Kaкво ме мотивира? | Първа част
Иво Димитров е НЛП терапевт, онлайн маркетинг консултант и автор на НЛП блог за мотивация, бизнес и личностно развитие. Мисията му е да помага на предприемачите да открият собствената си мисия и да постигнат целите си по естествен и хармоничен начин без излишни сътресения и драми. Иво е наш гост-автор с един чудесен материал в две части, посветен за темата на мотивацията и как да я запазим при преследването на своите цели.
Ще съм брутално искрен в тази статия и е възможно някои неща да не ви харесат, но се обзалагам, че тя да бъде една от най-полезните, които някога сте чели. Предполагам, че отворихте тази статия, защото искате да постигнете конкретен резултат, но може би сте в момент, където някои съмнения или други бариери ви пречат да продължите със същата сила и скорост, като в началото. А може и причината да е друга...
Цаката е просто да се фокусирате върху наистина важните неща и да разсеете тревожността за маловажните. С тази статия, ще ви помогна да го направите. Имал съм периоди, когато бях най-немотивираният човек в средата ми, а сега често получавам този въпрос на лични съобщения в страницата ми: "Какво те мотивира да правиш това, което правиш с такова постоянство и отдаденост?"
През последните години с тази тема ставах и лягах, докато намеря мотивацията си и... о, човече дали имам какво да ти кажа. Преди да говоря за мотивацията обаче, искам да дам малко контекст, за да може информацията да ви докосне и реално да я приложите в живота си, веднага след прочитането на статията.
Вярвам, че много от вас ще се съгласят с мен, че най-трудното не е да получаваме, каквото искаме. Всеки от нас го е правил в една или друга сфера, в малки или големи пропорции. Искате нещо толкова силно, че в един момент то се случва. Идеалната половинка, работата мечта, колата от плаката в спалнята ви като дете, силно желана джаджа или просто да сте заобиколени от хора, които са на вашата честота.
Трудното е в това да го оценяваме, да сме благодарни за него, да го обгрижваме, за да може то да разцъфти и да става все по-хубаво и по-силно. Точно, като растението в почвата. Не е трудно да го засадиш и да го поливаш в началото, защото е нещо ново. Но за да може то да порасне голямо, силно и красиво, трябва да го пазим от плевели, да продължаваме да го поливаме и да се стараем средата му да бъде благоприятна през по-голямата част от времето, дори когато сме му се нагледали. Може би и при възпитанието на деца е същото.
Защо ни е трудно?
Това, което прецаква нещата е навикът, който модерните времена са ни инсталирали, а именно винаги да имаме нещо ново, като оставим старото. Винаги да скачаме на онова, което все още нямаме, за да запълним някаква празнота в нас. Това е един порочен кръг и безкрайно преследване на щастието, където никога не сме напълно удовлетворени, защото забравяме да оценим това, което вече имаме и да го развием и трансформираме в нещо повече. Така, неусетно пренасяме навиците от потребителската си страна на пазара в живота ни с реални хора, умения и ситуации.Това, което повечето от нас не осъзнават е, че отдадем ли се да развием това, което имаме, то има потенциала не само да запълни всяка празнота, но и да ни даде много повече. Да разшири потенциала ни. И единствената причина да не го правим е, защото нямаме онази гаранция, която сме свикнали да получаваме от покупките си днес или пък от празните обещания на хората.
Искаме всичко да ни е сигурно, обаче така рискуваме да живеем в пълна несигурност. Защото нищо отвън не е сигурно. Нито можете да разчитате изцяло на обещанията на хората, нито има гаранция, че компанията от която сте направили последната покупка няма да фалира и гаранцията ви да иде на кино.
Не казвам, че няма хора, на които да не можете да разчитате. Само казвам, че е наивно да го правите с идеята да прехвърлите цялата отговорност за вашето щастие и удовлетворение върху тях. Ако не се получи - не се е получило. Край, точка по въпроса. Отиваш и търсиш друг човек или нов начин. Не дълбай в това да накараш човека да си изпълни обещанието. Загуба на ценно време и ресурси е.
Природата си има своите начини (ако щеш Карма го наречи) и тези хора или институции, ако продължават да залъгват останалите, ще се отсеят естествено. Има хора, чиято работа е да се погрижат това да се случи. Ако твоята работа не е такава, не се меси прекалено, а си гледай твоите неща.
Това осъзнаване ми помогна да направя един избор, да стартирам в една посока и да не се отказвам по пътя си. И аз скачах от възможност на възможност, сменях партньорки, като носни кърпички, сменях сфери на дейност, сякаш ще живея вечно, опитвах да променям правила и хора, променях идентичността си и т.н. Благодарен съм, че навреме осъзнах, че това не е начинът за постигане на удовлетворяващ успех и дълготрайно щастие. Ако трябва да перефрезирам - ако нещо в момента вече не работи, не се опитвай да го поправяш, а просто намери или създай онова, което ще го измести по естествен начин.
Само, чрез постоянство и промяна в конкретна посока, ще постигаш удовлетворение и щастие.
Ние се радваме на неща и хора на два етапа.- Когато ги спечелим за пръв път.
- Когато заслужим присъствието им в живота ни след това.
Започваме с отключването на личните ти ресурси, за да имаш пълен достъп до тях.
Първата идея, която искам да внедря в съзнанието ти е:
Каквото не използваш, губиш.
Опитай да обездвижиш някой крайник за месец. Ще атрофира. Опитай да стартираш бизнес и го остави. Ще фалира. Опитай да спечелиш най-яката мацка, на която си попадал и след това не прави нищо. Ще си тръгне.Мисля, че картинката е ясна. Когато получим или създадем нещо, трябва да започнем да го използваме, за да може то да се развие в нещо по-хубаво, по-голямо и по-силно.
А за да го използваш, трябва да се научиш да го цениш. В противен случай рискуваш да го оцениш, чак когато е вече късно. Ще имаш ли и други възможности с други неща и хора? Със сигурност. Ще бъдат ли толкова добри, като тези сега? Но колко пъти е нужно да загубиш нещо, което в началото си искал много и си го получил, за да разбереш, че за да го задържиш, е нужно просто да бъдеш същия, като в началото - ценящ и благодарен.
И не е ли по-добре да започнеш сега и да имаш повече време за развитие, вместо да чакаш перфектната възможност и накрая да си кажеш "Ех, ако бях започнал по-рано, сега нещата щяха да са в пъти по-добре."
Перфектната възможност не съществува. Има само възможности. Перфектността се гради, не се намира. Трябва време за дялане, за да се натаманят нещата и всичко да си пасне в един момент. Урокът от тези редове е - хвани възможност и се отдай докрай, какъвто или където и да е той. Краят е еднозначен, няма чудене, няма колебания - просто знаеш, че е край. А най-добрият край може би е този, който не достигаш приживе.
Бях чул веднъж от един актьор (Ал Пачино май беше) думите: "Ако се колебаеш - чукай!" (да, тази дума, за която си мислиш е). Помня, че контекста беше, че ако не знаеш със сигурност дали дадено пътешествие е в своя край, тогава продължавай и не го мисли толкова. Яснотата ще дойде, не се съмнявай. Някои хора ще кажат "Е да, ама ако сега се отдам на един бизнес, един човек или една възможност, не си ли прекъсвам уроците, които ще науча от другите такива?"
Уроци - муроци. Най-големият урок, който хората пренебрегват е, че трябва да спрат да скачат от едно на друго. И този урок се изразява в това, че все не стигат до еднозначен край с новото нещо. Този урок също те учи да спреш да получаваш едни и същи уроци, които просто изглеждат по различен начин. Това е като да играеш компютърна игра до 13-то ниво от общо сто, след това да минеш на различна, където да стигнеш до 25 от 80, след това на трета, където да стигнеш до 37 от 50.
Игрите са различни и уроците се проявяват по различен начин, но в сърцевината си те са едни и същи и те учат как да станеш по-добър, за да минеш на следващото ниво, докато стигнеш последното и завършиш цялото пътуване с всичките нива. Е тогава ставаш мастър. Няма геймър, сериен предприемач, въздействащ блогър, велик артист или сръчен майстор, които да са заслужили титлите си, като за започвали неща, без да довършат нито едно от "пътешествията" си.
Това се отнася и за играта на живота. Лесно можеш да видиш как някои хора са спрели развитието си на 13, на 25 или дори на 37 години. Те са на пауза... и чакат... тази игра да свърши и да започнат следващата. Сигурен съм, че схващаш метафората. Това ме води към следващата идея:
Твоето вътрешно състояние е ключът към вечната мотивация
Какво всъщност е мотивацията? Това е умението да започваш нещо и още по-важното да продължаваш. И ако това не е отговорът на въпроса "Как да създам животът, за който сърцето ми копнее?", то не знам кое е. През последните 5 години търсех отговор на въпроса, кое е това едно нещо, което човек, ако направи както трябва, всичко в живота му да си дойде на мястото. Както се досещате от написаното до сега, това е настройката на вътрешното състояние.Отговорът всъщност, както всеки отговор в живота си има 2 начина на разбиране и прилагане: семплият начин и сложният начин.
Семплият е - Настрой се в състояние, в което се намираш, когато правиш нещата с лекота. Сложният е - Опитай да правиш всички неща, които трябва да направиш, за да влезеш в това състояние.
Двата начина всъщност са двете страни на една и съща монета. Зависими са един от друг. И ключът към вечната мотивация е да прилагате и двата начина разумно и от сърце.
Какво означава това?
Най-просто казано, прави неща, които вдигат самооценката и мотивацията ти и помни нещата, които внезапно са те мотивирали да се задействаш или продължиш в дадена посока.
Първо нека кажа как да не се мотивирате и след това ще ви споделя как да го правите правилно.
Повечето хора се фокусират в още по-сложните начини за мотивация, които са:
- Да търсят все нови начини за мотивация отвън.
- Да дълбаят прекалено във вече познатите.
Тези два начина са пагубни за повечето хора и често имат обратния ефект, заради причините, които засегнах до сега в статията - липса на правилно насочен фокус и отдаденост.
Мотивацията не идва отвън. Тя не е цел, която да преследваш, нито мечта, която да сбъднеш. Мотивацията е нагласа на ума, с която извикваш състоянието, в което успяваш да постигаш цели и да сбъдваш мечтите си.
Тя е като правилната настройка на една машина, така че да работи на пълния си капацитет в идеален синхрон между отделните части в нея.
