#рЕмисия

Часовникът отброяваше първите минути след двадесет и два часа. Бях готова за излизане -  вечеря с приятели, приятни разговори до късните часове на нощта, разходка из малките, но така китни улички на града.

Колкото по-голяма ставам, толкова повече държа на тези моменти и с широка усмивка влязох да кажа ,,лека нощ'' на баба, която беше на гости. Видимо притеснена ме смъмри - ,,Къде ще ходиш, вече е тъмно, преди малко по телевизията казаха, че един са го нападнали и пребили, друг са го ограбили, а някакъв пиян шофьор е блъснал момиче, а във вчерашната емисия  казаха, че почти във всяко заведение можело да сложат наркотик "...и така с новините за няколко дни назад.

От любопитство какво точно дават по новините, защото признавам си - гледам на няколко месеца веднъж, за фон на апартамента, когато съм сама и с желание да убедя баба, че по улиците нощем не се разхождат само престъпници, на следващия ден седнах пред телевизора с нея, за да я накарам да чуе и доброто от деня.

Познайте! - Добрите вести липсваха, мястото им не бе достояние на широката аудитория. Или наистина ги нямаше в човешкия живот?!  Не знаех, до момента, в който не започнах сама да ги търся и откривам - по улиците, чрез жестове на познати и непознати хора, в интернет, от уста на уста чрез познати, близки и приятели, чрез хора, които ме вдъхновяват.

Тогава се замислих - кое е правилно? - да използваш ефирно време, за да информираш за нещастията, и възможно ли е да ги игнорираш, за да разкажеш и за доброто.

Дали от лошите новини остава поука за някого? - бихме ли си позволили да станем следващия герой в черната хроника или чуждата болка ще се превърне в положителната промяна за нас самите. Редно ли е да говориш за щастие и успехи сред редица от трагедии и как мога да се радвам, когато виждам страдание...

До тук оправдавах медиите, макар да внасят страх у хората, макар да правят всеки, който ги следи, мнителен към другия, макар да ни карат да се съмняваме, макар рядко да дават повече от една гледна точка.

Ние сме лоши - ние създаваме тези новини и този свят.

Пред толкова нещастие, аз самата не бих излязла с положителна новина!

И така започнах и аз да гледам за кратко новини и за кратко ги разбирах. Защо за кратко?

Защото следейки ги, на всеки канал, във всяка емисия се повтаряше едно и също от сутрин до вечер, до появата на новата ,,черна новина", която се завърта отново на всеки канал, във всяка емисия. Сякаш казана стотици пъти нещо ще промени. Сякаш не кара близките на пострадалите да изпитват още по-голяма вътрешна болка, когато някой чрез тяхната трагедия създава сензация. 

Да сложиш сол в човешка рана ли е начинът да се изкарват пари, да се печели рейтинг и да не се търси съпричастност към тези, за които говорим?

Къде е призивът "Не правете така, не искаме да сте следващите лоши герои!" и наистина ли вместо да се повтаря стотици пъти лошото, не може да се замени с позитивно?

А него го има! 

Ежедневно!

Без да се натрапва, без да търси облаги.

Вярваме, че българският народ има нужда и от тези новини. Не, за да изместят другите, а за да заемат своето място до тях.

Да накараш хората да се чувстват предпазливи и тъжни не е лесна задача, поздравяваме тези, които умеят да поднасят лошите новини по деликатен начин и поднасяме уважението си към тях. Да накараш хората да изпитват гордост, вдъхновение без завист и да ги предизвикаш да бъдат сред добрите герои, обаче е велико.

А животът е шарен! - лошото не може да съществува без доброто, нощта я има, защото го има деня. Позитивното не трябва да измества негативните новини, защото те са факт, но трябва да заеме своето заслужено място в телевизионния свят. Бъдете обективни, но ако за доброто нямате време - намерете.

Чели сте Йовков, нали? Не може да не помните, че красотата ще спаси света. Онази красота, която е в сърцето и делата на добрите хора. 

Раздавайте я! Натрапвайте я! Търсете я! Изисквайте я!

Не я подминавайте, защото животът ни зависи от нея...

А зрителите? Те ще се върнат пред малкия екран!

Талантливи журналисти, приемате ли предизвикателството да сте част от промяната?! Ще бъдете ли част от вдъхновението за доброта? Каузата си заслужава! Знаете го, нали...