Успелите споделят

Катя Антонова е от онези автори на детски книжки, които се стремят да развият емоционалната интелигентност на децата. Нейната цел е да им покаже истински ценното на този свят и го прави в поредицата „Какво значи да си силен/ красива/ богат”. Определения, които погледнати през призмата на днешния свят са придобили изопачен смисъл. Нейното послание е да търсим истината в себе си и винаги да носим любов в сърцата ни - както го правят децата.

Разкажете ни накратко за себе си.

Хм, накратко не мога. Аз съм една дълга история.

Автор сте на детски книжки. Какво е нужно, за да бъдеш такъв?

Нужно е да обичаш децата. Ама истински. Добре е и да си във връзка с детето вътре в теб. Пък не е лошо и да можеш да се изразяваш в писмен вид.

Книгите Ви се стремят да развият емоционалната интелигентност на децата. Смятате ли, че родителите и образователните институции полагат достатъчно усилия за това?

Смятам, че родителите, които полагат усилия, полагат прекалено големи усилия. А тези, които не полагат усилия, не полагат съвсем никакви. Институциите… Държавните? Мисля, че там положението все още не е никак розово. И въпреки това има добри примери.

Има учители, които се стремят да бъдат по-добри в работата си. И нищо не може да ги спре! Дори ниските заплати.

Пишете с определени послания към децата - да търсят любовта, да се забавляват, да преоткриват света. Какво ни е нужно на нас, възрастните, за да си припомним тези "вълшебни" послания?

Обич ни е нужна! Любов към самите нас. Твърде малко се обичаме. Жестоки сме към себе си. Твърде критични. Твърде зависими. Трудно си прощаваме. Липсата на достатъчно любов ни пречи да сме добри хора.

Децата са едни от най-ранимите и невинни същества. Създават ли приказките един защитен и щастлив свят за тях?

Невинаги. И това не е задължително. Пък и децата съвсем не са чак толкова раними. Подценяваме ги.

Децата са великолепни! Просто са неопитни. И имат нужда от добри житейски уроци. А най-добрите уроци невинаги са най-лесните.

Загърбили ли сме детското в себе си? И, ако да - как и къде да го открием?

Години наред организирах за голямата ми дъщеря шумни и пищни партита за рождения ѝ ден. След едно такова парти тя ми каза, че всъщност изобщо не харесва големите партита, изморява се и не може да обърне внимание на всички гости. Тогава си дадох сметка, че съм правила тези партита не за дъщеря си, а за детето в мен. Та, децата около нас могат доста да ни вдъхновят да общуваме с децата в нас. Но е важно да сме мъдри и осъзнати. За да си спестим ненужни партита.

За какво мечтае детското сърце?

Децата са различни. Мечтаят за различни неща.

Все си мисля, че ако мечтаят за някаква глупава играчка или да станат фея или Спайдърмен, всичко е наред. Защото е много страшно, ако мечтаят за храна, мир, дом или семейство.

А Вашето сърце за какъв свят мечтае, в който да живеят децата?

Мечтая за свят, в който хората са свободни! В момента си мислим, че сме, но не сме. Оковите, които сами си слагаме, са по-страшни от затвор. Интересното е, че уж се борим за свободата си, а накрая излиза, че сме се борили за нови окови. Защото, както казах по-горе, ни трябва любов. Към самите себе си. Да обичаш себе си, е най-хубавото нещо, което можеш да направиш за децата си, за близките си, за природата и изобщо за целия свят. Мечтая за свят, в който хората са се научили да се обичат.