Талантливите деца на България

Калоян и Виктор са братя. Калоян свири на флейта, а Виктор на цигулка. Когато се запознаеш с тях имаш чувството, че са любимите деца на музиката, а съдбата ги е орисала на почести и слава. Те пък не престават да се трудят, за да развиват таланта си. Благодарение на успехите си до този момент, днес те са част от голямото семейството на Фондация „Димитър Бербатов“. Запознайте се с тях...

Как решихте да започнете да свирите на музикални инструменти? Защо Калоян избра флейта, а Виктор цигулка?

Калоян: Моят баща е професионален музикант, преподава флейта в Националното музикално училище в Пловдив. Още от малък обичах да го слушам как свири и се подготвя за концерти. Вътрешно знаех, че и аз като него ще стана флейтист. Това желание се затвърди в мен, когато с тати посетихме концерта на световноизвестния флейтист проф. Филип Бернолд, който много силно ме впечатли. Само че на петгодишна възраст беше твърде рано да започна с духов инструмент, затова мама и тати решиха, че е по-добре да посвиря известно време на пиано, което да ми даде една добра основа. Така или иначе обаче моята голяма мечта си остана флейтата и три години по-късно тя вече беше в ръцете ми!

Виктор: Родителите ми откриват, че съм много музикален още когато съм много, много малък. Шегуват се, че неонатоложката, която ме поема в ръцете си след раждането ми, чувайки мощния ми глас, казва, че съм роден за певец! Съседите ни също бяха убедени в това! Още от малък ходех на концерти с тати, мама и бати, макар и със солети в ръка, за да бъде подсигурено спокойствието на всички по време на изпълненията. Често посещавахме концертите на големия цигулар, проф. Марио Хосен, който е и наш семеен приятел. Тогава реших, че този инструмент много ми харесва.

Не съм проявявал интерес към флейтата на тати, не знам защо. За една Коледа, когато бях на четири, мама и тати ми подариха цигулка. Когато я отворихме, тя изглеждаше толкова малка, че мама се притесни, че може би е направила грешка и е поръчала сувенирна цигулчица! Оказа се, че е шестнадесетинка. След това ме заведоха при г-жа Дарина Данкова, моята настояща преподавателка, която толкова много ме впечатли с интересните истории за цигулката, че аз вече бях спечелен напълно за този инструмент.

Вярно ли е твърдението, че музикантите преживяват всеки звук, когато свирят?

Калоян: Когато се разсвирвам с определени технически упражнения, обикновено нищо не си представям. Но когато изпълнявам художествени произведения, в главата ми се появяват картини, образи, места. Измислям си истории, които подхождат на настроението на пиесата и понякога сюжетът им е доста сложен, чудноват и необикновен. В един момент музиката се смесва със спомени от прочетени книги, гледани филми, реплики.

Виктор: Да, според мен истинските музиканти преживяват музиката, иначе няма какво да дадат на хората. Аз лично свързвам всичко изсвирено с определени мигове от живота си. Много често, когато съм тъжен, си измислям тъжни мелодии, а когато съм радостен обичам да свиря бързи, подвижни и весели неща. Музикантът е артист и той трябва да може да влиза в роля. Много е хубаво да можеш да почувстваш със сърцето си това, което свириш!

Какво е чувството да бъдеш на сцена и да печелиш награди?

Калоян: Доста е притеснително, когато си чуеш името и стъпиш на сцената, изправен срещу толкова много хора, които те очакват там. Но след първите тонове се озоваваш в свои води. И чувството да ти ръкопляскат и да те награждават за труда и усилията ти, е прекрасно.

Виктор: Много обичам да излизам на сцена и не се притеснявам. Знам, че Бог е с мен и ще ми помогне да се справя! А когато получа награда, освен че съм много щастлив, съм и много благодарен на моите учители и родители.

Ако бяхте мои приятели, щях да искам постоянно да слушам изпълненията ви. Кой човек ви подкрепя най-много в развитието ви?

Калоян: Тати ме подкрепя най-много от всички, защото е едновременно мой баща и учител. Учи ме, напътства ме, насърчава ме и ме успокоява, когато ми е трудно в нещо. Може най-добре да ме разбере, защото той самият е минал по същия път. Подкрепа получавам, разбира се, и от цялото си семейство. В подготовката си за сцена разчитам и на г-жа Мария Заваринова, която е моят преподавател-акомпаниатор и която ми дава спокойствие и кураж преди изява.

Виктор: Г-жа Дарина Данкова, моята любима преподавателка по цигулка, с която работя вече пет години и на която дължа всичко, свързано с цигулката. Г-жа Ирен Капеловска - моят преподавател-акомпаниатор, която съпреживява всички мои емоции преди сцена и на сцена. Мама, която непрекъснато свири с мен и ме води на уроци, концерти, конкурси и всички се шегуват, че е моят импресарио. От тази година съм извънреден младши студент в Нов български университет и с мен се занимава и проф. Марио Хосен, за което съм много благодарен. Не мога да не благодаря и на Ротари Клуб -Филипополис, които ме подкрепят с ежегодна стипендия.

Калоян и Виктор: Искаме да благодарим и на нашите баби и дядо, които винаги са готови да помогнат в натоварения ни график. И на приятелите, които ни подкрепят!

Какво бихте направили, ако имате вълшебна пръчка?

Калоян: Бих направил така, че да няма бедни хора. Бих се погрижил България да не е изоставаща страна, а силно развита! А за себе си - бих си пожелал куче, което мама да приеме. И още много, много други неща...

Виктор: Да стана голям цигулар и да си купя Страдивариус. Мама и тати никога да не остаряват! Да имам куче и още едно братче!

Довършете изречението: Аз обичам музиката, защото...

Калоян: ...защото... с нея се чувствам добре, тя е част от самия мен. Непрекъснато си свиря, пея, тананикам, превръщам всяка чута мелодия в ноти, които звучат в главата ми, обичам да си композирам и да си играя с мелодиите. 

Виктор: Музиката за мен е игра, в която ту аз гоня цигулката, ту тя мен. Но така или иначе, все сме заедно. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.