Общество

55% от потребителите в интернет прекарват по 15 секунди на страница. 60% от тях само преглеждат съдържанието без да четат задълбочено. Само 20% стигат до края на страницата. Защо?

Тези данни са от проучване на GoGulf, публикувано през 2018. Анализът показва, че колкото повече време хората прекарват онлайн, толкова по-малко съдържание приемат. Постоянният и неограничен поток от информация преминава пред нас за секунди, а “обиграното око” на онлайн “сърфиста” вече не се спира на всяко заглавие. Той преминава с еднаква досада през политическите новини, светските клюки и природни бедствия. Напълно невъзможно е за 15 секунди потребителят да прочете цялото съдържание на статия, графика или друго и да го осмисли. Но, според Chartbeat, в тази четвърт минута читателят успява да спре поглед на рекламите. Банерите са така стратегически поставени, че 25% от читателите ще запомнят дадения бранд, но съдържанието на страницата - не.

Според експертите на GoGulf хората дори не се опитват - 80% от тях четат само видимата част на страницата без да scroll-ват надолу. Но ако все пак съдържанието е грабнало вниманието на читателят, той ще отдели цели 2 скъпоценни минути, за да стигне до края (евентуално).

Статистиката показва, че без значение колко интересна е информацията в сайта, потребителят чете само 20% от нея. Това обаче не пречи секциите с коментари по темите да са 100% пълни. Все пак най-голямата сила в интернет е всеки да изразява свободно мнението си. Прочел или не, компетентен или не, потребителят може да даде своята оценка или просто да натисне “X” и никога да не се върне на този сайт.

В ерата на информацията, когато Чичо Гугъл може да отговори на всеки въпрос, хората питат все по-малко. Или поне не търсят задълбочени отговори. Каква е причината? Може би читателите са станали много по-критични към текстовете онлайн. Може би потребителите са се пренаситили от маркетинговите послания, които изскачат от всяка страница. А може би просто хората не се информират от интернет.

От една страна, много от статиите са сходни в съдържанието си, буквално еднакви думи и формулировки, защото търсачката ще ги класира по-напред в списъка с предложения. От друга - читателят може да попадне на толкова много противоположна информация, че просто да се загуби в нея. И вместо да намери отговорите, които търси, да се обърка още повече. Онлайн пространството се превърна в бойно поле за внимание. И всяка страници залага на различни “трикове”, за да спечели читателски кликове.

В тази “враждебна” среда потребителят се е научил да “отсява” съдържанието. Някои читатели избягват сайтове с много реклами. Други четат само автори със сходни на техните възгледи. Трети просто се забавляват и не вярват на нищо, което четат в интернет.

Има и друг тип потребители, които търсят нещо по-ценно, търсят приятелство и комуникация, търсят добрата новина и красивото в света. Не е изненада, че най-посещавани са сайтовете на социалните мрежи, където хората могат да общуват лесно и бързо. Могат да споделят и да намерят съпричастност. Това е в основата и на обновената концепция, която седи зад Фейсбук от 2018г.

В стратегията си за развитие на социалната страница Марк Зукърбърг залага нови приоритети. А именно, наблягането на групите по интереси, социалните каузи, некомерсиалните страници. ИТ специалистите дори са подобрили софтуерите, следящи за език на омразата и насилие. А локални екипи обработват сигнали за обидно съдържание и заплахи между потребителите. 

И така, колкото повече онлайн съдържание се създава, толкова повече качество се изисква. Качество, в смисъла на това да направи нечий ден по-ведър и по-усмихнат. Текстът да бъде полезен и информативен. В това забързано ежедневие, изпълнено със стрес и работа, всеки има нужда да спре вниманието си върху нещо позитивно макар и за 15 секунди. Да разбере как светът е станал по-хубаво място днес, кои са добрите герои, които го променят, и кои са примерите за доброто в него. 

Ако вие сте от онези 20%, които стигнаха до края на тази статия, значи има смисъл да пишем за вас. Значи, че старата вестникарска максима "лошата новина е добра новина" е само празно клише. Защото вие търсите добрата новина и тук ще я намерите.