Успелите

Какво е токсична позитивност и как да я избегнем?

Мисли позитивно!

Може и да е по-лошо...

Всичко се случва с причина!

GOOD VIBES ONLY

Винаги гледай нещата от хубавата страна!

Провалът не е опция

#BLESSED

Ако някога си чувал или казвал някоя от тези фрази, тази статия е точно за теб. И едва ли има по-подходящ човек да я напише от мен - главния редактор на най-голямата позитивна медия в България. Защото един от най-големите ми страхове винаги е бил от токсичната позитивност. А една от основните ми цели е да я избягваме по всякакъв начин. Понеже точно ние най-лесно можем да паднем в капана ѝ.

Понякога ми отнема много време и енергия да обяснявам какво точно е позитивна медия и че тя няма нищо общо с нещата, които хората най-често си представят: розови очила, заравяне на главата в пясъка, цветя, рози и еднорози. Или още по-лошото - с мантрата Good vibes only (само добри вибрации).

Всичко това НЕ е позитивна медия - това е токсична позитивност.

Позитивна медия НЕ означава да се правим, че лошото не съществува. Нашата роля НЕ е да те убеждаваме, че светът е страхотно място за живеене в 100% от времето. Никой не твърди, че около нас има САМО добри новини. Ние сме тук, за да ти (по)кажем, че макар и често всичко да изглежда мрачно и черно, има и НЕЧЕРНО. Има и добри новини. Има и вдъхновяващи истории. Има и хора, които връщат вярата ни в човечеството. Тези "и"-та, които слагам са важни. Защото позитивната журналистика НЕ е розова, златна, бяла или шарена. Тя е просто НЕЧЕРНА. От теб зависи какъв цвят ще придадеш на тези нечерни истории. И днес ще говорим за това, как да различаваме оптимизма и надеждата за по-добро утре от токсичната позитивност.

Какво е токсична позитивност?

Най-общо токсичната позитивност е вярването, че независимо колко трудна, изтощителна или трагична е една ситуация хората трябва *просто* да мислят позитивно.

И макар че в много случаи да си оптимист има редица ползи, както за теб, така и за околните, това не трябва да се случва на всяка цена. Токсичната позитивност отхвърля негативните емоции като вредни и фаворизира положителните емоции - така зад фасада от жизнерадостност често се крие човек, който прави всичко възможно само и само да не признае, че проблем всъщност има.

Как да познаеш токсичната позитивност?

  • Чувстваш се виновен, защото си ядосан или тъжен
  • Пренебрегваш чуждите проблеми и негативни чувства/емоции
  • Посрещаш всичко с мантри като "Мисли позитивно, всичко ще се оправи!"
  • Игнорираш заобикалящите те проблеми, правейки се, че не съществуват
  • Криеш и маскираш всички негативни чувства и емоции, включително от самия себе си
  • Реагираш на чужд проблем с "може и да е по-зле".

Последици от токсичната позитивност

Много изследвания през годините показват, че това да си оптимист и да мислиш позитивно се отразява добре на психиката ти.

И все пак позитивното мислене не живее във вакуум и не е универсална панацея.

Няма как към всички ситуации в живота да подхождаме по един и същ начин. Както с всичко останало, и за позитивното мислене си има време и място. И дори времето да е "през повечето време", а мястото да е "тук", има проблеми, които не могат да бъдат решени с позитивно мислене.

Позитивното мислене не е вълшебна пръчка, която кара всичко лошо да изчезне.

Потискайки негативните емоции и отказвайки да си "чувстваме чувствата", създаваме срам и вина у себе си и околните и слагаме етикет "лоши" на съвсем нормални и здравословни реакции, чувства и емоции.

Как да избегнем токсичната позитивност?

  • Управлявай негативните си емоции, но не ги отричай. Няма такова нещо като "good vibes only" - животът е пълен с всякакви вибрации. Не може да сме щастливи през 100% от времето и насилвайки се да се преструваме, само засилваме стреса върху самите себе си.
  • Забелязвай как се чувстваш и си позволявай да се чувстваш по този начин. В противен случай всичко, което събираме вътре в себе си, евентуално ще изригне в особено неподходящ момент и последиците ще ни залеят.
  • Оказвай подкрепа, вместо да пренебрегваш чуждите трудни преживявания. Наистина ли другата страна иска просто да чуе, че всичко ще се оправи, като мисли позитивно? Или трябва да изслушаме проблема им и да признаем, че това наистина е нещо трудно и ще отнеме време да минат през него и да започнат да гледат по-позитивно на нещата?
  • Нормално е да чувстваш няколко неща едновременно. Много събития и преживявания не са еднозначни и ни оставят със смесени чувства. Няма нужда да ги караме да са едно нещо - животът е многоспектърен, ние също.

Токсичната позитивност и пандемията

Пандемията от Covid-19 премина през много етапи само за две години. За един от страничните ефекти наречен doomscrolling писах преди време. Токсичната позитивност е друг такъв ефект, макар и не съвсем противоположен на първия.

Проблемите ни заливат много по-бъзро, отколкото ние можем да се справим с тях и да започнем да ги решаваме. Така лесно попадаме в капана на токсичната позитивност, като решим просто да ги игнорираме и да мислим позитивно.

Картата по-долу беше причината най-после да седна да напиша тази статия, която от доста време живее в главата ми. За мен тя е обида към всяка една загуба, опетняване на паметта на починалите и принизяване на човешкия живот като цяло. Както е написал колегата ми Петър Хаджиколев под пост с нея в социалните мрежи, ако утре 1 милион българи умрат, по новините трябва да съобщят, че 5 милиона още живеят (щастливо) ли?

Това е един от най-ярките примери за пренебрегване на сериозен проблем и опитът за противодействие с помощта на токсична позитивност. Освен всичко останало информацията в картата е невярна и може доста да се спори по въпроса какво значи "незасегнати".

Напоследък се появи и тенденцията хората да съобщават колко раждания има в страната на съответния ден като противопоставяне на смъртните случаи. Макар и на пръв поглед тази практика да не изглежда вредна, тя се опитва да покаже, че освен смърт има и раждане. И това е така, но едното не прави другото да е ок. Особено ако смъртта може да бъде предотвратена.

"Един умира и друг се ражда", но всеки живот е ценен. И всеки изгубен живот е трагедия, която не се "неутрализира", защото друг човек се е появил на бял свят.

В крайна сметка позитивността е като всичко друго - прекалиш ли с нея се превръща в нещо вредно.

Добрата новина е, че няма как да предозираш с позитивни новини - все пак останалите медии се стараят да държат огромна част от съдържанието си не просто негативно, а и да му придават различни нюанси на обреченост. Те са и водеща причина да има токсична позитивност - хората винаги ще се опитват да избягат в другата крайност. Но тя рядко е по-добра - просто е в другия край.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Десислава Иванова

Като порасне Деси иска да стане светла вълшебница и вярва, че ако отвори достатъчно гардероби, ще намери Нарния. Обича: книги, сладкиши, небивалици и птици. Обожава: Игинатора. Не обича: четни числа (освен 8). Мрази рукола! Пристрастена е към фъстъчено масло.

Оставете коментар

2 коментара

  1. лекар
    2021-12-07 05:50:48 Reply

    Тази позитивност е предпочитан инструмент на психотерапевтите за измъкване на пари от клиентите.. Но потискайки, изтласквайки и “забравяйки” проблемите, човек не ги решава, а тръгва към психосоматиката, от която най-страшно е онколотичното заболяване.

  2. Иван, Драган, Петкан
    2023-01-18 02:03:14 Reply

    Токсично "информативна" статия. Токсично уверено изповядваща мнение вместо знание, логика, критично мислене, задълбоченост. Нещата са малко по-сложни, отколкото изглеждат в детоксикираната представа на непорасналата авторка, която все още търси царството Нарния в гардеробите.