Успелите споделят

Камелия Митева е основател на „Био игри“ – интерактивни преживявания за деца и възрастни, които целят да насърчат уважението и любовта към природата. „Био игри“ се ражда като идея още в университета в Германия, докато следва биология.  

Създава Био игрите, защото мисли, че образователната система има нужда от промяна. За Камелия методите на преподаване, в училище и в повечето университети, са безинтересни. Учебният материал не отговаря на нуждите от практически умения като критично мислене, работа в екип, творческо мислене, умение за правене на грешки и ученето от тях на децата/студентите.

Това, което я мотивира, е желанието ѝ да се научи как да представя забавно и интерактивно „сухата“ материя. Както и да подобри чрез това, което прави, живота на децата, до които се докосва. Контактът с децата и обменът, който се получава между нея и тях, ѝ носи силна мотивация. Това може да е предизвикателна работа, но за нея е свързана с много позитивни емоции и преживявания.

С какво те плени биологията, така че да започнеш да я изучаваш и да работиш в тази област?

В семейство ми съм възпитавана да уважавам природата. Винаги съм смятала, че природният свят заслужава да бъде ценен от нас, хората. Иска ми се да започнем да виждаме себе си като част от него. Да не виждаме само ресурса в него, ами и учителя.

Коя е забавната страна на науката?

Забавната страна на науката са експериментите, да грешиш и да се учиш от грешките си, работата в екип.

Биомимикрията е?

Биомимикрията (от „биос“- живот и „мимикрия“- имитирам) е начин как да заимстваш идеи от природата и да ги прилагаш за решение на проблеми в човешкия свят. Биомимикрията е заложена в мисията, визията и в името на „Био игри“ („био“-от „биос“-живот и „игри“-игри). Това са игри за живота в преносния и директния смисъл.

Как се възпитава в децата любов към природата?

Методите са: учене чрез преживяване, експерименти, ролеви и движенчески игри, дискусии и др. Игрите са свързани с темата, която представяме - с животните, човешкото тяло, опазването на околната среда, природни загадки и традиции, които изследват връзката на хората с природата.

Игрите на живота съчетават точните науки с изкуството и творчеството... Или какво точно са Био игрите?

Aтелиетата на „Био игри“ окуражават децата да уважават природата и да търсят вдъхновение от нея, развиват практическите умения и идейно мислене чрез игра и директен опит, провокират желанието за откриване и усъвършенстват личностните качества на децата.

Aтелиетата ни се провеждат всяка седмица в Национален природонаучен музей, София, благодарение на публично-частното партньорство на „Био игри“ и музея.

Уникалното на заниманията е, че съчетават точните науки с изкуството и творчеството. В никакъв случай тези две области не бива да бъдат делени. Както знаем обаче, във всички обществени образователни институции – училище, университет, за съжаление, тези науки са разделени. За мен това е грешка. Мисля, че е твърде вероятно в бъдеще дисциплините да се изучават не поотделно, а като една наука – интердисциплинарна. Хората ще трябва да знаят много неща не само за една от науките, а за много от тях.

Природата за теб е?

Свобода. Синева. Безкрай. Красота. Нещо, от което всичко започва и свършва. Извор на вдъхновение.

Работила си в „Общността за дизайн вдъхновен от природата“. За теб кои са двата най-интересни дизайна, вдъхновени от природата?

1. „Шарклет“ е антибактериално покритие, чиято микроскопична структура е заимствана от кожата на акулите. Тя не задържа бактерии.

2. „Велкро“ е механизъм за закопчаване на дрехи, чанти и други, замистван от бодливите семенни кутийки от казашки бодил. В края на бодличките им има миниатюрни кукички, които се прилепват веднага, но разлепват със сила.

Какво ще кажеш за теорията, че всеки един от нас е като една компания, в която работят милиарди служители?

Интересна теория. Всяко тяло е система. В човешкото тяло има много различни подсистеми – като се започне от органите и се стигне до клетките. ДНК определя какво и как ще се случва в клетката. Ако то даде грешна команда, тоест съдържа мутации – клетката започва да се държи различно. Това може да предизвика болест или не. Да повлияе на цялата система. Зависи от много други фактори.

Важно е да се разбира, че всичко в нас е свързано. „Служителите“, които работят в нас, изискват грижи и внимание.

Трите неща, които научи от молекулярната биология, които ползваш в реалния живот?

1. Шефовете навсякъде по света могат да бъдат задници. Въпреки това, ти трябва да си вярваш повече, отколкото те вярват на себе си.
2. Работата в лаборатория не е за мен. Така открих какво ми харесва да правя – Био игри.
3. Хората около теб са най-ценният ресурс. Важно е да се свързваш с тях.

Как ще еволюира съзнанието ни в бъдеще?

За мен по-важно е как да еволюира съзнанието в този момент.

За мен еволюцията в съзнанието е възможна с обучения по психология и емоционална интелигентност, ненасилствена комуникация – методът на Маршал Розенберг и др.

Според мен е важно всеки да се научи да се свързва със себе си и другите автентично. Така ще подобри връзката и комуникацията си с тях.

Децата нямат уменията – преди възрастните да им ги покажат – да комуникират в прав текст това, което чувстват. Вместо това те просто реагират на това, което се случва около тях. А възрастните приемат това като нарочно дразнене. И когато говорим за връзката родител-дете, е необходимо родителят пръв да осъзнае отговорността си спрямо детето и да се научи да се свързва с него.

Детето поема подсъзнателно всичко, което преживява родителят.

Най-добрият начин е това да се случи чрез игра. Играта не е само забавна или образователна дейност, както в контекста на нашите игри. Може да е начинът на детето да заяви своите нужди и потребности. Би било прекрасно, ако родителите се научат да чуват посланията на децата си, да ги възприемат като важни и значими, да се научат да комуникират с тях така, че да могат истински да удовлетворят нуждите им. Тези умения се учат.

Наука в България – мит или реалност?

И двете са верни. Въпросът е какво подсказва вътрешният глас на онзи, който чете това. В човека се борят различни гласове – собственият вътрешен глас, това което чувстваш, че искаш да направиш и всички онези наслагвания от външния свят – кое е правилно и кое не. Мисля, че въпросът е прекалено индивидуален, за да мога да дам отговор. Ако някой иска да преживее нещо, то той/тя ще го направи, независимо дали е тук в България, или не. 

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.