Какво е да си преподавател по роботика?
Александър Павлов е преподавател, управител и съдружник в училището по роботика Robopartans във Варна. Пет години работи като Java програмист, докато не напуска в полза на училището по роботика, където освен всичко друго, е и ментор на отбори по състезателна роботика.
Кои са Robopartаns?
Робопартанс е частна организация, която се занимава с извънкласно обучение на ученици в областта на техническите науки. Използваме роботи, за да провокираме интереса на учениците и за да могат лесно и бързо да наблюдават резултатите от работата си. Роботите са материални триизмерни обекти, които позволяват да покажем по-нагледно абстракциите в програмирането: инструкция, цикъл, променлива, функция.
Как реши да се занимаваш с обучение на деца в роботика?
Усещам се преподавател по призвание доста отдавна. Винаги ми се е отдавало да обясня нещо нужно на приятели, по начин, по който да разберат. Също така винаги ми е било приятно да работя с деца, понеже те са много възприемчиви и желаят да получат нови знания. По-късно станах програмист и научих за LEGO Mindstorms комплектите по роботика. Много ми се прииска да си взема един и да си направя автономна прахосмукачка, да речем. И така един ден се запознах с Кирил Митов, основателя на Robopartans в София, и нямах нужда от много убеждаване, за да се съглася да направим училище по роботика във Варна.
Кои са специфичните техники на преподаване, които използвате при вашите курсове?
Най-важното във всяко занятие е да породим желание в учениците да научат нещата, които имаме да им предадем. За да постигнем това, първо даваме целта и задачите в занятието. След като учениците опитат да решат задачата и видят, че имат нужда от знания, задават въпрос и вече имат интерес да чуят какво има да им каже преподавателят. Другият ни важен подход е да научим учениците самостоятелно да намират информация. Преподавателят не е най-важният човек в залата - работата му е да насочва учениците към нужните знания, вместо да ги дава на готово. Това става по два начина. Първият е чрез насочващи въпроси, които показват на ученика логиката по извеждане на знанието. Вторият начин е да насочим ученика към учебника и да го насърчим сам да намери нужната информация, която е "някъде там".
Има ли интерес от страна на децата към тази сфера?
Разбира се (усмихва се). Роботите са интересни и за малки, и за пораснали. Голяма част от учениците продължават и във нивата за напреднали, след като вече са се запознали с роботите. Това са тези, които не само искат да строят с LEGO, но и да "съживяват" конструкциите си. След общите въвеждащи нива най-добрите ученици влизат в света на състезателната роботика и там предизвикателствата към творческото мислене са необятни. А пътуванията за състезания до София или чужбина за ученици около 10-16 годишна възраст остават спомен за цял живот! А и така се случва, че винаги наши отбори печелят челни места на състезания по роботика.
Смяташ ли, че такъв тип предмети могат да намерят своето място в държавните училища?
Определено могат. Такива занятия като нашите дават връзката между теорията от учебниците и реалния свят. Принципът "Учене чрез практика" ("Learming by doing") е много модерен напоследък и е много подходящ в модерния свят, пълен с неща, целящи да привлекат вниманието на децата, а и на по-големите.
Какъв е твоят съвет към младите хора за успешна реализация?
Да следват призванието си и да остават верни на себе си. Докато следват собствените си мечти и желания, винаги ще имат сили в резерв и вратите ще се отварят пред тях. Ако опитат да следват чужда представа за "реализация", вероятността да "прегорят" по пътя е доста голяма.
ВИЖТЕ ОЩЕ: „Аз, инженерът“ търси своя инспектор Гаджет
