Интервюта

“Вярвам, че когато си отворен към нови неща и идеи, те идват при теб. И трябва да си благодарен за тях.“

Това е последното изречение, което Катрин Ванкова, българска актриса в Барселона, ми каза в края на нашия разговор. Точно така. Това интервю започва отзад напред, защото всъщност именно тази фраза олицетворява това, което аз самата се опитвах да събера в думи през изминалите месеци по пътя към едно свое лично пътешествие. 

Срещата ми с Ванкова е пример, че когато наистина си отворен към това да получиш нещата, за които мечтаеш, те се случват. Когато си готов. Едно от тези неща за мен е точно откриването и вдъхновението, което получавам от разговори с успели личности.

Приключих това интервю с голяма усмивка на лицето и забележка към себе си никога да не спирам да се оглеждам точно за такива хора наоколо. Хора, които чрез любовта към това, което правят, ни напомнят колко е важно да слизаме понякога от въртележката на ежедневието и да си задаваме и ние въпроса „Какво искам аз?“. И да преследваме целите си. Дори като емигранти.

Надявам се разговорът с младата ни сънародничка в Каталуния да успее да вдъхнови и теб!

Коя е Катрин Ванкова?

Катрин е родена в София, живяла е за кратко в Пловдив. Когато е на пет години, се премества заедно със семейството си в Каталуния. Израснала в чужбина, тя се опитва да запази своята силна връзка с България чрез посещения в родината. Надява се в бъдеще да има повече възможности да представи страната ни през своя артистичен поглед на широката публика.

Днес Ванкова е на 26 години, живее в Барселона, където е учила актьорско майсторство и където работи. Сред проектите ѝ се открояват последният (но първи за нея от такова естество) – холивудската продукция The Unbearable Weight of Massive Talent (на този етап името ѝ не е в каста на платформата IMDb, тъй като ролята е по-малка, но важна за сюжета), където ще я видим редом до големи имена, като Никълъс Кейдж и Педро Паскал; испански филми; участия в испански и английски сериали; театрални постановки; участия във видео клипове. Катрин е запленена също така и от фотографията, където под псевдонима „Матилда беше тук“ публикува своите креативни творения.

Как започва артистичната ѝ кариера?

Катрин се качва на сцената за първи път на осем години. Разказва, че адреналинът, който е изпитала в този момент, я е накарал още в ранна възраст да осъзнае, че иска да посвети живота си на актьорското майсторство.

„Бях се записала в една театрална група в градчето, където живеехме по това време с родителите ми. Там изпитах първите си емоции на сцената и усетих, че искам повече и повече от това чувство. Винаги съм искала да играя, да правя пърформанси, да снимам“, разказва Катрин.

На 18 години се записва в професионална драма школа и тогава започват първите ѝ по-сериозни аудио-визуални проекти.

„Комбинирам работа между театър и кино. Миналата година участвах в Националния каталунски театър с пиесата „Justícia“, към която имаше голям интерес, но дойде пандемията и нещата се промениха.“

Катрин разказва, че обича както театъра, така и киното, с прилежащите им различни артезици. Ако трябва да избира обаче между двете, победител ще е киното.

Защо актьорско майсторство и трънлив ли е пътят на изкуството?

Катрин сравнява киното и театъра с прозорци, през които виждаме света чрез хиляди истории.

„Топлото чувство, когато твоята работа е и посланието, което ти искаш да предадеш на света, е изключително. Важно е ние, актьорите, да успяваме да запазим себе си в целия този процес и да не изневеряваме на ценностите, които искаме да предадем. Разбира се, в началото, когато започваш работа, знаеш, че се учиш предимно чрез практика. В тези моменти опознаваш и осъзнаваш как работи цялата индустрия. Винаги в началото има моменти, в които правиш роли, които не ти харесват чак толкова. Но идва един момент, който за мен е много важен. Моментът, в който трябва да държиш на своя собствен стил и да знаеш какво искаш да кажеш чрез ролите си.

Моите агенти в Испания и в Англия получават много проекти за кастинги. Тези проекти са сегментирани по профили. Много често казвам „не“, защото „не се намирам“ в проекта: текстът не ми допада, гласът не е моят, не искам аз да съм тази, която предава посланието. Това е моето тяло, моето лице, моето мислене. Всичко това, което аз правя - снимки, видеа, игри - гледам да има някакви ценности зад тях. Затова опитвам да пазя много посланието, което предавам чрез работата си.“

Невинаги обаче е лесно да намериш сили да разпространяваш „твоето послание“ и да се посветиш на изкуство. В един свят, доминиран в много сфери от корпоративното мислене, да преследваш актьорска кариера, не е особено рентабилно.

 „Много е трудно за нашето поколение, да. Винаги съм имала усещането, още от малка, когато реших да се занимавам професионално с актьорско майсторство, че няма да е лесно. Дори започнах да уча и висше образование, друга специалност, за да имам План Б. Винаги съм чувствала, че хората около мен не от лоши чувства, разбира се, са се опитвали да ми намекнат, че трябва да правя и нещо друго, да се подготвя и за друга работа. Тези около теб никога не са на 100% убедени, че всичко ще потръгне както трябва.

Много е трудно и ти самият винаги да имаш това усещане и да запазиш тази вяра в себе си, да се бориш. Нещата не са прости. Не е като „2+2= 4“. Изисква се време, усилия и никога не знаеш дали ще се отплатят. Самата индустрия също толкова много се е променила. Млада съм, но виждам голяма промяна през последните години. Всички проекти се правят предимно с желанието да бъдат мейнстрийм и да се продават добре. Губи се любопитството към други личности, други култури. И ако пак се върнем към онова послание, за което говорим, нещата са сложни“, споделя Катрин.

Да снимаш с Никълъс Кейдж

През месец март се очаква да излезе и първият холивудски филм с участието на Катрин – „Непоносимата тежест на огромния талант“, в който тя снима с добре познати имена от големия екран, като Никълъс Кейдж и Педро Паскал. Филмът е създаден като вид пародия, която разказва каква е цената на това да бъдеш много известен и как това се отразява на отношенията ти със семейството и в работата. Филмът е фиктивен, не е автобиографичен, въпреки че Кейдж играе себе си. Макар че ролята на Катрин е малка, тя е от ключова важност за развитието на сюжета.

„Да снимам в такава продукция, беше нещо сюрреалистично за мен. Нещата се случиха много бързо и неочаквано. Бях изпратила материал за кастинг, след като се бях снимала у дома. Нямах много време да се подготвя, не знаех как съм се справила. Точно бях по средата на музикалното видео, по което работех в този момент, и ми звънна агентката. Каза ми, че са ме избрали, и аз помислих, че става въпрос за втори кастинг, а в крайна сметка ми дадоха ролята директно.“

Да снима своята първа голяма холивудска продукция, е изпитание за Катрин, още повече предвид и нейния бекграунд, който включва доста независими проекти. Коронавирусната пандемия усложнява нещата допълнително, но Катрин намира позитивното в цялата ситуация.

„Трябваше да снимаме две седмици в Будапеща, но имахме много проблеми с коронавируса, тъй като част от екипа се разболя. В крайна сметка изкарах цял месец там, което пък беше забавно. За първи път участвах и в голяма продукция от такова ниво. Усещането е съвсем друго. Когато си в по-малки продукции, нещата са по-различни, под друг ъгъл виждаш и преживяваш процеса.“

Катрин споделя и впечатленията си от Никълъс Кейдж и Педро Паскал:

„Никълъс живее в съвсем друг, свой свят. Понякога не можеш да разбереш дали е той, дали е сегашната му роля, или роля отпреди 20 години. Много странен микс. Въображението му работи постоянно, само мога да си представя за какво измерение става въпрос при човек с такъв голям опит и талант. Голям професионалист е. Обожава работата си и е много стриктен. Винаги е на 100%. Но се усеща и дистанцираност. Колкото до Педро Паскал – обожавам го! Имаме много добри взаимоотношения. Допаднахме си много като ценности, които споделяме.“

„Обичам тези моменти, в които си заедно с „големите имена“, но виждаш, че в края на деня сме едни и същи. Много хора възкликват – "Уау, Никълъс Кейдж!". Но когато си там, виждаш, че всички сме еднакви и че той е човек като теб, който си върши работата.“

Проявява ли интерес Катрин към следващи холивудски продукции?

„Не бих казала „не“ на други големи холивудски продукции, ако са в синхрон с ценностите ми, но да съм в Холивуд, не е моята голяма цел. Не ме блазни известността, по-важно ми е да съм здраво стъпила на земята. Понякога повече ме вдъхновява някой личен мой проект, който искам да снимам у дома. Но разбира се, холивудските проекти са ми забавни. Така че отворена съм към нови подобни предизвикателства, може би дори бих се снимала в някаква фантастика?“

Катрин все още не е гледала участието на сънародничката ни Мария Бакалова в "Борат 2", но стиска палци за номинация за "Оскар" и очаква да изгледа филма с нетърпение.

За връзката ѝ с България

Ванкова не е живяла в България от 5-годишна, но се опитва да поддържа връзка с родината и казва, че всъщност я вдъхновява. Докато си говорим за това на какви езици е снимала, тя спонтанно възкликва:

„Снимала съм на испански, каталунски, английски. Аааа, само български ми липсва. Толкова много ми се играе на български!“

Може би възможностите тепърва предстоят пред нея?

„Много ме хвана яд наскоро. Получих предложение да участвам в български сериал точно по същото време, когато ми предложиха да снимам в Будапеща проекта с Никълъс Кейдж. Нещата просто не успяха да се случат едновременно, но нямам търпение да снимам на български. Знам, че и това ще се случи.“

Катрин споделя, че макар и през съзнателния си живот да не е живяла в България, а само да е посещавала родината ни на гости при роднините, има нещо у нея, което е по-силно от дистанцията и я кара да изпитва нужда да се доближава все повече до България.

„Тази връзка е необяснима. Аз съм горда, че съм българка. Тук, в Испания, никъде не намираш това нашенско, българско гостоприемство. Тази тактичност да се поставиш на мястото на другия. Има много неща за оправяне в държавата, разбира се.“

В този момент интервюто ни вече се е превърнало повече в разговор и обмяна на идеи и виждания, отколкото типичното „въпрос – отговор“, затова и двете възкликваме, че за да направим България още по-добро място, всички заедно, на място и в чужбина, трябва да даваме своя принос всекидневно.

Катрин продължава да ми разказва, че България много ѝ липсва напоследък и се надява през идното лято да успее да се прибере и да посети фестивала Meadows in the Mountains в Родопите.

В мечтите на Катрин се появява и желанието да твори на родна територия:

„Българските ми корени ме вдъхновяват да създавам аудио-визуален материал. Мечтая да имам възможността някой ден като се прибера, да снимам нещо по-мащабно. Собствен филм. Имам голямо желание да покажа България през моите очи.“

А сега накъде?

Катрин не си поставя граници и очаква да живее на различни места поне за известно време.

 „Моята връзка с Барселона е доста странна. На любов и омраза. Знам, че е много хубаво място, но понякога усещам, че сякаш тъпча на едно място от креативна гледна точка. Затова търся нови територии за изследване. Винаги съм искала да живея някъде извън Испания. Усещам, че искам да насоча кариерата си някъде, където се дават повече възможности на таланта, отколкото на името.“

Засега обаче Катрин остава в каталунската столица, където иска да завърши музикален проект, с който се занимава към момента, и където използва времето на пандемия за поставяне на фокус върху важните неща.

„2020-а беше много трагична, да. Тежка. Аз обаче съм благодарна. Наистина намалих темпото. Така човек разбира, че животът е един миг и не трябва да оставяме на догмите да ни контролират. Хората винаги се опитваме да се покажем като по-силни. Но според мен да покажеш човешката си страна, е истински важното. Чувствам, че понякога сме под такова огромно напрежение – какво хората ще кажат за нас, какво хората ще публикуват... Очаквайки одобрение от другите, губим собствения си живот и възможности. Опитваме се да задоволим другите, но невинаги се питаме ние самите от какво имаме нужда. Ако обаче си зададем този въпрос, перспективата изцяло се променя.“

Какво е посланието, което Катрин иска да ни предаде?

Катрин не е от онези хора, които ще ти позволят да им „лепнеш етикети“, дори и да се опитваш. Тя те изненадва с детския си и същевременно дълбоко осъзнат ентусиазъм да твори и да опитва да задава въпроси чрез изкуството. Както и да предава послания.

„Вярвам, че не трябва да съдим толкова другите. Това, което много ми липсва, е хората да бъдат естествени. Да се уважаваме, да си помагаме, а не само да се надпреварваме. Има място за всеки. Има всичко и опция за всеки. Ако споделяш, е по-хубаво.“

А как можеш да не съдиш? Как можеш да си помагаш с ближния? Как можеш да споделяш? Как можеш да осъзнаеш, че има място за всеки?

Отговорът е в началото на това интервю, но си струва да го повторим:

„Моята вяра, тази лична моя вяра, която съм си изградила, за да се чувствам по-добре в този свят, е да съм отворена към нещата. Когато си отворил и изчистил хоризонта си, нещата се случват. И трябва да си благодарен.“

А ние вярваме, че позитивните неща за Катрин тепърва предстоят.

Снимки: Личен архив и NurPhoto