От сърце

Всички около мен все ми се чудят как се навивам да работя с диванета, при това за малко пари. Ами просто е – обичам работата си и съм склонна да се справя с всички предизвикателства, които тя поставя пред мен. Да си учител не е просто професия, това е призвание, което малцина могат да носят с гордост. Но тези, които имат честта, са истински щастливци.

Защото да се будиш всяка сутрин и да нямаш търпение да отидеш на работа, е благословия. Защото да бъдеш будител, вдъхновител, мотиватор, има смисъл. Който те крепи и те води напред и нагоре. По стълбицата на успеха. Успеха да бъдеш щастлив от това, което правиш, и да знаеш, че в него има смисъл.

Неоспорим факт е, че в родна България ситуацията не е никак цветуща – ниски заплати, неуважително отношение от страна на доста от родителите, трудности в работата с голям брой деца. Образователната система куца, но за това сме ние, учителите – да бъдем нейните патерици. Да ѝ помагаме да се движи напред и да развива бъдещите поколения по начин, по който би трябвало да се случват нещата.

Защото децата имат нужда от нас – като техни втори родители, като техни възпитатели и техни приятели. Децата имат отчаяна нужда от мотивирани, ентусиазирани и пълни с живот учители, които да ги обичат, ценят и провокират да бъдат най-добрата си версия. Децата имат нужда да бъдат себе си, да им се покаже колко е важно да обичаш и уважаваш себе си, околните, близките си.

Защото децата са най-големите малки човеци. С огромни сърца, искрени усмивки и нечовешка доброта. Те крият в себе си цялото щастие на света и са готови да го споделят с всеки, който има силата да го приеме. Децата са до болка искрени, до сълзи ощастливяващи и до краен предел истински.

Няма лоши деца. Има непослушни и невъзпитани. Но всички деца са добри апропо. Те крият безбрежна любов в огромните си сърца и могат да стоплят с нея и най-ледения възрастен. Те обичат истински, говорят искрено и чувстват дълбоко.

Децата не са глупави и не бива да бъдат подценявани. Защото те са едни малки гении, пълни с креативност и идеи, които само могат да провокират нас – възрастните, да бъдем перфектната версия на самите себе си и да преоткриваме детското у нас самите ежедневно. Онова пламъче, което не ни оставя на мира и ни провокира да бъдем будни, любопитни и вечно търсещи. Щастие, любов, смисъл.

Децата са. Те просто са. Те са всичко – и цвят, и щастие, и плам. Нещото, от което имаме нужда за един по-безгрижен и пъстър свят.