Капка фолклорна магия
Доста се изписа и се изговори за събора в Рожен - някои хубави и някои лоши мнения, но едно нещо е неоспорим факт - съборът показа, че българският дух е жив и няма да угасне скоро. За всички, които не са успели да посетят това невероятно събитие предлагаме една история от първо лице, за да се насладите поне на капка фолклорна магия от това, което се случи:
Намирам се на около 1430 метра надморска височина, на 15 километра от град Чепеларе, високо в планината. Точно местоположение - Роженските поляни. Тази година имах радостта и удоволствието да се потопя в обстановката на така прочутия Роженски събор. След дълго деветгодишно затишие, най-накрая хората отново си припомниха каба гайдите на Родопите, прочутите гласове на родопските народни изпълнители и красивата природа, с която тази планина се слави.
Вървя по импровизиран път, от двете страни, на който се издигат бели шатри, в които можеш да намериш абсолютно всичко - от автентични носии до оливерници и дървени лъжици. От всяка шатра се леят народни ритми, а собствениците се надпреварват кой първи ще предложи стоката си. Докато вървях сред морето от хора, тук таме се отличаваше по някое друго цветно петънце. Приближих се от любопитство, за да разбера кой се откроява на фона на цялата тълпа. Видях група от 5-6 млади момчета и момичета пременени от главата до петите във фолклорни носии. Красота! Младежите грееха, а в очите им се виждаше пламъче, което в днешно време рядко можеш да съзреш у българите. Пламаче на гордост. Гордост от това, че са българи, от това, че носят именно нашите фолклорни костюми. Като се поогледах забелязах, че те са едни от малкото, които са избрали да се облекат по този начин.
Реших да ги попитам какво ги е подтикнло да направят този избор и как се чувстват от него. Оказа се, че са на по 23-25 години, съвсем млади, което ме озадачи още повече. Обясниха ми, че са любители танцьори в клуб за народни танци и танцуват от едва три години, но за тях носията е станала като втора кожа, че всеки път, когато трябва да я облекат се вълнуват като малки деца, че това им носи истинска радост. Весело казаха, че това е най-чистият възможен начин да се почувстват българи. Щом обуели потурите и запашели ризите в поясите, тръпки минавали по телата им, защото си спомняли за смелите мъже и жени, които са се борили за това да бъдем днес народ, за всички славни битки и дела на тези хора, за смелостта и добротата им. И докато разказваха всичко това, вълнението в гласа им, искрените им усмивки и щастието в очите им ме накараха да настръхна. Тази малка група от младежи се оказаха по-големи родолюбци от всички политици и депутати, всички „патриоти“ всети заедно. И техният патриотизъм е в най-чистата си форма, идващ от сърцата им. Те не изразяват любовта към държавата си, за да се покажат по някакъв начин, или за да впечатлят околните -те го правят, защото го чувстват така и им идва отвътре. В такива моменти лъч светлина пробива пропитите ни с отчаяние души и си даваме сметка, че може би децата и младежта наистина са нашето светло бъдеще, бъдеще, което ще възроди традициите ни и ще ни направи отново онзи силен народ, за който пише в старите книги!
Диляна Цонева
