Изкуство

Замисляли ли сте се какво срещаме най-често в историческите музеи? Съдове, изделия на занаята, които ни помагат да се докоснем по-близо до миналото. Приближават ни до историята, защото са лицето на труда и ежедневието на хората от миналото. Те пазят истории, които можем да прочетем в одрасканите от времето повърхности. Няма да ги чуем или видим пряко със сетивата си, можем единствено да ги усетим със съзнанията си, въображението и най-вече душата си. Подобно на капсули на време, те запазват духа на настоящето и го поднасят на бъдещето.

Ето защо е жалко да губим занаята на грънчарството. Защото чрез него съхраняваме настоящето. А кой не иска да остави следа във времето, която да се вижда чак от бъдещето? Борба срещу тази загуба води Александър Кожухаров - роднината на известен български грънчар. Той успява преди няколко години да учреди фондацията „Петър Гигов и бусинската керамика“.

А днес той търси на кого да предаде занаята на времевите капсули. Майсторът иска да предаде на други майсторлъка за създаването на цветната керамика. Кожухаров търси мъже над 30 години и ги примамва с добри условия на труд, но по-важното е, че им предлага занаят, скрит в с. Бусинци.

Но нека ви разкажа за това забравено местенце, сгушено в околностите на град Трън. Това е малко село, което крие голяма история. Най-вероятно ви идва наум, че там се е провела някоя голяма битка или се е случила трагедия, или, че се е родил голям революционер. Но не.

Е, всъщност, родил се един революционер, но не в освободителното движение, а в развитието на грънчарството. Майсторът Петър Гигов е лицето, за което говорим. Той се различава от множество други български майстори, защото за творбите му има място в Лувъра, Музея на Човека в Париж, в САЩ, в Русия, както и на други места.

Но откъде тръгват тези предмети, за да стигнат до световните си дестинации? Естествено, от ръцете на майстора, но и от пещта, където нетрайното се запечатва във времето и се превръща в готов продукт, чийто притежател е по-скоро бъдещето, а не настоящето. Тези две неща са изхранвали селото дълги години, дори в чест на огромния принос на селото към българското изкуство, бива създаден преди множество години Музеят на бусинската керамика. В него можете да видите не само керамични съдове, но и самата пещ, чиято възраст се побира в скромните 100 години.

Ето тази тайна крие с. Бусинци. Тайната на керамиката, която се е усещала във въздуха преди години. Тогава в селото са се въртели по 300 грънчарски колела, а пещта е запечатвала във времето историята на мястото.

Заслужава ли си да изгубим способността да правим подаръци на бъдещето от настоящето? Ако не започнем да възраждаме българските занаяти, историите на нашето настояще никога няма да се изпишат по надрасканите повърхности на изложени керамични съдове в залите на музеите.