Какво е да създадеш аматьорска лига по баскетбол в България? (ИНТЕРВЮ)
Още от училище се разбира, че страстта на Мартин Механджиев е баскетболът. През 2011 година завършва 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ в София с медал за отличен успех и признание за развитието на спорта и в частност - на баскетбола в училището. Остава в историята на училището и като ученикът с рекорди във всички баскетболни класации. Между 2008 и 2011 година организира баскетболни турнири между класовете два пъти годишно. През 2014 година е номиниран и избран за един от финалистите в конкурса „Студент на годината“, организиран от Националното представителство на студентските съвети в България. Класира се в топ 3 в категория Спорт, а причина за номинацията е дейността му свързана с Националната аматьорска лига по баскетбол. През 2015 година завършва бакалавърската си степен в УНСС в направление Икономика и бизнес със специалност Застраховане и социално дело. В момента следва магистратура по Маркетинг в същия университет. През Април 2016 година по време на международната конференция Балканиреко ’16 Балканската академия на науките и културата удостоява с високата титла доктор хонорис кауза за огромните му усилия в областта на спортния мениджмънт. И така едва на 23-годишна възраст Механджиев вече е доктор хонорис кауза по Спортен мениджмънт. Говорим си с Мартин за създаването на Националната аматьорска лига по баскетбол.
Как се роди идеята за създаването на аматьорската лига по баскетбол?
Макар и вече да звучи клиширано, баскетболът в България просто имаше нужда от инициатива като НАЛБ. Тъжната истина е, че баскетболът ни умира бързо и сигурно. Достигнах възрастта, в която виждах как мои връстници, съотборници, съперници на терена се отвращават от любимата си игра, просто защото са отдали целия си съзнателен живот на нещо, което няма да постигнат, не заради липса на качества, а заради организацията и управлението на баскетбола в страната, в която са се родили. Честно казано цялото това отбиване на номера, което ни заобикаля, цялата тази посредственост навсякъде около нас, тоталното безхаберие ... Все неща, които са повече от актуални в баскетбола. Именно така се роди идеята за НАЛБ. Трябваше да се направи нещо, което да запази любовта към играта на всички тези, чийто живот вероятно щеше да продължи да бъде обвързан с баскетбола, ако се бяха родили другаде. Трябваше да се направи нещо, което да функционира в името на баскетбола не само на приказки, но и на действия. С други думи, колкото и да е положителна каузата на НАЛБ, тя нямаше да се роди при наличието на нормално, принципно и адекватно управление на баскетбола ни като цяло.Каква е равносметката след края на този сезон?
Сезонът все още не е свършил, но определено градацията продължава и всеки следващ сезон е по-добър от предишния. През настоящия сезон в различните първенства и турнири на НАЛБ в страната участват 47 различни мъжки отбора! Продължихме да развиваме и дейността си, свързана с ученическия спорт. Все повече и все по-успешно се опитваме да достигнем до всички, които обичат баскетбола, които са го обичали и които потенциално ще го заобичат. Интересът към НАЛБ се повишава постоянно. Равносметката ми няма как да не бъде положителна. Целият екип на НАЛБ свърши чудесна работа през изминалата година. Разбира се, имаме още много работа. Вярвам, че въпреки петте толкова успешни сезона зад гърба ни всичко едва сега започва.
Смяташ ли, че лигата има потециал да бъде нещо като трамплин за някой играч към професионална кариера в баскетбола?
В българския баскетбол терминът „професионалист“ е твърде размит. Доста състезатели в НАЛБ имаха и продължават да имат предложения да се състезават на т.нар. „професионално“ ниво, но те отказват и предпочитат да играят в НАЛБ със свои приятели. Просто няма перспектива. Баскетболът ни е на дъното и определено доста по-разумно изглежда решението, което взимат мнозина – да се развиват професионално в друга сфера, а любимата им игра да им остане просто хоби. Да жертваш най-силните си години, за да играеш на ниво, което не е по-високо от това в НАЛБ, с единствената разлика, че с повечко късмет ще взимаш нещо от порядъка на минималната работна заплата, но пък няма да имаш време за нищо друго. Преди 6 години лично аз направих своя избор. Не, че съм имал главозамайващи предложения, но можех точно да се водя, че играя „професионално“. Определено не съжалявам за решението си. В НАЛБ и в момента играят изключително кадърни, можещи, млади момчета, които отново, ако бяха родени другаде, щяха да играят професионално. През миналия сезон стартирахме с инициатива за стимулиране на професионалните кариери на състезателите от НАЛБ извън България – започнахме да издаваме сертификати, да даваме препоръки и т.н.. Надявам се всеки да постига целите си, но не съм никак убеден, че това с „професионалния“ баскетбол в България е нечий стремеж в днешно време...
Какви са бъдещите ти планове за развитие на Лигата?
Искам максимално скоро НАЛБ да достигне до всички, които обичат баскетбола в страната. И преди това, но особено през настоящия сезон имах възможността да се убедя, че навсякъде в страната има потребност от подобно начинание. Всички извън София, които успяха да се докоснат до НАЛБ, останаха очаровани, което определено ме мотивира допълнително. Със сигурност няма да бъде никак лесно. Надявам се, имайки предвид разрастването и успехите на НАЛБ, да можем скоро да се похвалим и със спонсори. Искам все повече да достигаме и до подрастващите. Искам любимата ми игра да може да става любима и на подрастващите. И сега е възможно, но май едно от сериозните условия е да гледат твърде малко български баскетбол...
Ти самият си баскетболист. Кои са играчите в световен мащаб, които те вдъхновяват?
Има много впечатляващи истории, които ме вдъхновяват. Ако трябва да избера един баскетболист – Дирк Новицки. От малкото градче в Германия с много труд и упоритост стига до NBA, преминава през доста слабо начало, за да може отново с труд и упоритост да се превърне в един от най-великите играчи на всички времена. Мога да давам още безброй примери защо му симпатизирам. Колко суперзвезди в световен мащаб са готови да платят еднолично застраховките си, за да могат да играят за националния си отбор? Колко играчи купуват самолетните билети на целия си отбор, просто защото имат тази възможност? Радвам се, че постигна всичко в баскетбола, което можеше да постигне. Определено си осигури безсмъртие, а аз неслучайно играя с номер 41.
Какви препятствия срещате по пътя към успеха?
Тук отново стигаме до заобикалящата ни среда и посредствеността, която цари почти навсякъде. Каква е нормалната позиция на висшестоящите господа във федерацията по баскетбол, когато виждат, че някой прави от нищо нещо в името на спорта, за който формално те би трябвало да милеят най-много? Поне според моите разбирания е нормално да се работи в синхрон. Очевидно обаче от федерацията се правят постоянни опити да се пречи на дейността на НАЛБ. Единствената логична причина е, че когато получаваш заплатата си от държавата и не правиш нищо, а друг, който не взима и стотинка от държавата, но прави нещо, това изглежда „опасно“. Но неслучайно и баскетболът ни е на това ниво де. Когато някой прави нещо явно става трън в очите на тези, които не правят нищо. Честно казано, до скоро изобщо не можех да си обясня позицията на федерацията и очаквах час по-скоро да получим предложение за съвместна дейност, от която всъщност федерацията да извлича множество дивиденти. За сметка на това участници в НАЛБ постоянно ми споделяха как представители на казионната организация се свързват с тях, за да ги агитират да не играят в НАЛБ. Но всеки може да си прави каквото иска. Това е по-скоро пример за безумие, а не толкова за препятствие. Препятствията са само в главите ни.
Нещо вдъхновяващо от теб самия към нашите читатели за финал?
Най-напред благодаря за интервюто! За мен е чест да попадна в категорията „млади успели българи“. Успехите на НАЛБ не ги третирам като лично свои, а като такива на баскетбола ни, на всички хора, които обичат този спорт у нас. Нещо вдъхновяващо... Просто бъдете себе си, не склонявайте глава пред никого, отстоявайте принципите си, където и да е и пред когото и да е. Борете се с посредствеността, която ни заобикаля. Борете се за промяна на статуквото. Не се примирявайте с безпринципността. Не се оплаквайте, че нещо не е наред. Дайте всичко от себе си да стане наред. Не се превръщайте в част от закостенялата система. Променете я!
