Приключения

Родопа планина е изпълнена с многобройни легенди, които от векове се предават от поколение на поколение. Магията на тази толкова красива планина се крие не само в природните й забележителности, но и заради свързаните с нея хиляди истории и предания, разказвани от уста на уста.

Едни от тях са разположените по ридовете на Кърджалийските пирамиди Каяджик и Чуката в Източните Родопи. Това са Вкаменената сватба (Каменната сватба) и намиращите се край село Бели пласт Каменни гъби.

Скалният феномен „Вкаменената сватба“ се намира при с. Зимзелен, на около 4 км източно от град Кърджали. Счита се, че природната забележителност, привличаща ежегодно хиляди туристи, се е формирала преди 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Вследствие на подводна вулканична дейност са се образували скалните риолитови туфи. След като морето се е оттеглило, скалите са били изложени на дъжда, вятъра и слънцето и така са се получили днешните им форми. Скалните образувания достигат височина 10 метра и са разположени на площ от 50 дка.

Името на феномена идва от факта, че скалните образувания приличат на хора, събрани на едно място. Легендата за това място разказва, че млад момък от с. Зимзелен се влюбил в девойка от съседно село. По време на сватбата по пътя към селото ненадейно духнал силен вятър и отвял булото на младоженката. Пред неописуемата й хубост всички сватбари занемели, а свекърът завидял на сина си. Природните сили вкаменили всички заради нечистите помисли на свекъра. Единствено младоженецът останал жив и през горчиви сълзи помолил вятъра да вкамени и него. Природната стихия изпълнила молбата му, в резултат на което феноменът Каменната сватба и до днес стои до една локва, която се счита за незасъхналите сълзи на злочестия младоженец.

Друга природна забележителност, намираща се също в Източните Родопи, е скалното образувание Каменните гъби (Скалните гъби). Намират се на изток от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково.  

Скалните късове с форма на гъби са се образували преди милиони години също вследствие на вулканична подводна дейност и под въздействието на вятъра и влагата, които са им придали причудливи форми на гъби, само че с огромни размери – до 2,5 – 3 метра. Разположени са на площ от 10 дка. Шапките на гъбите са със зеленикав цвят, а пънчетата им – с розов. Минералите, от които са съставени шапките на гъбите са по-здрави и устойчиви от тези, съставящи пънчетата. Това е довело и до различната степен на изветряне и така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри.

Една от легендите за Каменните гъби разказва за въглищаря Радуил, който имал 4 красиви дъщери. Живеели в крепостта Перперикон. Един ден излезли за вода извън крепостните стени зад хълма, видели голяма орда от нашественици. Бегом се прибрали в крепостта. Започнала битка, в която били убити мъжете, а жените – пленени, както и четирите дъщери на въглищаря. Повели всички пленени жени към водача на ордата да си избере най-красивите от тях, а останалите – да продаде за робини. Щом го наближили, ярост обзела девойките и те грабнали коя каквото може – дървета, камъни и започнали да замерят конника. Конят се изплашил и конникът паднал на земята. Втурнали се четирите дъщери на Радуил и го разкъсали, след което потънали сякаш вдън земя.

На следващия ден, най-добрият приятел на водача – Омур, тръгнал да търси девойките. По заник слънце ги настигнал и отсякъл главата на първата от тях. Щом докоснала земята, главата се превърнала в каменна гъба. Замахнал и покосил и другите две сестри. Същото се повторило. Изплашил се Омур и слязъл от коня, но преди да покоси и последното девойче, то само се превърнало в камък. Ужасен, скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите "Каратепе".

Цялата местност на Кърджалийските пирамиди е обявена за природна забележителност през 1974 г. със заповед на Министерство на околната среда и горите.