Личностно развитие

След като вчера разгледахме първа част от материала на Иво Димитров  за това как да поддържаме своята мотивация постоянна и неугасваща. Във втора част е засегната темата за вътрешната мотивация, настройката на човек за това да излезе от зоната си на комфорт и как да намерите това, което поддържа искрата на мотивацията дори в моментите когато искате да се откажете.

Какво мотивира мен?

Повечето хора имат навика да искат внезапно решение и едно е сигурно - докато се опитваш да търсиш подобно бързо решение, никога няма да го намериш. Ако обаче се отдадеш да гребеш надълбоко в себе си, то резултатите ще дойдат много по-бързо. Години наред "търсех" смисъла на живота си. Слагам го в кавички, защото тогава не го търсех наистина, просто се оглеждах и само се чудех какъв ли е. Започнах да го намирам, когато се отдадох на това нещо и седнах наистина да отговарям на въпроси, които са неудобни, без ясен отговор в началото и изискват размишление и практика, за да си отговориш.

И това е, че при всеки отговорите са различни. Няма правилни и грешни, има само такива, които те разклащат и такива, които не те и гъделичкат дори. Колкото повече разклащащи отговори намираш, толкова по-голяма ще е мотивацията. Може да е един силно въздействащ, а може и да е съвкупност от няколко малки труса, които оставят в теб дълготрайна промяна. Ето някои от моите отговори, които наистина ми ритат задника, когато се сетя за тях. И се старая да не ги омаловажавам във времето, защото хората по принцип така правим.

Три пъти съм бил на косъм да умра.

За тези случки разбрах едва преди 2-3 години. Може да си представите каква благодарност ме обзе след осъзнаването, че на два пъти е имало вероятност да не стоя на тази маса, докато семейството ми разказваше случките. Ако това не го приема като знак, че трябва да направя нещо стойностно със живота си, не знам кое ще е. Третият път бях тийнейджър и се намирах в "най-лошата седмица от живота ми", както я кръстих тогава. През ден губех някакви пари, незанайно къде. Нанесох сума ти щети, за които трябваше да платя, като например: счупих бялата топка на билярда в една от залите, в които играехме. счупих лампата над билярда в друга зала и куп други неща.

Един познат си играеше с чадъра и го размахваше пред лицата на всички, като той се разтягаше и спираше на няколко педи от лицата им, но само при мен чадърът се измъкна от дръжката и ме цапардоса в главата, над окото ми. После си ударих главата в каменна кофа от онези старите по парковете. Така имах две ясни цицини, като рогца на дявол. Беше смешно, и сега се смея, но тогава не беше.

И най-колосалното, толкова бях отчаян от всичките неща, които ми се случваха, че не знаех какво да правя. Не ми се искаше да се прибирам, за да не занеса лошия си късмет у дома и там да стане някоя поразия. И отчаян, докато си вървях в квартала, пресичайки улица, без да се огледам, за сантиметри ми се размина да ме бутне кола и то не леко, ако най-добрият ми приятел по онова време не ме беше избутал от пътя.

Бях назад с поне 300 лева покрай щетите, които нанесох и изгубените пари. Бях може би 8-ми клас, а и не сме били богати или нещо такова. Този период също ми напомня, че човек не може да продължава да живее по един и същи начин вечно. Промяната трябва да се осъществява непрекъснато. Това не значи, че няма да имаш проблеми, просто ще са от друго естество и такива, които биха имали смисъл, иначе ще те връхлитат такива, които просто да ти губят времето. Ако ти не създаваш собствените си проблеми, такива които са безсмислени, ще те намират. Няма човек без проблеми.

Заветът

И през годините най-силното упражнение, което съм открил за намиране на смислените неща в живота ни е срещата със смъртта. Близката среща с нея е помогнало на много хора да успеят в живота. А ние можем да я изфабрикуваме в ума си, без да преживяваме катастрофални и рискови ситуации. Упражнението, което ще ви покажа го направих преди да разбера за инцидентите, като малък и то запали двигателите ми, така че сега дори не виждам копчето за изключване.

Има и още нещо, което ме мотивира, но то е за по-лична комуникация. И много ще се разпиша, тръгна ли да говоря за това. Просто всеки път се вдъхновявам, когато върна това усещане и активирам съответното състояние. Ще го оставя за друг случай. Това, което научих през годините за неугасващата мотивация е, че трябва да имаме две неща. Нещо, което ни бута и нещо, което ни дърпа.

Това, което ни бута може да е ситуация, чието реализиране зависи от нас и в никакъв случай не искаме да се повтаря, като да оставаме, без пари за себе си и семейството си. Да се примиряваме с тежките обстоятелства, без да направим нещо по въпроса и т.н. Това, което ни дърпа са заветът и мечтите, които искаме да реализираме. Иначе казано пропуснатите възможности, които имаме силата да върнем в живота си и да ги реализираме и с които да не позволяваме да си идем от тук, без да ги осъществим.

Последните минути.Или онова, което ще те бута.

А сега да проектираме и онова, което ще ни тегли. Най-мощният метод за мотивация от всички е поставянето на завладяваща цел. Най-просто казано, това, което трябва да направите е да използвате силата на ума да се препрограмира, за да се мотивирате. Най-семплият метод е да разграфите един лист на две колони и в едната да напишете "Какво не харесвате и не искате да присъства живота ви", а в другата "Какво харесвате и желаете да присъства живота ви."

Това, приятелю е ключът към вечната мотивация. Яснота, смисъл и отдаденост. За съжаление ми е ясно, че повечето от вас ще се провалят с това упражнение. И то няма да е само, защото няма да го направите, а защото ще го направите само веднъж... и ще се надявате нещо да се случи.

Настройката на нагласата отнема време, както вече споменах в началото и точно това е причината повечето хора да се провалят - отказването. Липса на правилно насочен фокус и отдаденост в процеса. Дори и да използвате НЛП метод или терапевт за тази настройка, пак няма да стане отведнъж. Нужни са множество сесии, за да може новата настройка буквално да се татуира в ума ви. Сесиите не са евтини. Лично аз взимам 60лв. на час, а мои колеги, дори повече. За това взех решени да спра със семинарите, защото едно присъствие не води до почти никакви резултати, защото хората, когато излязат от залата, не прилагат с постоянство наученото.

Писна ми да гледам как хората си хвърлят парите на вятъра и нещата, които желаят да стоят все така далече. Поради тази причина създадох едногодишна онлайн коучинг програма, която гарантирано ще направи промяната, защото аз съм до участниците през това време и ги напътствам в дългосрочен план.

Дори в момента съм прекъснал всякакви видове консултации и тренинги за личностно развитие. И това е единственият начин да работим заедно. Това според мен е най-добрият начин. Ако искате да знаете повече, няма да оставя просто някакъв линк, където да кликнете и да си четете. Искам да ми напишете имейл със заглавие "Искам да участвам в програмата" и да го изпратите на ivo@ivodimitrov.pro , за да се уверя, че сте сериозни и тогава ще ви разкажа повече.

В групата си искам да събера примери за успех, а не хора, които търсят магическият бутон.

Щастлив съм, че новите технологии ми позволяват да направя програмата толкова достъпна, но със сигурност цената няма да се задържи същата, щом събера достатъчно реални примери от участниците за ефекта й. Смятам това да е най-стойностната програма, която някога съм правил и вашите резултати ще са доказателство за това.

Надявам се статията да ви е била полезна. И ако е така, споделете я с познатите си и хората, на които държите.

Иво Димитров