната трилогия, която обожавам) - използвали са източника по много креативен начин.

Ботанически хуманизъм
"Semiosis", Sue Burke

Книгата за растенията и хората, която ме наведе на размисъл за това, колко агресивни са растенията на практика. Аз не мога едно цвете да опазя живо вкъщи, но обичам растителност в естествена среда (и намирам плевелите за удивителни), затова ми беше интересно да видя как живеят хората на планета, на която те са по-нисши като интелект и познания от растенията. Много интересна концепция с неизбежни моменти на "people suck", която се развива през няколко поколения и въпреки протестите на моя другар по книжка Иван мен ме вълнуваше какво се случва с хората.

Книгата, която да прочетеш през януари
"Десетте хиляди врати на Януари", Аликс Е. Хароу

Тази книга е бонус - с нея започна моята година (в оригинал на английски, но по-късно я издадоха и у нас) и се радвам, че отворих десетте хиляди врати на Дженюъри заедно с нея. Книга за думите, които могат да отварят врати, и за вратите, които могат да те отведат навсякъде. Вълшебна история за търсене и намиране, за любов отвъд всякакви граници и ограничения. Ако премахнем магията, тази книга е много истинска - психически заболявания, робство, революция и мъже, които са готови на всичко, за да останат на власт - всичко това винаги ще звучи познато, нали?

Знам, че на места не става ясно за какво точно става дума в книгите, но това са моите кратки впечатления - ако нещо събуди интереса ти, съм сигурна, че ще намериш още много информация. Но така или иначе моят съвет е да не се предоверяваш на отзиви, включително моите - следвай своето мастилено сърце и то ще те отведе до твоите книги.

Време е за нови книжни приключения!